Евстати Янков
| Евстати Янков | |
| Български свещеник | |
| Роден | Евстати Янков Евстатиев
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Бачковско свещеническо училище |
| Работил | протойерей |
| Семейство | |
| Род | Евстатиеви |
| Баща | Янко Евстатиев |
| Майка | Мария Евстатиева |
| Братя/сестри | Тодор, Рада и Васил |
| Съпруг | Тодора Евстатиева (Найденова) |
| Деца | Симеон |
Протойерей Евстати Янков Евстатиев (20 август 1886 - 20 април 1952), наречен още Родопския владика, е български свещеник от град Чепеларе.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Евстати Янков Евстатиев е роден 20 август 1886 г. като първо дете в семейството на Янко и Мария Евстатиеви. По бащина линия има гръцка кръв - Янко Евстатиев идва от гръцко в Чепеларе след освобождението на България, където отваря обущарски дюкан-работилница.[2] От страна на майката произхожда от свещенически род в Рупчос. На 24 август Евстати получава свето кръщение от свещеник Марин Караджов - вуйчо на неговата майка.[3] След Евстати семейството има още три деца - Тодор, Рада и Васил. Тодор почива твърде млад. Семейството е много бедно поради пиянството на Янко, който е даровит църковен певец и отличен майстор-обущар и изкарва добри пари, но се пропива.[4]
Евстати завършва Основно народно училище в Чепеларе през пролетта на 1898 г. на 12-годишна възраст,[5] после постъпва в Държавното трикласно училище. Поради липса на средства Евстати, едва на 15 години, заминава за Станимака (от 1934 г. Асеновград). Става ратай в дома на богато гръкоманско семейство. Семейството вижда дълбоката религиозност на младежа и го пуска в почивните дни да служи в църквата като певец.
При едно от посещенията на бившия Скопски митрополит Теодосий Гологанов в Станима той забелязва младия Евстати как пее „Отче наш“ и го назначава за свой иподякон. Заема тази длъжност до 1906 г. От 1906 до 1907 Евстати записва и завършва с отличие курса по източно пеене в новооткритото Бачковско певческо училище. Постъпва като послушник в Бачковския манастир, но за кратко и напуска обитилта поради влошено здравословно състояние. Среща се с архирейския наместник на Асеновград Владимир Димитров, който го взима за певец в църквата „Св. Атанасий“, град Чепеларе, и писар в наместничеството. Когато успява да спести достатъчно пари, през 1911 г. Евстати се записва в Трикласното свещеническо училище при Бачковския манастир. Жени се за Тодора Найденова през 1913 г. Митрополит Максим Пловдивски го ръкополага за дякон през 1914 г., а на другата година е ръкоположен за свещеник в храм „Св. Атанасий“. В периода 1915-1925 отец Евстати служи периодично и в църква „Св. Богородица“, редувайки се със свещеник Христо Попмаринов. 1933 г. отец Евстати губи своята майка и съпруга. През 1936 г. е удостоен с офикия „протойерей“. През 1939 г. съдава християнско братство.
Когато комунистите идват на власт от 1946 г. забраняват да се учи вероучение. Отец Евстати преподава вероучение и Закон Божий в създаденото от него неделно училище към храм „Св. Атанасий“. Той продължава да преподава и след установяването на новата власт. Опитват се да го спрят да изнася проповеди и да учи децата, дори арестуват сина му.
Кончина[редактиране | редактиране на кода]
Десетина дни преди Великден отец Евстати е извикан на свещеническа конференция в в Асеновградското архирейско наместничество. Въпреки че знае за измамата и капана, изготвен му от комунистите, свещеникът се отзовава на поканата. В града го чака кола с двама души и е арестуван веднага щом слиза от автобуса. Откаран е в участъка на Държавна сигурност. Там е задържан заедно с други свещеници от региона на Силистра. Три дни отец Евстатии е подложен на жесток побой. Връща се в Чепеларе, но въпреки увещанията на близкити се да постъпи в болница, свещеникът продължава да служи. Това продължава до петата седмица на Великия пост, когато синът на отец Евстатий Симеон извиква лекар да го прегледат. Свещеникът е откаран по спешност в болницата на село Устово (сега квартал на град Смолян). Там седи шест дена до Лазарова събота, а на празница Цветница се прибира в Чепеларе без да е довършено лечението.
На Велика сряда състоянието му се влошава значително и не може да стане от легло. Откаран е с линейка в болница в Пловдив и приет по спешност. Направена му е операция, която трае три часа, но лекарите на дават надежда, че дори ще се събуди от упойката. Побоят върху свещеникът е бил толкова жесток, че е получил сепсис - отравяне на кръвта, защото неговите бъбреци спират да функционират постепенно и се получава бъбречна недостатъчност. Отец Евстатий понася операцията и се събужда на Велики четвъртък. В събота е посетен от свои близки и дори Симеон е обнадежден, че баща му ще се оправи. Но още същата вечер при настъпнавето на Великден (20 април 1952 г.) умира.[6]
Гробът му е храм „Св. Атанасий“ в град Чепеларе.[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Отец Евстатий Янков“ в
- Архив на поредицата „Път към Голгота“ - „Родопският владика - о.Евстати Янков“ в - текта чете Явор Дачков
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Алексиев, арх. Серафим. „Спомени за протойерей Евстати Янков“ // Православно слово (3). София, 2002. (на български)
- Илчевски, Стефан. „Протойерей Евстати Янков Евстатиев (1886-1952): Българския отец Йоан Кронщатски“. Скрино, Руенски манастир „Св. Йоан Рилски“, 2022. ISBN 978-619-91924-4-2. с. 488. (на български)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гайдарова, Петя. „Посмъртно: Правят отец Евстати Янков почетен гражданин на Чепеларе“ // Марица, 18 август 2023. Посетен на 16 март 2024. (на български)
- ↑ Илчевски 2022, с. 22.
- ↑ Илчевски 2022, с. 28.
- ↑ Алексиев 2002, с. ?.
- ↑ Илчевски 2022, с. 39.
- ↑ а б „Евстати Янков – мъченикът от Чепеларе“ // Непознатите места и хора. Програма „Христо Ботев“, 29 ноември 2021. Посетен на 20 април 2024. (на български)