Корпускулярно-вълнов дуализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Квантова механика

\hat{H}|\psi\rangle = i\hbar\frac{d}{dt}|\psi\rangle  \Delta x \Delta p \ge \frac{\hbar}{2}

Корпускулярно-вълновият дуализъм е принцип, съгласно който дадени обекти могат да проявяват както вълнови, така и корпускулярни свойства. Днес той постулира, че всички материални обекти проявяват едновременно свойства на вълна и частица. Исторически погледнато, той е въведен при разработването на квантовата механика, при изучаване на свойствата на микросвета и неспособността на класическата механика да обясни квантовите ефекти. По-нататъшното развитие на този принцип води до концепцията за квантовите полета в квантовата теория на полето.

Класически пример е светлината, която в много физични явления се проявява като поток от частици (фотони), докато в други последните имат свойства на електромагнитна вълна, например при дифракция и интерференция, дори от единичен фотон, когато големината на процепа е сравним с дължината на вълната.[1].

Идеята за корпускулярно-вълновия дуалиъзм се заражда през 17 век, с двете теории за светлината - тази на Исак Нютон (копускулярна) и тази на Кристиан Хюйгенс (вълнова). Съществени приноси към развитието на принципа имат Алберт Айнщайн, Макс Планк, Луи дьо Бройл, Артър Комптън, Нилс Бор и други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Taylor, G. I.. Interference fringes with feeble light. // Proceedings of the Cambridge Philosophical Society 15. 1909. с. 114—115.