Лудвиг I (Хесен-Дармщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг I
ландграф на Хесен-Дармщат

Роден
Починал
6 април 1830 г. (76 г.)

Учил вЛайденски университет
Управление
Период1790 – 1830
НаследникЛудвиг II
Други титливелик херцог на Хесен и при Рейн
Герб
Семейство
РодХесен-Дармщат
БащаЛудвиг IX (Хесен-Дармщат)
МайкаКаролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
Братя/сестриКристиан фон Хесен-Дармщат
Наталия Алексеевна
Фридерика Луиза фон Хесен-Дармщат
Амалия фон Хесен-Дармщат
Луиза фон Хесен-Дармщат
Каролина фон Хесен-Дармщат
СъпругаЛуиза фон Хесен-Дармщат (19 февруари 1777)
ДецаЛудвиг II (Хесен-Дармщат)
Луиза Каролина фон Хесен-Дармщат
Лудвиг I в Общомедия

Лудвиг I (на немски: Ludwig I, Ludewig, von Hessen-Darmstadt; * 14 юни 1753, Пренцлау; † 6 април 1830, Дармщат) от род Дом Хесен е от 1790 г. като Лудвиг X ландграф на Хесен-Дармщат и след влизането на държавата му в Рейнския съюз на 14 август 1806 г. като Лудвиг I велик херцог на Хесен и от 7 юли 1816 г. велик херцог на Хесен и при Рейн.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг е най-големият син на ландграф Лудвиг IX от Ландграфство Хесен-Дармщат (1719 – 1790) и съпругата му Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен (1721 – 1774), дъщеря на пфалцграф и херцог Кристиан III фон Цвайбрюкен. Той е роден в Пренцлау, където баща му е стациониран на пруска служба. Децата са възпитавани от майка им в Бухсвайлер, докато баща им е повечето време като военен в Пирмазенс.

Лудвиг следва от 1769 г. на Университет Лайден и след това прави своя кавалерски голям тур до Лондон и Париж. След това отива в пруския двор на Фридрих Велики, където сестра му Фридерика Луиза е омъжена за престолонаследника Фридрих Вилхелм.

През 1773 г. Лудвиг присъства на сватбата на сестра му Вилхелмина Луиза с бъдещия руски цар Павел I в Санкт Петербург. Като руски генерал той участва в Руско-турската война през 1774 г.

През 1776 г. Лудвиг се сгодява с принцеса София Доротея от Вюртемберг, но тя е определена от Катарина Велика за съпруга на царевич Павел, след като сестрата на Лудвиг Вилхелмина († 15 април 1776) умира при раждане. След тази случка Лудвиг прекарва лятото в чифлика Музенхоф на сестра му Луиза във Ваймар, където се сприятелява с Йохан Волфганг фон Гьоте. Лудвиг си кореспондира след това с Гьоте, Ваймерския двор и също с Фридрих фон Шилер.[1]

Лудвиг се жени на 19 февруари 1777 г. в Дармщат за братовчедка си принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат (1761 – 1829), дъщеря на чичо му Георг Вилхелм.[2][3] Двамата живеят в Дармщат и в лятната резиденция, дворцовия парк „княжески лагер“ (Staatspark Fürstenlager) в Ауербах.

Като ландграф Лудвиг нарежда повече свободи за католиците и евреите в страната. Чрез договори с Англия и Холандия войската от Хесен се бие против революционна Франция до 1799 г. През 1802/1803 г. Лудвиг получава за загубените си територии на левия бряг на Рейн нови територии.

На 13 август 1806 г. Лудвиг влиза в Рейнския съюз и взема титлата велик херцог на Хесен с името Лудевиг I и може да увеличи държавната си територия още веднъж. След Виенския конгрес и купуването на лявобрежния Рейн-Хесен той вмъква на 7 юли 1816 г. към титлата си и при Рейн.

На 18 март 1820 г., той дава на страната Конституция, разработена от неговия минисър-президент Карл Лудвиг Вилхелм фон Гролман (1775 – 1829). Той отваря дворцова библиотека, дава стипендии и архитект Георг Молер (1784 – 1852) построява отново дворцовия театър в Дармщат.

Лудвиг умира на 76-годишна възраст. Последван е от сина му Лудвиг II.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eckhart G. Franz: Ludwig I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 395 f. (Digitalisat).
  • Walther: Ludwig I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 551 – 557.
  • Johann Wilhelm Christian Steiner, Ludewig I., Grossherzog von Hessen und bei Rhein, nach seinem Leben und Wirken Veröffentlicht von Auf Kosten und im Verlage des Verfassers, 1842
  • Carl Hertzog, Ludewig I und sein Denkmal zu Darmstadt – Denkschrift für die Enthüllungsfeier, Darmstadt, 1844
  • Johann Wilhelm Christian Steiner: Ludewig I., Grossherzog von Hessen und bei Rhein, nach seinem Leben und Wirken. Veröffentlicht von Auf Kosten und im Verlage des Verfassers, 1842
  • Georg Rinck: Ludewig I., Grossherzog von Hessen als Förderer kirchlicher Interessen zur 100jähr. Gedächtnissfeier s. Geburt, Darmstadt, 1853

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]