Сливарово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сливарово
България
Red pog.png
Сливарово
Област Бургас
Red pog.png
Сливарово
Общи данни
Население (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 83,49 km²
Надм. височина 215 m
Пощ. код 8358
Тел. код ?
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 67307
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ЗСАС)
Сливарово

Сливарово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Село Сливарово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. Разположено е на няколко километра северно от Резовска река и границата с Турция.

История[редактиране | edit source]

Селото е основано през 17 век от преселници от Малко Търново и първоначално се нарича Кладара (вероятно от странджанската дума “клада” - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост.). Население: 13 жители – най-малкото село в Странджа.

За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност тук е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.

То е един от центровете на Преображенското въстание от 1903 г. в района на Странджа. При потушаването на въстанието Кладара силно пострадва. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението е избягало[1].

Присъединено е към България през 1913 г., а към 1926 г. има 380 жители. След Втората световна война Сливарово е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което ускорява обезлюдяването на селото.[2]

Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция.


Забележителности[редактиране | edit source]

  • Църква „Свети Пантелеймон“ (19 век) - Построена е през ХІХ век върху основите на стара църква. По своя план тя е трикорабна базилика с женско отделение и открито преддверие. От иконите, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една.
  • Резерват „Узунбуджак
  • Защитена местност „Руденово
  • Останки от антична крепост - Сливаровско кале
  • Тракийско оброчище Индипасха - Древно тракийско оброчище под надвиснала скала, с бликащ в основата ѝ извор (аязмо). Намира се в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обряди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.
  • Пещера-светилище “Св. Марина” - Намира се на около 12 км от селото в източна посока.

Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната ѝ част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. Денят на светицата (30 юли ст. ст., 17 юли н.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича “лефтерски панагир”. Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу. Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си. След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково. Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина. През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище “Св. Марина” на 30 юли (по стар стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.

Празници[редактиране | edit source]

  • 9 август - Селски събор на Сливарово, ден на Св. Панталеймон
  • 30 юли - поклонническо шествие до пещерата-светилище “Св. Марина”

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сливарово
  • България Аполонон (псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година[3]
  • България Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край Цикнихор през юни 1903 година.[4]
  • България Тодор Българчето, български революционер от ВМОРО, куриер[5]
  • България Тодор Вълчев, български революционер, войвода на Кладарската смъртна дружина в 1903 година[6]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.9
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 57.
  5. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 96.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.