Франсис Брадли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Франсис Хърбърт Брадли (30 януари 1846 - 18 септември 1924) е британски философ, известен представител на британския идеализъм заедно с Томас Грийн и Бърнард Бозанкет.

Живот[редактиране | edit source]

Брадли е роден в Клафам, Съри, Обединено кралство, в семейството на евангелски пастор. От 1870 г. преподава в Оксфорд. Умира и е погребан в Оксфорд. Докато е жив, Брадли е силно уважаван философ. След смъртта му обаче интересът като цяло към британския идеализъм спада.

Философия[редактиране | edit source]

Британският идеализъм се развива в рамките на неохегелианското движение. Съществуването на Абсолюта, неговото превъзходство спрямо всичко индивидуално и и възможността за неговото познание се приемат като основни принципи от британските идеалисти.

Основен проблем на капиталния труд на Брадли „Явление и реалност” (1893) е природата на реалността и познанието за нея. Той заявява: „Съществува само една Реалност, и нейното битие се състои в опита. В това цяло всички явления стават едно, и в това ставане в едно те в различна степен губят своята природа на различност. Същността на Реалността лежи в единството и съответствието на съществуване и съдържание, и, от друга страна, явлението се състои в несъответствие между тези 2 аспекта”.

Реалността се състои от опита; материята не може да съществува отделно от ума, затова трябва да се насочим именно към него в търсене на реалността. Азът не е този ум, доколкото той е ограничен. Реалното не влиза нито във външни, нито във вътрешни отношения, защото те ще нарушат неговата независимост. Нищо не може да бъде реално, освен цялото. Разбирайки какво е реалното, ние се оказваме в проблемна ситуация: ние не можем да познаем Абсолюта - нещо повече, дори той не може да познае себе си. Цялото съществуващо познание е отчасти неистинно.

Брадли твърди: “На нас ще ни се каже, че да знаем истината е невъзможно, или пък е изцяло непрактично във всички случаи. Ние не може да имаме положително знание за първите принципи; и, ако ние бихме могли да го имаме, ние няма да можем да разберем дали в действителност сме се сдобили с него”.

Трудовете на Брадли пораждат редица критики. Известни са неговите дискусии с Фердинанд Шилър, както и с неговия близък съратник, прагматистът Уилям Джеймс, които критикуват неговото разбиране за Абсолют, както и строгото разделяне на теоретическо от практическо и отричането на практическия интерес.

Източници[редактиране | edit source]

  • Bradley, Francis. "Appearance and Reality". "Elibron classics", 2003, pp. 455-6, p. 136.
  • Rashdall, Hastings. "The Metaphysics of Mr. Bradley". "Oxford University Press", 1912, pp. 6-7, pp. 9-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]

[1] "Appearance and Reality"