Коняво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коняво
България
Red pog.png
Коняво
Област Кюстендил
Red pog.png
Коняво
Общи данни
Население 770 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 13,102 km²
Надм. височина 528 m
Пощ. код 2540
Тел. код 07926
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 38432
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(СДС, Атака, ДСБ, …)
Кметство
   - кмет
Коняво
Даниела Божилова
(независим)

Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина, на североизток от гр.Кюстендил, на шосето София - Кюстендил - Скопие и отклонението за гр.Бобов дол, в югозападните поли на Конявската планина. Купно село.

Климат : умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население[редактиране | edit source]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 716 997 1187 1263 1282 1301 1145 1369 1369 1115 817

История[редактиране | edit source]

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".

През римската епоха селището се нарича Спинопара.

В самото село са открити при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. От тук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка (Хера, Кибела). Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя Сердика - Пауталия.

В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и предверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м. на 2,70 м. и височина 1,80 м. Предверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м. и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени ит профилирани блокове, върху, които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до до 0,60 м., са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV - V век.

На 1,5 км. северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между щосето за с.Дворище и р.Струма през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черз трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог Митра, оброчна плочка на Тракисйкия конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощни дървета и не личат културни останки.[1]

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът Ами Буе го посочва като "Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон". В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители - останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.

В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.

Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

Религии[редактиране | edit source]

Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство Коняво.
  • Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Църква "Преображение Господне" (1880).
  • Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.

Икономика[редактиране | edit source]

До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Събор на 18 август

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Коняво
Починали в Коняво

Литература[редактиране | edit source]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.282-288.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.315;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.133.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Археологически паметници от Кюстендилски окръг", Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л.Слокоска, ДИ "Септември", София 1978, стр. 19