Станимашко македоно-одринско дружество

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станимашко македоно-одринско дружество
Настоятелството на дружеството
Настоятелството на дружеството
Информация
Типблаготворителна и революционна организация
ОснователиТошо Мимидичков (пръв)
Основана4 юни 1895 г.
Закрита30 януари 1903 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСтанимака
Езицибългарски

Станимашкото македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация, най-активното в Родопите.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

На 12 март 1895 година, след образуването на Пловдивското македоно-одринско дружество през януари, около 80 македонци, одринци и местни българи се събират и решават да образуват дружество, като избират и комитет, която да направи подготовката на организацията, както и представител на Първия македонски конгрес.[2]

Контролна комисия на дружеството

Официално дружеството е учредено на 4 юни 1895 година в състав от около 30 души, като в настоятелството влизат Тошо Мимидичков, председател, отец Иван Бухлев, подпредседател, Георги Даракчиев, секретар, и Иван Хаджиев, касиер.[3]

В началото на юни в Станимака пристига изпратеният от Македонския комитет Петко войвода, който заедно с Георги Христов Маламата набира доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.[3]

След акцията дейността на дружествата на МОО в Родопите затихва, като единствено това в Станимака води нормален организационен живот с 22 – 25 членове.

След 1899 година при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4] Настоятелството му е в състав отец Владимир Димитров, председател, Никола Настев, подпредседател, Иван Хаджиев, касиер, и Сава Тодоров, секретар. През есента на 1899 година организационната територия е разделена на пет участъка, в които са изпратени делегати за пропаганда, събирне на пари и учредяване на клонове. Първият клон е създаден в Тополово на 19 октомври под председателството на Атанас Згуровски и на следната година става самостоятелно дружество.[4] Създадени са още осем клона, четири от които в планинските села - Горно Арбанаси, Долно Арбанаси, Мулдава и Червен. В почти всички села са създадени комитети за събиране на дарения в пари и натура.[5]

На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството. Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство.

След Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 10 октомври 1922 година в Станимака се провежда общо събрание на македонските бежанци в града като е основано Македонското бежанско културно-просветно братство. Събранието избира временно бюро в състав Михаил Кочев – председател, а Стоян Благинев и Атанас Войводов са негови членове. Приет е устав, за патронен празник е избран Илинден, а назначеното ръководство е в състав Георги Христов (председател), Никола Андреев (подпредседател), Михал Кочев (секретар), Атанас Войводов (касиер), Никола Македонски (съветник), а в контролния съвет влизат Тодор Пройков, Кръстю Клепачев и Коста Кючуков.[6] През 1923 година делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО са Атанас Войводов, Димитър Тютюнов, Марин Ванчев и Никола Андреев.[7]

На 14 юни 1925 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Александър Думбалаков (председател), Христо Сърбинов (подпредседател), М. Ванчев (секретар), Ж. Павлов (касиер) и Н. Андреев (съветник).[9] На 28 октомври същата година е гласувано ново настоятелство в състав Атанас Ченгелев (председател), Георги Гажалов (подпредседател), Марин Ванчев (секретар), Живко Иванов / Павлов (касиер), а съветници са архимандрит Паисий, Владимир Димитров и Никола Македонски.[10] В контролната комисия влизат отец Иеринеа, Васил Андреев и Пандо Павлов.[11]

През 1926 година в настоятелството на дружеството влизат Атанас Димитров Ченгелев, Георги Н. Гаджалов, Марин Петров Ванчев, Живко Павлов Тютюнов, Паисий Станимашки и Никола Македонски.[6] Активен член на братството е и Димитър Сурлев, бежанец от Грубевци.[12] В 1937 година е конституирано ново настоятелство в състав Никола Георгиев Самсаров (председател), Тома Василев Стружев (подпредседател), Перикли Алексиев Стефанов (секретар), Костадин Тренд. Василев (касиер) и членове Живко Павлов Тютюнов, Борис Василев Томов и Илия Георгиев Ючев. В контролната комисия влизат Иван Костов Николов, Григор Ат. Джиголинов и Симо Костов Петров.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297-304.
  2. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297.
  3. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  4. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 299.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
  6. ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 477.
  7. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  8. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 478 – 480.
  9. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (116). София, СМЕО, 3 юли 1925. с. 3.
  10. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (135). София, СМЕО, 13 ноември 1925. с. 3.
  11. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 454.
  13. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 481.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станимашко_македоно-одринско_дружество&oldid=12084355“.