Бръшлян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Странджа. За селото в Русенско вижте Бръшлен (село).

Бръшлян
България
Red pog.png
Бръшлян
Област Бургас
Red pog.png
Бръшлян
Общи данни
Население 68 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 57,496 km²
Надм. височина 240 m
Пощ. код 8357
Тел. код 05952
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 6687
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ЗСАС)

Бръшля̀н е село в Югоизточна България, в Община Малко Търново, Област Бургас. Името на селото до 1934 година е Сърмашик и е увековечено в химна на Странджа планина — песента „Ясен месец веч изгрява“.

География[редактиране | edit source]

Село Бръшлян се намира в Странджа, на 14 км северозападно от Малко Търново, на 64 км от южно от Бургас, на два километра от пътя Малко Търново — Звездец и на 4 км от границата с Турция. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от Природен парк „Странджа“. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло.

История[редактиране | edit source]

Село Сърмашик възниква през 17 век, когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик - Живак. Според древна легенда в него е роден певеца Орфей) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през 19 век е голям животновъден център. Жители на селото участват в Хетерията от 1821. През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал е запазена и днес.

В Сърмашик се развива Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. На 2 април 1903 година част от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Жителите на селото участват активно и в самото въстание.

При потушаването на въстанието Сармашик силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало[1].

Село Сърмашик е присъединено към България през 1913 година след Балканската война. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян — наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Тракийско дружество
  • Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“

Забележителности[редактиране | edit source]

Къща в Бръшлян с типична странджанска архитектура.

От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитетурни паметници на културата, 9 от тях — с национално значение. Най-старата къща в селото е строена през 17 век и още се обитава.

С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

Село Бръшлян се намира в границите на Природен парк „Странджа“, а землището на селото граничи с резервата Витаново, долината на река Велека и пъстървовия рибарник на река Катун.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в началото на август, обикновено около 8-ми, се провежда селският събор, който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби .

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бръшлян
Починали в Бръшлян

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.

Външни препратки[редактиране | edit source]