Дъбова махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дъбова махала
Dubova mahala.jpg
Паметник в центъра на селото
България
Red pog.png
Дъбова махала
Област Монтана
Red pog.png
Дъбова махала
Общи данни
Население 111 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 7,9 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 3674
Тел. код 09783
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 24298
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Димитрова
(ГЕРБ)

Дъ̀бова махала̀ е село в Северозападна България. Намира в община Брусарци, Област Монтана, на 26 км югозападно от град Лом. Разположено на около един км от десния бряг на река Лом и на пет километра от общинския център Брусарци. Спирка на жп-линията Мездра-Видин. Има шосейни връзки с Видин, Лом и Белоградчик. Притежава плодородно землище. Основното училище в селото е закрито отдавна. В селото функционират два магазина и две кръчми.

География[редактиране | edit source]

Дъбова махала се намира в Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Лом на около един километър от реката и на девет километъра от Дунава, на 114 м надморска височина. Районът на Дъбова махала е включен в Севернобългарската лесостепна зона.

Тъмносиви горски почви и еродирани излужени черноземи.

Климат[редактиране | edit source]

В климатично отношение Дъбова махала спада към северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Този район обхваща най–ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница се простира на около 30–40 км. от р. Дунав. Близостта на планинските вериги Стара планина и Карпати, както и отдалечеността от големи водни басейни оказват влияние върху климата на района. Формирайки се под влияние на океански и континентални въздушни маси от умерените географски ширини, климатът е умерено-континентален с относително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 12,1ºС. Средната температура през зимата е -0,2ºС с най-ниски температури, достигащи до -24ºС.

Годишните валежи за района на Дъбова махала са между 550-600 мл./м2. Най-много валежи падат през май и юни - 50-90 мл./м2, най-малко през август, септември и февруари - 20-30 мл./м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания.

Поради своето сравнително открито положение - липса на планински прегради наблизо - селото често е изложено на въздушни течения. Преобладават северозападните, западните, северните и североизточните ветрове. Най-слабо проявление имат югоизточните и източните ветрове. Средната скорост на вятъра е 2,0 м/сек, а средният годишен брой дни със силен вятър - 22.

Първата снежна покривка се образува средно към 5-10 декември, а в отделните години и по-рано. Средният брой на дните със снежна покривка е 65, дните със снеговалеж са 21.

Лятото е горещо със средна температура от 22,4ºС, а най-високите стойности достигат до 30º-40ºС. Най-високата измерена стойност е 42,3ºС в отстоящия на 26 км град Лом и 45ºС в намиращия се на около 40 км град Бойчиновци.

Броят на дните с мъгла през годината е 30-40 поради разположението на селото в низината на реките Дунав и Лом, като най-висок е броят на дните с мъгла през ноември и декември.

История[редактиране | edit source]

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки.

Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 г. Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Днес значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Дъбова махала участва в мащабното селско въстание от 1850 г. в Северозападна България срещу османското иго. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото според запазени документи е представено от "кнез Петър и чорбаджи Неделкйо".

На паметник в центъра са издълбани имената на убитите участници във войните за национално обединение 1912-1918.

Вследствие миграционните процеси населението на селото след 1944 г. непрекъснато намалява. Докато жителите през 1975 г. например са били все още 273, през 2009 г. са вече по-малко от 100.

В Дъбова махала няма обособена ромска махала. Преди 1989 г. има само две напълно интегрирани ромски семейства. След демократичните промени се заселват няколко нови представители на ромския етнос.


Доминиращото вероизповедание е източноправославното.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На около един километър северозападно от селото тече реката Лом, която е практически незасегната от промишлени замърсявания. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига 28-29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед.

Редовни събития[редактиране | edit source]


Видни личности[редактиране | edit source]

Методи Маджаров - учител, загинал в Първата фаза на Втората Световна война, погребан в двора на училището

Външни препратки[редактиране | edit source]