Пясъчна бълха
| Пясъчна бълха | ||||||||||||||||
.JPG){kind=spacer} | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||
| Пясъчна бълха в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пясъчната бълха, известна още като Бразилска земна бълха (Tunga penetrans), е вид бълха от семейство Tungidae. Това е паразитно насекомо, което се среща най-вече в тропически и субтропически климат. В своята паразитна фаза то има значително въздействие върху своите гостоприемници, включвайки хората и някои други видове бозайници. Паразитното заразяване с T. penetrans се нарича тунгиоза (на английски: tungiasis).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в Централна и Южна Америка, особено в Гвиана и Бразилия. Внесен е от колонизаторите в Субсахарска Африка, където се разпространява много бързо.[1]
Задържа се в горите върху растения и особено върху суха трева, от която скача върху хора и животни. Освен това често се среща в близост до човешки жилища, кошари и обори.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Пясъчната бълха е най-малката известна бълха, достигаща размери от само 1 mm. Мъжкият и неоплодената женска имат еднакви размери. На цвят е червеникаво-кафява с бяло петно в средата, а главата е малко по-тъмна. Тялото е овално, главата има ъгловато чело и малки очи, долните челюсти са много малки, едва изпъкнали и снабдени с къси едносегментирани щипки, а горните челюсти са назъбени като трион.
Заразяване[редактиране | редактиране на кода]
Тази бълха е най-разпознаваема в своята паразитна фаза. Докато е забита под роговия слой на кожата, същият може да достигне до 1 cm напречно. През първите ден, два от заразяването, гостоприемникът може да почувства сърбеж или дразнене, което след това преминава, тъй като зоната около бълхата става нечувствителна. Тъй като по-късно коремът на бълхата се подува с яйца, натискът от това подуване може да притисне съседните нерви или кръвоносни съдове. В зависимост от точното място, това може да причини усещания, вариращи от леко дразнене до сериозен дискомфорт.
.jpg)
Тази бълха обикновено се настънява при хората под ноктите на големите пръсти на краката, а при бозайниците – в кожата на долните части на краката. Най-често страдат хората, които ходят боси. От сърбежа, причинен от паразита, и от последващото чесане започва възпаление, което постепенно се засилва, особено ако няколко женски се съберат под кожата. Понякога възпалението преминава в нагнояване и гангрена, в резултат на което се налага ампутация на част или на цялия засегнат крайник, а в някои случаи се стига и до фатален край.
Гостоприемници могат да бъдат:[3]
- Чифтокопитни – домашно говедо, домашна свиня, домашна коза, овца, огърличесто пекари, лама, викуня, четкоуха свиня
- Хищници – куче, котка, ягуар
- Броненосци – деветопоясен броненосец, късоопашат броненосец, голям четинест броненосец
- Примати – човек, бабуин
- Гризачи – равнинска пака, петнисто агути, домашна мишка, мишка на Теминк, черен плъх, сив плъх, морско свинче, бразилско морско свинче, червено акуши
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем няма налични лекарства с доказана ефективност.[4] Провежданите клинични изпитвания не показват обещаващи резултати. Поради това хирургическата екстракция все още остава като лечение по избор при пациенти с ниско заразяване, като например туристи, завръщащи се от ендемични райони. Единственият подход за намаляване на заболеваемостта е прилагането на репелент за предотвратяване на проникването на пясъчни бълхи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cestari TF, Pessato S, Ramos-e-Silva M Tungiasis and myiasis. Clin Dermatol. 2007 Mar-Apr;25(2):158 – 64.
- ↑ Бразильская земляная блоха // Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907. (на руски)
- ↑ Linardi, Pedro Marcos и др. Neosomes of tungid fleas on wild and domestic animals // Parasitology Research 113 (10). 2014. DOI:10.1007/s00436-014-4081-8. с. 3517 – 3533.
- ↑ Jorg Heukelbach. Revision on tungiasis: treatment options and prevention // Expert Review of Anti-Infective Therapy 4 (1). 2006. DOI:10.1586/14787210.4.1.151. с. 151 – 157.
|
