Корпускулярно-вълнов дуализъм
| Тази статия е част от серията статии на тема Квантова механика |
![]() Основни понятия
Вълнова функция ⋅ Квантово състояние ⋅ Преплитане ⋅ Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ⋅ Корпускулярно-вълнов дуализъм ⋅ Принцип на Паули ⋅ Принцип на съответствието ⋅ Константа на Планк ⋅ Квант ⋅ Тунелен преход Теории
Експерименти
Физици
|
Корпускулярно-вълновият дуализъм е принцип, съгласно който дадени обекти могат да проявяват както вълнови, така и корпускулярни свойства. Днес той постулира, че всички материални обекти проявяват едновременно свойства на вълна и частица. Исторически погледнато, той е въведен при разработването на квантовата механика, при изучаване на свойствата на микросвета и неспособността на класическата механика да обясни квантовите ефекти. По-нататъшното развитие на този принцип води до концепцията за квантовите полета в квантовата теория на полето.
Класически пример е светлината, която в много физични явления се проявява като поток от частици (фотони), докато в други последните имат свойства на електромагнитна вълна, например при дифракция и интерференция, дори от единичен фотон, когато големината на процепа е сравним с дължината на вълната.[1].
Идеята за корпускулярно-вълновия дуалиъзм се заражда през 17 век, с двете теории за светлината - тази на Исак Нютон (копускулярна) и тази на Кристиан Хюйгенс (вълнова). Съществени приноси към развитието на принципа имат Алберт Айнщайн, Макс Планк, Луи дьо Бройл, Артър Комптън, Нилс Бор и други.
Източници[редактиране]
- ↑ Taylor, G. I.. Interference fringes with feeble light. // Proceedings of the Cambridge Philosophical Society 15. 1909. с. 114—115.
