Транслитерация на българските букви с латински

Транслитерация на българските букви с латински (наречена още латинска транслитерация или латинизация/романизация на българския език) може да се извършва с помощта на различни системи, по-важните от които са представени в долната таблица: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от 1952 г. за употреба от официални ведомства, системата на библиотеката на американския Конгрес и на Асоциацията на американските библиотеки (ALA-LC), българският стандарт от 1956 г., системата на ООН от 1977 г. (система Андрейчин), българските стандарти БДС 1596:1973 и БДС ISO 9:2001, системата Данчев (система Данчев-Холмън-Димова-Савова), и официалната българска система.

Системи за транслитерация

Обтекаемата система за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по антарктическите наименования към МВнР на България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999 г., обн. в ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС №10 от 11.02.2000 г., обн. в ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация с ПМС №269 от 3.10.2006 г., обн. в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г.). С последното изменение се въвежда правилото, че съчетанието от буквите „ия“ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез „ia“.

Системата е възприета и популяризирана от Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

През ноември 2006 г. същата система е включена в Наредбата за транслитерация на българските географски имена (Държавен вестник, бр. 94 от 2006 г.).

Обтекаемата система от 1995 г. е включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.

Кирилица1	BGN/PCGN	ALA-LC	Стандарт 1956	БДС 1596:1973	ООН 1977 (Андрейчин)	БДС ISO 9:2001	Система Данчев	Обтекаема система (официална)
а	a	a	a	a	a	a	a	a
б	b	b	b	b	b	b	b	b
в	v	v	v	v	v	v	v	v
г	g	g	g	g	g	g	g	g
д	d	d	d	d	d	d	d	d
е	e	e	e	e	e	e	e	e
ж	zh	zh	zh (ž)3	zh (ž)3	ž	zh (ž)3	zh	zh
з	z	z	z	z	z	z	z	z
и	i	i	i	i	i	i	i	i
й	y	ĭ	j	j	j	j	y	y
к	k	k	k	k	k	k	k	k
л	l	l	l	l	l	l	l	l
м	m	m	m	m	m	m	m	m
н	n	n	n	n	n	n	n	n
о	o	o	o	o	o	o	o	o
п	p	p	p	p	p	p	p	p
р	r	r	r	r	r	r	r	r
с	s	s	s	s	s	s	s	s
т	t	t	t	t	t	t	t	t
у	u	u	u	u	u	u	ou	u
ф	f	f	f	f	f	f	f	f
х	kh	kh	h	h	h	x (h)	h	h
ц	ts, t•s	t͡s	c	c	c	c	ts	ts
ч	ch	ch	ch (č)3	ch (č)3	č	ch (č)3	ch	ch
ш	sh	sh	sh (š)3	sh (š)3	š3	sh (š)3	sh	sh
щ	sht	sht	sht (ŝ)	št	št	sth (ŝ)3	sht	sht
ъ	ŭ	ŭ	â	a (ǎ)3	ă	a` (”)	u	a4
ь	’	j	j	` (’)	j	y	y	y
ю	yu	i͡u	ju	ju	ju	yu (û)3	yu	yu
я	ya	i͡a	ja	ja	ja	уа (â)3	ya	ya
ѣ2	e, ya	i͡e				ě
ѫ2	ŭ	u̐				ǎ

Забележки:
¹ Кирилица, т.е. българска кирилска азбука.
² Тези знаци (букви) от кирилицата не се употребяват в съвременния български език (и не присъстват в съвременната официална българска азбука).
³ В скоби са дадени алтернативни варианти на системите с използване на диакритични (надредови) знаци.
⁴ освен в думата Bulgaria

Други системи

Д. Скордев дава две алтернативни предложения за система за транслитерация, по-долу е показано едно от тях. Предложението няма официален статут и почти не е споменавано в литературата.

