Михаил Войников
| Михаил Войников | |
| български офицер, юрист и съдия | |
| Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | Кръст за независимостта на България 1908 Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга „За заслуга“ |
| Дата и място на раждане | 1 октомври 1868 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Михаил Николов Войников е български офицер, полковник от кавалерията, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на допълващ ескадрон в 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион в 1-ви конен полк и на 6-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Войников е роден на 1 октомври 1868 г. Угърчин. На 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Съгласно заповед №1 по народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението издадена в Пловдив на 7 септември 1885 г. Михаил Войников е назначен за подпряпоршчик от Татар-Пазарджикска №3 дружина.[1] Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като редник в гвардейския ескадрон. През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в Твер, Русия.[2] и е произведен в чин подпоручик.
Служи в 5-и конен полк. През 1895 е произведен в чин поручик и през 1900 г. служи във 2-ри конен полк. През 1901 е произведен в чин ротмистър, а през 1902 г. като ротмистър от 2-ри конен полк е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1904 г. Като ротмистър командва 4-ти ескадрон от 1-ви конен полк. През 1909 г. е назначен за командир на ескадрон от 2-ри конен полк, а през 1910 е произведен в чин майор. През 1911 г. е председател на домакинската комисия в 5-и конен полк.
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Михаил Войников е командир на допълващ ескадрон в 5-и конен полк. На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за командир на дивизион в 1-ви конен полк. По време на Първата световна война първоначално командва поверения му дивизион, след което през януари 1917 поема командването на 6-и конен полк. Служи в Ремонтно конско депо и Главното интендантство.
„За бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[3], която награда съгласно заповед № 1222 от 1917 г. по Действащата армия е променена на Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[4]. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[5] През 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната наградата с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата е потвърдена.[6], като същата година съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[7]
На 4 юли 1920 г. е убит от хазяина си, тъй като спорен квартирен въпрос е разрешен в негова полза.[8] Погребан е в Централните софийски гробища.[9] Полковник Михаил Войников е женен и има 3 деца. Брат е на капитан Петко Войников.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Редник (15 септември 1883)
- Подпрапоршчик
- Подпоручик (1892)
- Поручик (1895)
- Ротмистър (1901)
- Майор (1910)
- Подполковник (22 септември 1914)
- Полковник (30 май 1917)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Кръст за независимостта на България 1908 (1909)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1918, 1921)
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
- Орден За заслуга на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 26.
- ↑ Танчев, с. 69 (Цит: ДВ, № 3, 4 януари 1892; ВИ, № 84, 29 август 1902; $140, 30 декември 1904; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 151)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 526
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 308
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 262 – 263
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 69 – 70
- ↑ Динков, Кирил. Периодичният печат в Харманли 1894 – 1944. София, Издателство „Христо Г. Данов“, 1989. с. 124.
- ↑ София помни: карта на Централния гробищен парк на град София
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 87.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.
- Български полковници
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени в Угърчин
- Починали в София