Нюфаундленд (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нюфаундленд (на английски: Newfoundland) е остров разположен в северо-западния дял на Антлантическия океан на 48°33'59с.г.ш. и 55°46'38 з.г.ш.Част e от канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор.

Площта на острова е 111 390 км² ,а дължината на бреговата линия - 9 656 км.
Постоянното население е 485 066 души (2001), най-големия град е Сейнт-Джонс (100 646).

[редактиране] История

Островът е открит през 1497 от венецианския мореплавател Джон Кабът (Джовани Кабото), работещ тогава за Англия. Първоначално той кръщава острова Тера Нова на латински (Terra Nova), но по-късно името е преведено на английски.

Първият европеец стъпил на острова, а и въобще в Северна Америка е легендарният норвежки мореплавател Лейф Ериксон. Той кръщава новите земи Винланд, но колонията просъществува сравнително кратко време - от 999 до 1001 година.

До 18 век, единствените обитатели на острова са рибарите и техните временни селища. Англичаните доминират в северните и източни части, а французите обитавали южните брегове. През 1713, с Договора от Утрехт, Франция окончателно отстъпва Нюфаундленд на Великобритания.

Нюфаундленд и Лабрадор са най-младата канадска провинция. Присъединява се към Канада на 31 март 1949, след проведен през 1948 референдум (52.3% гласували в полза на присъединяване към Канада).

[редактиране] Населени места

• Сейнт Джонс (100 646)
• Маунт Пърл (24 671)
• Корнър Брук (20 083)
• Гандер (9 951)