Никола Ковачевски
| Никола Ковачевски | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Иванов Банев (Ванев), известен като Никола Ковачевски, е български учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония, основател на първото новобългарско училище в Неврокопско.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1832 година в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя. Баща му Иван Банев е майстор строител и Никола обикаля с него българските земи. Учи в българско училище в Батак при Симеон Андонов, а по-късно до 1853 година е учител в него. Връща се в Ковачевица и в родната си къща открива новобългарско училище, в което преподава до 1864 година по взаимоучителния метод с помощта на съселянина си Йордже Димитров. Същата година за кратко преподава в Пазарджик. Банев е сред основните борци за независимост на българската църква и за българска просвета в Неврокопско. Става член на Неврокопската българска община, която го праща на мисии в столицата и в Солун. През 1865/1866 година участва в състава на депутация в Цариград с искането за назначаване на български владика в Неврокоп. Мисията не постига целите си.[1] Участва в Народния събор в Гайтаниново в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Сярска епархия.[2] Автор е на поучителни слова, с които защитава новобългарската просвета. Подпомага Стефан Веркович в събирането на местни български носии за Всеславянската етнографска изложба в Москва през 1867 година. През 1871 година е един от основателите на обновената неврокопска казалийска община. В 1873 година учредява дюлгерско дружество в Ковачевица и е сред основателите на Неврокопското учителско дружество „Просвещение“. [3] Кореспондира със Стефан Захариев и Йоаким Груев.
Освен с просветна, Ковачевски се занимава и с революционна дейност. В 1875 година е задържан и затворен в Сяр и Пещера. След освобождението си се установява в Батак и участва във военната подготовка на Априлското въстание. Арестуван е заедно със сина си Ангел Даскалов и откаран в Пловдивския затвор. В 1877 година са амнистирани и се връщат в Батак, където Ковачевски и синът му работят като учители. Никола Ковачевски умира в 1882 година, а според друг източник в 1881 година.[4][5]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Родният дом на Никола Ковачевски, така наречената Даскалова къща, е паметник на културата.[6][7][8][9]
На Никола Ковачевски е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марков, Иван. Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско // Македонски преглед (1). 2014. с. 80.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 341.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 42.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 443.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.101-104.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.42.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 252.
