Лудвиг I (Хесен-Дармщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велик херцог Лудвиг (X) I от Хесен-Дармщат
Паметник на Лудвиг I в Дармщат

Лудвиг I (на немски: Ludwig I, Ludewig, von Hessen-Darmstadt, * 14 юни 1753 в Пренцлау, † 6 април 1830 в Дармщат) от род Дом Хесен е от 1790 г. като Лудвиг X ландграф на Хесен-Дармщат и след влизането на държавата му в Рейнския съюз на 14 август 1806 г. като Лудвиг I велик херцог на Хесен и от 7 юли 1816 г. велик херцог на Хесен и при Рейн.

Лудвиг е най-голямият син на ландграф Лудвиг IX от ландграфство Хесен-Дармщат (1719–1790) и съпругата му Хенриета Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен (1721–1774), дъщеря на пфалцграф и херцог Христиан III от Пфалц-Цвайбрюкен. Той е роден в Пренцлау, където баща му е стациониран на пруска служба. Децата са възпитавани от майка им в Бухсвайлер, докато баща им е повечето време като военен в Пирмазенс.

Лудвиг следва от 1769 г. на университет Лайден и след това прави своя кавалерски голям тур до Лондон и Париж. След това той отива в пруския двор на Фридрих Велики, където сестра му Фридерика е омъжена за престолонаследника Фридрих Вилхелм.

През 1773 г. той участва в сватбата на сестра му Вилхелмина Луиза с бъдещия руски цар Павел I в Санкт Петербург. Като руски генерал той участва в Руско-турската война 1774 г. През 1776 г. Лудвиг се сгодява с принцеса София Доротея от Вюртемберг, но тя е определена от Катарина Велика за съпруга на царевич Павел, след като сестрата на Лудвиг Вилхелмина († 15 април 1776) умира при раждане. След тази случка Лудвиг прекарва лятото в чифлика Музенхоф на сестра му Луиза във Ваймар, където се сприятелява с Йохан Волфганг фон Гьоте. Лудвиг си коренспондира след това с Гьоте, Ваймерския двор и също с Фридрих фон Шилер.[1]

Лудвиг се жени на 19 февруари 1777 г. в Дармщат за братовчедка си принцеса Луиза Хенриета Каролина (1761–1829), дъщеря на чичо му Георг Вилхелм. Двамата живеят в Дармщат и в лятната резиденция, дворцовия парк „княжески лагер“ (Staatspark Fürstenlager) в Ауербах.

Като ландграф Лудвиг нарежда повече свободи за католиците и евреите в страната. Чрез договори с Англия и Холандия войската от Хесен се бие против революционна Франция до 1799 г. През 1802/1803 г. Лудвиг получава за загубените си територи на лявия бряг на Рейн нови територии.

На 13 август 1806 г. Лудвиг влиза в Рейнския съюз и взема титлата велик херцог на Хесен с името Лудевиг I и може да увеличи държавната си територия още веднъж. След Виенския конгрес и купуването на лявобрежния Рейн-Хесен той вмъква на 7 юли 1816 г. към титлата си и при Рейн.

На 18 март 1820 г, той дава на страната конституция, разработена от неговия минисър-президент Карл Лудвиг Вилхелм фон Гролман (1775-1829). Той отваря дворцова библиотека, дава стипендии и архитект Георг Молер (1784-1852) построява отново дворцовия театър в Дармщат.

Лудвиг е последван от син му Лудвиг II.

Деца[редактиране | edit source]

  • Лудвиг II (1777–1848), велик херцог на Хесен и при Рейн, женен от 1804 г. за Вилхелмина от Баден (1788-1836)
  • Луиза Каролина (1779–1811) ∞ 1800 принц Лудвиг фон Анхалт-Кьотен (1778–1802)
  • Георг (1780–1856)
  • Фридрих (1788–1867)
  • Емил (1790–1856)
  • Густав (1791–1806)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Deutsche Biographie (PDF; 77 kB)

Литература[редактиране | edit source]

  • Johann Wilhelm Christian Steiner, Ludewig I., Grossherzog von Hessen und bei Rhein, nach seinem Leben und Wirken Veröffentlicht von Auf Kosten und im Verlage des Verfassers, 1842
  • Carl Hertzog, Ludewig I und sein Denkmal zu Darmstadt – Denkschrift für die Enthüllungsfeier, Darmstadt, 1844
  • Georg Rinck, Ludewig I., Grossherzog von Hessen als Förderer kirchlicher Interessen zur 100jähr. Gedächtnissfeier s. Geburt, Darmstadt, 1853

Външни препратки[редактиране | edit source]