Полски институт в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полски институт в София
Instytut Polski w Sofii
Карта Местоположение в София
Видкултурен институт
Местоположение София, България
Изграждане22 юли 1949 г.
от 2001 г. в сегашната сграда
Сайтinstytutpolski.pl/sofia
Полски институт в София в Общомедия
Полски институт в София (2022)

Полският институт в София (на полски: Instytut Polski w Sofii) е учреждение, подчинено на Министерството на външните работи на Република Полша, чиято основна задача е да разпространява полската култура, история и национално наследство по света, както и да сътрудничи в сферата на културата, образованието, науката и социалния живот[1]

Правен статут на полските институти[редактиране | редактиране на кода]

Полските институти са пряко подчинени на Министерство на външните работи на Република Полша. На много места институтът функционира като звено на посолството на Република Полша, ангажирано с културата и науката. Основната задача на тези учреждения е да поддържат образователно-информационна дейност и да гарантират присъствието на полската култура в обществения живот в конкретната държава. Реализацята на тези цели се осъществява посредством активни контакти с културните и образователни институции на местно равнище и включване на полски участници в международни събития, провеждани в държавата, в която действа съответният институт. Ключови партньори са катедрите по полонистика, славистика или централно-европейски изследвания във висшите учебни заведения в страната.

От полска страна подкрепа за Полските институти осигуряват редица институции, ангажирани с международната дейност в областта на културата: Полският институт за филмово изкуство, Институтът на книгата, Театралният институт, Националният институт „Фридерик Шопен“ и Институтът „Адам Мицкевич“. Дейността на институтите реализират екипи от шест до осем души, които задължително включват директор и още един служител, които се назначават от Полша, двама или трима местни експерти, които владеят езика на страната, познават местните условия и притежават контакти със съответните културни кръгове, както и двама души помощен персонал[2]

История на Полския институт в София[редактиране | редактиране на кода]

Полският институт в София е приемник на традициите на Българо-полското дружество, популяризиращо полската култура в България в периода между двете световни войни. То е основано от литературния критик Боян Пенев, поетесата и преводач на полска литература Дора Габе и Тадеуш Станислав Грабовски – първи посланик на Полша в България след възстановяване на независимостта на Полша през 1918 г.

През 1948 г. Полската народна република и Народна република България подписват във Варшава Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. По силата на този договор на 22 юли 1949 г. в София тържествено е открит Център за полска култура. През 1956 г. той е преименуван на Полски информационен и културен център, а през 1994 г. – на Полски институт в София. Първият служител на Полския център през 1949 г. е Антонина Панкевич-Щерева, магистър по история и съпруга на проф. Петко Щерев. Тя завежда библиотеката Полска читалня и организира различни културни мероприятия. През 1956 г. е изпратен първият директор на Полския информационен и културен център Мирослав Новацки. От 1993 година институцията действа под името Полски институт в София.

Седалища и дейност на Полския институт[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години Полският информационен и културен център се намира на булевард „Руски“ 12. Първоначално Полската читалня заема долната част на многоетажното здание, а през 1956 г. центърът получава нови помещения и към него е открита кинозала, снабдена с необходимата апаратура. През 1960-те години е направен основен ремонт, отпуснат е още един етаж от сградата, а залите са адаптирани за новите нужди на институцията. Открит е и магазин, в който се предлагат полски стоки, книги, грамофонни плочи, периодични издания, репродукции и други. Годините на Руски налагат Полския център като ярко културно средище, „прозорец към Запада“ за родните академични и творчески среди.

Второто седалище е на първия и третия етаж на ул. „Граф Игнатиев“ 12, където институтът се помещава от 1994 до 2001 г. В годините на българския преход Полша продължава да бъде притегателна точка за културни контакти, активен партньор и образец за европеизацията на България. Днес Полският институт се намира на ул. „Веслец“ 12. В многофункционалната зала-галерия с площ 200 m2 се провеждат изложби, промоции на книги, срещи с гости от Полша, конференции, концерти, кинопрожекции. Залата разполага със 100 седящи места и роял, там се намира читалнята за периодични издания и информационният пункт. Над галерията се помещава библиотеката с оборудвано пространство за провеждане на курсове по полски език за начинаещи и напреднали. Общата площ на помещенията на института е 400 кв. метра[3]

Директори на Полския информационен и културен център в София / на Полския институт в София[редактиране | редактиране на кода]

  • 1949 – 1957 – Антонина Щерева
  • 1957 – 1962 – Мирослав Новаковски
  • 1967 – 1969 – Богуслав Янковски
  • 1969 – 1973 – Корнел Хеншке
  • 1973 – 1977 – Силвестер Качковски
  • 1977 – 1982 – Януш Таговски
  • 1982 – 1983 – Тадеуш Телма
  • 1983 – 1987 – Еугениуш Мелцарек
  • 1987 – 1991 – Максимилиан Целеда
  • 1991 – 1992 – Карол Пастушевски

Културна оферта на Полския институт[редактиране | редактиране на кода]

Галерията на Полския институт представя изкуството – живопис, графика, карикатура, фотография, плакат, инсталации, приложно изкуство, интерактивни програми – на полски артисти, както и съвместни полско-български проекти. Организират се и фотоизложби, посветени на исторически и актуални събития, както и на именити поляци. В галерията се намира също така информационен пункт и читалня за перииодични издания.

Присъствието на полската литература на българския книжен пазар е основен приоритет на Института. По тази причина Институтът подпомага контактите между полските и българските издателства, творци, преводачи; държи на високата информираност за съвременната полска литература и дебютите в нея, но не забравя и класиците. Институтът организира чествания на годишнини на бележити полски поети, прозаици и есеисти, както и срещи със съвременни полски творци и подпомага издаването на специализирани броеве на полска тематика в българския периодичен печат. От няколко години функционира и Дискусионен клуб на книгата, в който запалени читатели обсъждат издадени през последните години книги.

Още от самото си откриване Полският център запознава публиката не само в София, но и в цялата страна с класически и съвременни полски филми. Днес той организира филмови прегледи и прожекции в кина, в Галерията на Института и в кинозалата на НАТФИЗ, подпомага участието на полски заглавия в международните филмови фестивали в страната. Преди 1989 г. полският театър дава на българските творци рядката възможност за досег с актуалните тенденции в западноевропейската драматургия. Днес Институтът подпомага поставянето на полски пиеси пред българска публика, издава антологии със съвременна полска драматургия и организира публични лекции на видни полски театроведи.

Полският институт организира концерти с класическа музика, джаз, фолклорна музика, етно и поп. Участва в организацията на редица ежегодни международни музикални фестивали, провеждани в България. Концерти на изтъкнати полски изпълнители са задължителна част от официалната програма при честване на национални празници и постижения на полската дипломация[1][3].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • На 22 май 2014 г. Полският институт получава награда за принос към българската култура и изкуство „Златно перо“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Официална страница на Полския институт в София. Посетен на 3 декември 2016.
  2. Министерство на Външните работи на Република Полша. Посетен на 3 декември 2016.
  3. а б Галина Георгиева, Радостина Петрова, Полският институт в София, „Литературни Балкани“, 2011, бр. 21. Посетен на 3 декември 2016.
  4. Полски институт в София, ред. Дорота Фатер, София 2015.
  5. Екип // instytutpolski.pl. Архивиран от оригинала на 2021-10-19. Посетен на 2022-10-06.
  6. Екип // instytutpolski.pl/sofia. Архивиран от оригинала на 2023-11-08. Посетен на 2023-11-08.
  7. Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия “Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]