Транслитерация на българските букви с латински

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Транслитерация на българските букви с латински може да се извършва с помощта на различни системи, по-важните от които са представени в долната таблица: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от 1952 за употреба от официални ведомства, системата на библиотеката на американския Конгрес и на Асоциацията на американските библиотеки (ALA-LC), българският стандарт от 1956, системата на ООН от 1977 (система Андрейчин), българските стандарти БДС 1596:1973 и БДС ISO 9:2001, системата Данчев (система Данчев-Холмън-Димова-Савова), и официалната българска система:

Кирилица BGN/PCGN ALA-LC Стандарт 1956 БДС 1596:1973 ООН 1977 (Андрейчин) БДС ISO 9:2001 Система Данчев Обтекаема система (официална)
а a a a a a a a a
б b b b b b b b b
в v v v v v v v v
г g g g g g g g g
д d d d d d d d d
е e e e e e e e e
ж zh zh zh (ž) zh (ž) ž zh (ž) zh zh
з z z z z z z z z
и i i i i i i i i
й y ĭ j j j j y y
к k k k k k k k k
л l l l l l l l l
м m m m m m m m m
н n n n n n n n n
о o o o o o o o o
п p p p p p p p p
р r r r r r r r r
с s s s s s s s s
т t t t t t t t t
у u u u u u u ou u
ф f f f f f f f f
х kh kh h h h x (h) h h
ц ts, t•s t͡s c c c c ts ts
ч ch ch ch (č) ch (č) č ch (č) ch ch
ш sh sh sh (š) sh (š) š sh (š) sh sh
щ sht sht sht (ŝ) št št sth (ŝ) sht sht
ъ ŭ ŭ â a (ǎ) ă a` () u a
ь j j ` () j y y y
ю yu i͡u ju ju ju yu (û) yu yu
я ya i͡a ja ja ja уа (â) ya ya
ѣ e, ya i͡e ě
ѫ ŭ ǎ

Забележка: В скоби са дадени варианти на системите с използване на диакритични знаци.

Обтекаемата схема за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по антарктическите наименования към МВнР на България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999, обн. в ДВ, бр. 33 от 09.04.1999; ПМС №10 от 11.02.2000, обн. в ДВ, бр. 14 от 18.02.2000; последно изменение на схемата за транслитерация с ПМС №269 от 3.10.2006, обн. в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006). С последното изменение се въвежда правилото, че съчетанието от буквите "ия" в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез "ia".

Системата е възприета и популяризирана от Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

През ноември 2006 г. същата схема е включена в Наредбата за транслитерация на българските географски имена (Държавен вестник, бр. 94 от 2006).

Обтекаемата система от 1995 е включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[1]

[редактиране] Пример за транслитерация

Различия в транслитерацията на буквите "ч", "ж", "я" и "ъ" са подчертани.

Български ООН 1977 Обтекаема система
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Tе са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Vsički hora se raždat svobodni i ravni po dostojnstvo i prava. Te sa nadareni s razum i sǎvest i sledva da se otnasjat pomeždu si v duh na bratstvo. Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni s razum i savest i sledva da se otnasyat pomezhdu si v duh na bratstvo.

[редактиране] Външни препратки

  1. Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009.
Лични инструменти
На други езици