Горно Уйно

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

Горно Уйно
Горно Уйно 42.450 N, 22.567 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	17 [1]
Надм. височина:	769 m
Пощ. код:	2561
Тел. код:	07938
МПС код:	КН (Кн)
Администрация
Държава:	България
Област:	Кюстендил
Община:    - кмет	Кюстендил Петър Паунов (СДС, Атака, ДСБ, ⋯)
промяна на тази таблица

Сградата на кметството

[редактиране] География

Село Горно Уйно се намира в планински район, северозападно от гр. Кюстендил, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Уйненщица, по протежението на долината Джетово, на границата между Ушинска планина и Земенска планина.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Дръндева; Брестов дол; Здравкова; Крецул (Горни и Долни); Селото; Джалева; Олтоманци; Момчилова; Дудева; Панагонова; Амиджина; Цръвиличка; Антонова; Костова; Присойчани.

В миналото селото е имало общо 33 махали. С правителствени разпореждания 19 махали са преселени през 1938 г. в Новопазарско, а през 1950 г. - в Пловдивско, Врачанско и Плевенско.

[редактиране] Население

[редактиране] История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през ХVІІ век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.

Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо-срьбската граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към Враня и Ниш.

В края на ХІХ век селото има 21818 декара землище, от които 11680 дка гори, 8548 дка ниви, 325 дка естествени ливади, 1031 дка посища и мери и 234 дка овощни градини и се отглеждат 2561 овце, 754 кози, 378 говеда и 158 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има 15 воденици и 1 керемидарница.

През 1866 г. е построена църквата "Свети Георги".

През 1858 г. е открито училище, което първоначално се помещава в частна къща, а от 1882 г. - в църковна сграда. През 1883 г. е построена нова училищна сграда, която се достроява през 1926 г.

През 1924 г. е основано читалище "Златна долина", а през 1941 г. - потребителна кооперация "Свети Георги".

През 1957 г. е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1957) и водоснабдено (1978). Главните улици са асфалтирани (1979). Построени са нов културен дом (1979) селкооп и други стопански постройки. В селото е създаден рибарник на Държавно лесничейство - Кюстендил.

Изглед от с.Горно Уйно

[редактиране] Религии

Село Горно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

[редактиране] Обществени институции

В селото има кметски наместник.

Църквата "Свети Георги" от 1866 г.

[редактиране] Исторически, културни и природни забележителности

• Възрожденска църква “Свети Георги” Църквата се намира в село Горно Уйно, в една котловина, обградена от хълмиста местност. Възпоменателна кръгла плоча, взидана на задната стена, е с надпис: „21000 гроша шо са ошле пари за църквата". Там е отбелязана и датата на построяването на църквата - 1866 г. Иконите на иконостаса са през 1867 г. от неизвестен живописец. Стенописите датират от 1892 г. и са дело на Евстатий Попдимитров от сeло Осой, сега в Република Македония.
• Оброк "Свети Атанас Летни". Намира се на около 500 м. югозападно от църквата в местността "Свети Атанас". На мястото има следи от стара църква.
• Оброк "Мала Богородица" . Намира се на около 2,5 км. югозападно от църквата, в местността "Манастира, в дола Дождевица под връх Плазая. На мястото има следи от стара църква.
• Оброк "Свети Илия". Намира се на около 1,7 км. югоизточно от църквата, в местността "Кръстатото дърво".

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

• Владимир Бонев (р.03.11.1917) - народен представител (1958-1981),председател на Народното събрание (1972-1981);
• Илия Тасев (р.12.07.1925) философ, професор, д-р на философските науки;

[редактиране] Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга ХХХІІ. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.409-418;
• Велков, Иван и Данов, Христо. Новооткрити старини - Известия на Археологическия институт ХІІ, 1938 г., с.433-449;
• Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през ХVІ век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
• Соколоски, Методиjа. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от ХVІ век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопиjе, 1983 г., с.683-684;
• Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.141;
• Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.20-22;

[редактиране] Други

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Община Кюстендил
• Радио и телевизия в Кюстендил