Пею Банов

Пею Банов
	Пею Банов
български генерал
	Пею Банов като полковник в Първата световна война (1915 – 1918)
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	17 март 1869 г. (стар стил) Нова Загора, Османска империя
Дата и място на смърт	април 1944 година с. Калугерово, Софийска област, Царство България

Пею Тодоров Банов е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 14^-и пехотен македонски полк (1912 – 1915) през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6^-и пехотен македонски полк (1915 – 1916) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пею Банов е роден на 17 март 1869 г. в Нова Загора. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Величество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 12^-и пехотен балкански полк. на 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, на 2 август 1896 в чин капитан, на 31 декември 1906 в чин майор. През 1906 г. служи като командир на дружина от 6^–и пехотен търновски полк и на дружина от 26^-и пехотен пернишки полк (1911). На 22 септември 1912 г. е чин подполковник.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 3^-та дружина от 26^-и пехотен пернишки полк с който води боеве при с. връх Цръкновец, Кочанско^[1] и като командир на 14^-и пехотен македонски полк (1912 – 1915). От 1915 г. е помощник-командир на 26^-и пехотен пернишки полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Банов командва 6^-и пехотен македонски полк (1915 – 1916) и 1^-ва бригада от Планинската дивизия. През 1916 г. е произведен в чин полковник. Назначен за инспектор на Главната реквизиционна комисия. Съгласно заповед № 905 по Действащата армия от 1917 г. „за бойни отличия през войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.^[2] Със заповед №905 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.^[3]

След края на войната през 1919 г. преминава в запас. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Пею Банов е женен и има 4 деца, след които подпоручик Тодор Банов.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (7 ноември 1887)
Поручик (7 ноември 1890)
Капитан (2 август 1896)
Майор (31 декември 1906)
Подполковник (22 септември 1912)
Полковник (1916)
Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас (1917)
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1917)
Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Известия на Националния военноисторически музей, том 15, Държавно военно издателство, 2003, с. 50
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108 – 109
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 65.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1] Известия на Националния военноисторически музей, том 15, Държавно военно издателство, 2003, с. 50

[2] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108 – 109

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351

[1]

[2]

[3]