Уикипедия:Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Проектът Македония има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 04:40 на 11 март 2012 порталът съдържа 10 338 статии или 8,06% от общия брой статии в енциклопедията.

Съдържание

[редактиране] Участници

Този потребител е член на Уикипроект Македония Region of Macedonia and present states borders.png

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

[редактиране] Активни

[редактиране] Неактивни (повече от 6 месеца)

[редактиране] Текущи обсъждания

[редактиране] Селища

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

  • Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878.
  • Етническите карти на долините на Морава и Вардар на Йохан фон Хан, 1861.
  • Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929.
  • Етническата карта на Северна Македония на Леонард Шулце Йена.

[редактиране] Инструменти

  • Нови статии от последните 72 часа (дълбочина 5) в категория:Македония
  • Промени от последните 24 часа (дълбочина 5) в категория: Македония

[редактиране] Идеи

[редактиране] Македония/Неразпознати

Неразпознати личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание. Още няколко десетки снимки: [1].

[редактиране] Личности

  • Асен Милев Рупчев - Банско [2]
  • Христо Огненов - Леринско [3] - на Лев Огненов, Любен Огнянов или Герасим Огнянов да е некъв?
  • Шериф Сюлейманов [4]
  • Митьо Ченков - Долна Оряховица [5]
  • Иван Делчев [6] и Калчев [7] и други [8][9], загинали на 28 август 1915 в голямо сражение със сръбски войски при Орловец, Кумановско.
  • Сотир Лозанов, Крушево [10]
  • Григор Кръстев, Крушево [11]
  • В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков,
  • Албум за Прилеп [12]
Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

[редактиране] Неидентифицирани от таблото

[редактиране] Чети

  • Чета на ВМРО [16]
  • Мелнишката чета на Георги Размов [17]
  • Четата на Кръстьо Кобапчията [18]
  • Четата на Г.Ангелов [19] - един поручик Ангелов има споменат в Яне Сандански от Мерсия е взет.
  • Чета [20]
  • Четирима четници в Солун [21] и [22]
  • Тиквешка чета на Иван Илиев [23][1] Михайлов пише за войвода Иван Илиев в Тиквеш[2]
  • Кривопаланечка чета [24] - единственият паланечки войвода, който споменава Михайлов е Стоян Леков и към този текст е и илюстрацията, но не пише, че него го има на снимката. (четвъртият четник с мустаците изглежда да е Стоян Леков)

[редактиране] Неразвити и неясни имена

[редактиране] Дейци на ВМОРО

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

[редактиране] Кюстендилски паметник

Неразпознати от Кюстендилския паметник: Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg

  • Георги Динев (І колона) - Гурко Динев?
  • Димитър Лещанов (ІІІ колона) - Тоя съм го идентифицирал като Димитър Лешников - струва ми се сигурно
  • Иван Янев Гърчето (ІІІ колона) - объркани са Иван Янев Бърльо и Иван Анастасов Гърчето?

[редактиране] Гръцки сайт

[редактиране] Синве

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

35

36

  • Неохори - между Агия Параскеви и Суроти, на юг от Неа Редестос (Манзаридес); на картата на МНИ - Еникьой; Кънчов го отбелязва българско [39]; може да е и Неохораки (дем Неа Пропонтида) - А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Неохори (Néo-khori), Касандрийска епархия, живеят 180 гърци.[5]
  • Djaprani - на картата на МНИ Капрани, малко на запад от Агия Параскеви (някакво Ливадакия има май на мястото му) А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джапрани (Djaprani), Касандрийска епархия, живеят 430 гърци.[6]

37

38

39

43

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кастри (Kastri) е посочено като село с 23 домакинства и 75 жители гърци.[13]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Апидия (Apidia) е посочено като село с 21 домакинства и 14 жители мюсюлмани и 38 жители цигани и черкези.[15]

50

52

53

[редактиране] Беседи

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Демир хан
  • Лисиче (Община Аеродрум)
  • Радоеща
  • Хоруда
  • Кулали
  • Каряни
  • Петропиги
  • Салпи
  • Кизили
  • Терми (дем Терми)
  • Трилофос (дем Терми)
  • Агия Параскеви (дем Терми)
  • Крини (дем Неа Пропонтида)‎
  • Копач дере
  • Чаир махала
  • Чали махала
  • Киран махала
  • Георгула
  • Неа Редестос
  • Неа Триглия
  • Портария
  • Агиос Мамас
  • Олинт
  • Врастама
  • Таксиархис (дем Полигирос)
  • Ормилия
  • Партенонас
  • Сикия (дем Ситония)
  • Метангици
  • Афитос
  • Касандрия
  • Каландра
  • Касандрино
  • Агия Параскеви (дем Касандра)
  • Палюри (дем Касандра)
  • Певкохори (дем Касандра)
  • Ханиотис
  • Криопиги (дем Касандра)
  • Мишино
  • Клабучища (Окръг Дебър)

