Горно Уйно

Горно Уйно
	Горно Уйно
	; Сградата на кметството
	Горно Уйно Координати: 42°26′58.76″ с. ш. 22°34′32.37″ и. д. / 42.449658° с. ш. 22.575661° и. д. Горно Уйно
Общи данни
Население	10 души (15 март 2024 г.); 0,399 души/km²
Землище	27,057 km²
Надм. височина	718 m
Пощ. код	2561
Тел. код	07938
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	16995
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
	Горно Уйно в Общомедия

Горно Уйно е село в Западна България - община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Уйненщица, по протежението на долината Джетово, на границата между Ушинска планина и Земенска планина, на 29 км северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Дръндева, Брестов дол, Здравкова, Крецул (Горни и Долни), Селото, Джалева, Олтоманци, Момчилова, Дудева, Панагонова, Амиджина, Цръвиличка, Антонова, Костова, Присойчани.

В миналото селото е имало общо 33 махали. С правителствени разпореждания 19 махали са преселени през 1938 г. в Новопазарско, а през 1950 г. – в Пловдивско, Врачанско и Плевенско.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883-1934), община Долно Уйно (1934-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2010
Население	1040	1317	1379	1295	916	314	172	136	120	94	76	35	17

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано селище Горна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.

Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо-сръбската граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към Враня и Ниш.

В края на XIX век селото има 21 818 декара землище, от които 11 680 дка гори, 8548 дка ниви, 325 дка естествени ливади, 1031 дка пасища и мери и 234 дка овощни градини и се отглеждат 2561 овце, 754 кози, 378 говеда и 158 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти – има 15 воденици, 1 керемидарница, 2 кръчми, 5 бакалии.

През 1866 г. е построена църквата „Свети Георги“.

През 1858 г. е открито училище, което първоначално се помещава в частна къща, а от 1882 г. – в църковна сграда. През 1883 г. е построена нова училищна сграда, която се достроява през 1926 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Горно Уйно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

През 1924 г. е основано читалище „Златна долина“, а през 1941 г. – Кредитна кооперация „Свети Георги“. След въвеждане на банковия монопол върху кредитната дейност (1947), кооперацията се трансформира в потребителска под името „Златна долина“; през 1949 г. става Селкооп, през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Съгласие“ – с. Долно Уйно, през 1960 г. – към Селкооп – Драговищица, а по-късно – към Наркооп – Кюстендил.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1957) и водоснабдено (1978). Главните улици са асфалтирани (1979). Построени са нов културен дом (1979) селкооп и други стопански постройки. В селото е създаден рибарник на Държавно лесничейство – Кюстендил.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметско наместничество.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Възрожденска църква „Свети Георги“ с дължина 13 м и ширина 8 м - майстор Аначко Порожанов. Дарители са Аначко Божилов, Андон Кръстев, Манол Велинов, Велин Атанасов и др. Осветена е от митрополит Партений. Църквата се намира в село Горно Уйно, в една котловина, обградена от хълмиста местност. Възпоменателна кръгла плоча, взидана на задната стена, е с надпис: „21 000 гроша шо са ошле пари за църквата". Там е отбелязана и датата на построяването на църквата - 1866 г. Иконите на иконостаса са направени през 1867 г. от неизвестен живописец. Стенописите датират от 1892 г. и са дело на Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.
Оброк „Свети Атанас Летни“. Намира се на около 500 м югозападно от църквата в местността Свети Атанас. На мястото има следи от стара църква.
Оброк „Мала Богородица“. Намира се на около 2,5 км югозападно от църквата, в местността Манастира, в дола Дождевица под връх Плазая. На мястото има следи от стара църква.
Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 1,7 км югоизточно от църквата, в местността Кръстатото дърво.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мано Велинов – първия кмет на Горноуйненската селска община след Освобождението (1883).
Владимир Бонев (1917-1990) – народен представител (1958-1981), председател на Народното събрание (1972-1981);
Илия Тасев (р. 12.07.1925) – философ, професор, д-р на философските науки;
Благовест Тодоров Порожанов (7 април 1939 – 24 юли 2007) – народен певец, роден в селото.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН, с.409-418;
Велков, Иван и Данов, Христо. Новооткрити старини – Известия на Археологическия институт XII, 1938 г., с. 433-449;
Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.683-684;
Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 20-22;
Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 58-65;