Ерик Льобедел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерик Льобедел
Eric Lebédel
френски дипломат
Роден
3 юли 1957 г. (66 г.)

Учил вНационално училище за администрация
Парижки университет
Семейство
СъпругаБрижит Вала-Льобедел

Ерик Льобедел (на френски: Eric Lebédel) е френски дипломат, посланик на Франция в България от 2016 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1957 г. Следва в Парижкия университет: социология в Пари-Сорбона, право в Пантеон-Сорбона. Специализира в Института по политически науки в Париж (IEP) през 1975 – 1980 г., после завършва Националното училище за държавна администрация (ENA) през 1982 – 1984 г.[1]

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първи секретар е в посолството на Франция в Москва (1984 – 1986). След това е съветник по техническите въпроси „Изток–Запад“ в кабинета на министъра на външните работи Жан-Бернар Ремон (1986 – 1988).[1]

Между 1988 и 1993 г. е съветник в посолството на Франция в САЩ. После е поддиректор „Стратегически въпроси“ в Министерството на външните работи (1993 – 1995) и служител за специални поръчения, политически и военни въпроси в кабинета на министъра на външните работи Ерве дьо Шарет (1995 – 1996).[1]

Между 1996 и 2000 г. е генерален консул на Франция в Истанбул, Турция.[1]

Между 2000 и 2003 г. е директор „Управление на кризи“ в Международния секретариат на НАТО в Брюксел, а между 2003 и 2006 г. – директор „Международни и стратегически въпроси“ в Генералния секретариат по национална отбрана (служба към министър-председателя).[1]

В периода 2006 – 2009 г. е посланик, постоянен представител на Франция към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Виена.[1]

През 2010 г. е преподавател в Института по политически науки в Париж („Управление на кризи“).[1]

Между 2011 и 2015 г. е посланик на Франция във Финландия. През 2015 г. е посланик за стратегически партньорства.[1]

От 1 октомври 2016 г. е посланик на Франция в България.[1]

Владее френски, английски, руски, испански, турски, фински и немски език.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Биография на посланик Ерик ЛЬОБЕДЕЛ // Посолство на Франция в България. Архивиран от оригинала на 2016-10-24. Посетен на 4 март 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]