Хора

  • Георги Баялцалиев
  • Иван Мандиев
  • Димитър Мандиев
  • Коста Войнович
  • Неоклис Казазис
  • Михаил Шурков

[редактиране] Николов

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  • България Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[22]
  • България Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[23]
  • България М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[24]
  • България Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[25]
  • България Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[26]
  • България Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[27]
  • България Андрей Георгиев, български революционер, войвода във Валовищко през есента на 1913 година.[28]
  • България Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[29]
  • България Пандил Георгиев, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на една от малихорските чети.[30]
  • България Кр. Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[31]
  • България Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[32]
  • България Миле Григоров, член на разложкия околийски комитет от 1906 г. до 1908 г.[33]
  • България Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[34]
  • България Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[35]
  • България Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[36]
  • България Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[37]
  • България Пандел Дойчинов (? - 23 януари 1904), скопски войвода, арестуван в навечерието на въстанието в 1903 година, умрял в Куршумли хан.[38]
  • България Никола Дунев, тетовски войвода.[39]
  • България Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[40]
  • България Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.[41]
  • България Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[42]
  • България Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[43]
  • България Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[44]
  • България Кръсто Кобапчията, български революционер, войвода на чета.[45]
  • България Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[46]
  • България Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[47]
  • България Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[48]
  • България Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[49]
  • България Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[50]
  • България Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[51]
  • България Даме Мушев, прилепски селски войвода.[52]
  • България Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902-1903 г. войвода на чета в Ресенско.[53]
  • България Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[54]
  • България Стефан Павлев Кантарджията, войвода в Кратовско в 1897 година.[55]
  • България Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[56]
  • България Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[57]
  • България Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[58]
  • България Спиро Петров, войвода на чета в Преспанско през Илинденско-Преображенското въстание.[59]
  • България Коце Попандонов, член на Радовишкия околийски комититет.[60]
  • България Христо Попандреев, сражавал се при Езерец на 3 ноември 1902.[61]
  • България Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[62]
  • Божин Проданов, БН 140 стр., вероятно съвпада със секретаря на Илинденската организация
  • Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г.
  • Наум Търповски, български революционер от ВМОРО, костурски войвода в отряда на Иван Попов през Илинденско-Преображенското въстание, участвал в превземането на Клисура, БН 173 стр.

[редактиране] Григорович

Останали са две села неидентифицирани Орево и Рошава.

На этом расстоянии, т. е. от Солуня до Енидже, лежат в горах села: Орманкиой, Градобор, Новосело, Дермища, три Каваклии, Юнци, Конари; дальше за рекою Вардаром: Храмел, Ливадица, Грубовци, Бозыцъ, Петрово, Бобатово, Косиново, Грмышево, Кониново, Любарово, Геракарци, Литово, Дамия, Игуменчо. Поселение их преимущественно болгарское, которое начинается у самого Солуня,

Поименую села их: Владово, Острово, Кочено, Кадрево, Гугово, Русилово, Дружко, Ослово, Пачетин, Ниссие, Чегано, Крмско, Учин, Грамматиново, Ракита, Каменек, Баината, Орево, Жерве, Петерско у озера, Рошава, Пътеле, Суровичево, Гулинци, [93] Любетино, Зеленич, Палиора, Дебрец, Невеска и Судир (в обоих сел. Влахи), Вербини, еще Вербини, Црево, Баньци, Забердин, Вуштарни, Крушораде, Ситина, Совиче, Добровина, Бачь, Куйнавите, Ромалия, Саново село, Секулево, Кальник, Клештина, Арминор, Кодорево, Клобучище, Арменско, Неволино, Лежини, Кучковини, Пешошница, Вартолом, Лесковец, Негофа, Мариуво (в битольском поле округ из 20 сел).

[редактиране] Леонард Шулце Йена

  • Хаджиево - североизточно от Драчево, на десния бряг на Маркова река, има то и в Селишчев като българо-албанско село
  • Копанци - южно от Сопище
  • Слатина - южно от Сопище
  • Баре - на север от Моянце

[редактиране] Бележки

  1. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.176
  2. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 164.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  12. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  13. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122 - 123.
  14. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  15. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122 - 123.
  16. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  17. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  18. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  19. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  20. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  21. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  26. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
  31. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  33. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  34. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  35. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  37. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  38. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.
  39. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  40. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  41. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  43. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.
  44. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  45. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  46. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  47. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  49. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
  50. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
  51. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  52. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  53. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  54. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  55. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  56. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  57. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  58. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  59. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  60. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  61. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  62. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&oldid=4653163“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици