Говърлево
| Говърлево Говрлево | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Трифон“ | |
  Говърлево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 527 m |
| Население | 30 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| МПС код | SK |
| Говърлево в Общомедия | |
Говърлево (на македонска литературна норма: Говрлево) е село в община Сопище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Говърлево местността Церие е открито неолитно селище, в което археологът Милош Билбия открива известната скулптура Адам от Говърлево – най-старият артефакт в Северна Македония.
В XIX век Говърлево е село в Скопска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Трифон“ е от Възраждането.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Говорлево е населявано от 280 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Говорлево има 400 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гувърлева (Guvrleva) като българско мохамеданско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гавърлево като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители.[5]
.JPG)
| Националност | Всичко |
| македонци | 28 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Говърлево
Благица Павловска, известна фолк певица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
| |||||||||||
