Дун Фан Хун I
| Дун Фан Хун I малко след окончателното си завършване. | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на |  Китай |
| Основни изпълнители | Китайска академия за космически технологии |
| Тип | изкуствен спътник |
| Основни цели | йоносферни и атмосферни изследвания, радиопредаване |
| Орбита/траектория | ниска, елиптична орбита |
| Апогей | 2386 км |
| Перигей | 441 км |
| Инклинация | 68,55° |
| Запуск | 24 април 1970 |
| Ракета-носител | Чан Джън |
| Маса | 173 кг |
| Продължителност на орбиталната обиколка | 114,09 мин |
| Състояние | в орбита (нефункциониращ) |
| Прибори | |
|
радиопредавател, медни антени, телеметрични сензори |
|
Дун Фан Хун I (на китайски:東方紅一號 - "Изтокът е червен") е наименованието на първия успешно изстрелян китайски космически спътник. Той е изстрелян на 24 април 1970 година, и полага началото на едноименната китайска спътникова програма, както и на китайската космическа програма като цяло. С тегло от 173 кг това е най-тежкият апарат, изстрелван като първи спътник. На борда си е имал радиопредавател, който е излъчвал песента "Изтокът е червен" и речи на Мао Дзедун. Разработването на спътника е било под ръководството на Чан Суесън. Самият апарат е проектиран от Сън Цзядун. Бил е подобен на американския Телстар. Донг Фанг Хонг I е бил транспортиран с влак до центъра Дзиюциен, северен Китай под изключителни мерки за сигурност - между всеки два електрически стълба по линията са стояли на пост войници.
В 9:35 минути вечерта сателитът е изстрелян с ракета Чан Джън и 13 минути по-късно влиза в орбита. Орбитата му е ниска, елиптична, с апогей 2386 км и перигей от 441 километра. Времетраенето ѝ е било 144,09 минути. Спътникът е извършвал 120 завъртания около оста си в минута като мярка за стабилизиране. Обвивката му е била направена от алуминиева сплав. Формата на Дун Фан Хун I е наподобявала многостен със 72 лица. Целта на апарата се е ограничавала до атмосферни и йоносферни изследвания, както и изпробване на ефективността на китайските космически технологии. Дун Фан Хун I престава да функционира на 14 май същата година. В момента е все още в орбита, но изведен на безопасна височина.
След успешното му изстрелване Китай става петата космическа сила и започва изследвания върху възможността за създаване на пилотиран космически кораб.
|
||||||||