Кирилица	Транслитерация по Скордев
а	a
б	b
в	v
г	g
д	d
е	e
ж	x
з	z
и	i
й	j
к	k
л	l
м	m
н	n
о	o
п	p
р	r
с	s
т	t
у	u
ф	f
х	h
ц	c
ч	q
ш	w
щ	wt
ъ	y
ь	j
ю	ju
я	ja

В комуникацията си някои използват транслитерация Whiskey. Тя е почти идентична с обтекаемата схема за транслитерация, но избягва двусмислието на U, оставяйки го само за Ъ, а У бележи с W. За избягване на двусмислието при ZH и SH, когато са ЗХ и СХ се изписват с добавяне на K помежду им ZKH и SKH. Така например ПАСХА се изписва PASKHA и не може да бъде объркано с ПАША изписвано PASHA. Характерното за нея е и, че използва и двусъгласните в латиницата, които в българската кирилица се пишат с две букви - J = ДЖ, X = КС.

Кирилица	Транслитерация Whiskey
а	a
б	b
в	v
г	g
д	d
е	e
ж	zh
з	z
и	i
й	y
к	k
л	l
м	m
н	n
о	o
п	p
р	r
с	s
т	t
у	w
ф	f
х	h
ц	ts
ч	ch
ш	sh
щ	sht
ъ	u
ь	y
ю	yu
я	ya

Пример за транслитерация

Различията в транслитерацията на буквите „ч“, „ж“, „я“ и „ъ“ са подчертани.

на български	Система ООН 1977 г. (Андрейчин)	Обтекаема (официална) система
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.	Vsički hora se raždat svobodni i ravni po dostojnstvo i prava. Te sa nadareni s razum i sǎvest i sledva da se otnasjat pomeždu si v duh na bratstvo.	Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni s razum i savest i sledva da se otnasyat pomezhdu si v duh na bratstvo.

Грешна употреба

Знак използващ български и погрешно изписани на латиница имена — пример за неунифицираната употреба на стандарта за транслитерация на българската азбука с латинската.

В случая според Обтекаемата (официална) система за транслитерация правилното изписване на първата табела следва да бъде съответно Lozenets (← 500 м).

На втората табела пък трябва да пише bul. James David Bourchier, защото чуждестранни лични имена (вкл. на лица, географски наименования, имена на фирми и т.н.), които в оригинал са изписвани на латиница, запазват оригиналния си латински правопис, ако трябва да се изписват на латиница.

Ако пък става въпрос за латинско изписване на чуждестранни лични имена, които в оригинал се изписват с писмени системи, различни от латиницата (основна или разширена), напр. китайско географско название, то тогава за латинско изписване се използва възприетият в английската лексика правопис, а при изписване с българската кирилица се използва правописът на термина (т.е. думата) така, както възприет(а) в българския език (и/или според правилата за транскрипция на съответния език към българската азбука, ако съответната дума все още няма изписване/еквивалент/вариант на български). Така например на улична табела за ул. Пекин трябва да пише:

ул. Пекин

ul. Beijing (или Beijing Str.)

В случая на български конкретното географско наименование се е наложило като „Пекин“ и е погрешно, ако се изписва на кирилица като „Бейджинг“ или на латиница като „Pekin“.

Гореизброените пояснения се падат единственото изключение от (или по-скоро особеност на) стандарта за транслитерация.

Библиография

• A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.

Външни препратки

• Официалната българска схема, Министерство на вътрешните работи (2000 г.).
• Официалната българска схема, Комисия по антарктическите наименования, България (1995 г.).
• Проект „Разбираема България“ (2006 г.).
• Ще стане ли България разбираема за света? — статия в Нетинфо от 15.03.2006 г.
• ((en)) Thomas T. Pedersen, Transliteration of Non-Roman Scripts. Системи за транслитерация BGN/PCGN, UN 1977 (БДС 1596:1973), ALA-LC, ISO 9 (БДС ISO 9:2001).
• ((en)) L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109-118. ISSN: 0204-8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157.
• ((en)) Предистория на Обтекаемата схема от 1995: пример за неофициална употреба в документ от 1989 г..
• ((ru)) „Обтекаема“ система за транслитерация на руската азбука.
• ((en)) Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp. 15-16.
• ((en)) L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1-2. pp.121-130. ISSN 0205-3217.