Маргарит и Маргарита
| Маргарит и Маргарита | |
| Режисура | Николай Волев |
|---|---|
| Продукция | Студия Бояна |
| Сценарий | Марин Дамянов, Николай Волев |
| Оператор | Красимир Костов |
| Актьори | Ирини Жамбонас, Христо Шопов, Рашко Младенов, Васил Михайлов |
| Музика | Георге Замфир |
| Премиера | 4 декември 1989 |
| Времетраене | 92 минути |
| Страна | България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Страница в IMDB | |
„Маргарит и Маргарита“ е български драматичен игрален филм от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Марин Дамянов и Николай Волев. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по идея на Александър Томов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир.
Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.
Съдържание |
[редактиране] Актьорски състав
Роли във филма изпълняват актьорите:
- Ирини Жамбонас — Маргарита-Рита
- Христо Шопов — Маргарит
- Рашко Младенов — Хореографът Юлиян
- Васил Михайлов — Неризанов
- Веселин Вълков — Бащата на Маргарит
- Илия Раев — Директорът на училището
- Таня Шахова — Класната
- Мая Томова — Съпругата на Неризанов
- Кина Дашева — Майката на Маргарит
- Елена Райнова — Майката на Маргарита
- Стоян Стоев — Бащата на Маргарита
- Марин Дамянов — Учителят по трудово
- Рени Китанова — Учителката
- Красимир Ранков — Следователят
- Румяна Първанова — Шефката
- Благовест Арнаудов — Келнер
- Николай Ангелов — Управител на магазин
- Стефан Георгиев — Учител по физкултура
- Валентин Недялков — Шофьор на Неризанов
Диалозите са на Марин Дамянов.
[редактиране] Сюжет
Маргарита, която иска да я наричат Рита, е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзния си учител по трудово възпитание, хванал я да пуши в училище. Тъй като момчето до нея по време на час я убеждава, че не ѝ се подиграва, а действително се казва Маргарит, той е извикан за изпитване на дъската, но се прави на велик и хвърля бележника си по главата на учителката. Един съученик закача полата на Рита, която се къса. Рита заблудена зашлевява шамар на Мър (както нарича Маргарит впоследствие), а той подгонва съученика, като в боя си разбиват директорския кабинет. Макар че класната ръководителка за втори път се опитва да изглади проблема, Маргарит не се извинява по време на комсомолското мероприятие и директорът е принуден да повторно да нареди остригването на двете момчета нула номер. Маргарит отказва и е последван от Рита, която междувременно е избягала от къщи.
След като не желае да послуша молбите на майка си, която е готова да направи всичко, за да го върне в правия път, Маргарит се преместват с Рита в мизерно помещение. Започват работа, но Рита е увлечена по танците и постепенно се привързва към хореографа Юлиан, към когото Маргарит неколкократно подхожда с агресия, тъй като го счита за педераст. Страстната любов между Мър и Рита е съпътствана от крамоли и забрани. Сватбата се проваля. Оплодена без да иска, тя абортира. Въпреки това тренира до припадък, прави участия и така се запознава с всевластния Неризанов, който може да ѝ отпусне апартамент. Но „за да получиш, трябва да дадеш“, смята Неризанов и така започва сексуалното обслужване на женения Неризанов, който се ползва от влиянието си, за да облагодетелства или заплашва другите.
Рита е използвана от Юлиан като муле на валута, но е заловена. Убедена е да не го издава, а условна присъда е наложена на Маргарит. Последният отказва да плати глобата си с парите на Юлиан и започва работа в „Кремиковци“. Сбиване с друг работник, закачал се с Рита, добавя нови прегрешения към досието му.
Неризанов неколкократно успява да се спаси от буйния Маргарит — веднъж чрез Военна полиция, която го връща във армията, веднъж чрез охранителя си. В последната от сцените в издействания апартамент Юлиан показва, че е привличан от Рита, но тя е заета с мисълта, как ще продаде изпросено палто. Пристига Неризанов, който изважда поредната бутилка луксозно за времето си уиски. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, докато унижаващо отърква пубиса си в седалището му. Опитва да накара същото Мър, дошъл междувременно, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост“ разбива главата му в стената, за което рецидивистът законосъобразно е осъден на смърт от Софийския ГС.
В коридора на Съдебната палата Маргарит отнема пистолета на милиционер и се самоубива.
[редактиране] Културен контекст
Заглавието на филма е алюзия на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“, като любовната история е също толкова абсурдна. С романтична крайност младите погубват живота си.
Трудно е да се определи дали има положителни герои във филма: циничният корумпиран социалистически деец, непоправимият побойник, зарязалата родители и училище, хореографът — връзкар и валутен престъпник. Родителите, даващи всичко за децата си са пародирани, а добронамерената учителка — измамена.
Филмът действа изобличаващо за обществените недостатъци по време на тоталитарния социалистически режим в България.
- Възкачването в йерархията става чрез връзване на връзки и Неризанов твърди, че ще продължи да успява по тази начин.
- Сдобиването с блага става чрез непотизъм, без да се взимат под внимание справедливостта и нуждите на трудещите се, например при осигуряването на безплатния апартамент (сдобиването с какъвто става след години чакане) или при „бракуването“ на палтото от норки за 8000 лв.
- Възпитателните мерки (обръсване на главата, комсомолски събирания, родителски напътствия) не повлияват благоприятно на младежите. Въпреки телевизионните си призиви за „единство на думи и дела“ Неризанов е двуличен демагог.
[редактиране] Политическа история на филма
Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на филма били възпрепятствани.
Сценарият се основава на повестта на Александър Томов, но е далеч по-критичен към народната власт, поради което авторът ѝ се отказва от проекта.
С цел продукцията да бъде одобрена от художествения съвет Волев представя фалшиви режисьорски книги. Актьорите не донасят, какъв е характерът на филма. След завършването през 1987 г. си е допуснато да бъде прожектиран пред работниците в Перник чак през 1989 г. с очакването, че публиката ще го критикува, след като режисьорът е отказал да го промени.
Впоследствие е спрян с официалния мотив, че бил твърде публицистичен, а не художествен.
Втората премиера е на 4 декември 1989 г. След промяната на управлението в България „Маргарит и Маргарита“ се разпространява свободно.
Филмът печели Наградата за най-добър филм през 1989 г. на Съюза на българските филмови дейци. Избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.
[редактиране] Награди
- Награда на СБФД за най-добър филм, 1989
- Награда на критиката на 21 ФБК, София, 1990
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- „Маргарит и Маргарита“ в Internet Movie Database
- „Маргарит и Маргарита“ в сайта BGMovies.info
- „Маргарит и Маргарита“ в сайта на Българска национална филмотека
|
||||||||||||||||||||
