Ханс фон Зеект

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс фон Зеект
генерал-полковник
Hans von Seeckt 1930.jpg
Информация
Години на служба 1885-1926, 1933-1935
Прякор Свинксът
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Kaiserstandarte.svg Германска имперска армия
War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Командвания Единадесета армия
Войни Първа световна война
Отличия военен орден "Макс Йозеф" Командир на ордена на Короната Командир на унгарския орден "Свети Стефан" Орден на Австрийската корона, І клас Български орден „За военна заслуга“ и др.

Роден 22 април 1866 г.(1866-04-22)
Шлезвиг, Северногермански съюз
Починал 27 декември 1936 г. (на 70 г.)
Берлин, Нацистка Германия
Ханс фон Зеект в Общомедия

Ханс фон Зеект (на немски: Hans von Seeckt) е германски генерал, създател на ядрото и структурата на райхсвера в периода след Първата световна война. [1]

Биография[редактиране | edit source]

Ханс фон Зеект е роден на 22 април 1866 г. в Шлезвиг. Посещава гимназии в Детмолд и Страсбург. Постъпва в армията през 1885 г. [2] През 1899 г., малко след завършването на обучението си във военната академия, бива назначен като капитан в Генералния щаб на армията. През 1913 г. е назначен за ръководител на Генералния щаб на Втори армейски корпус в Берлин. По време на Първата световна война участва в действия на източния фронт и на Балканския полуостров, в следствие на което е повишен до чин генерал-майор. През 1918 г. поема ръководството на Генералния щаб на полевата армия в Османската империя. През януари 1919 г. организира битките срещу Червената армия в Балтийския регион, в ролята на началник на Генералния щаб на армейската команда „Гранична защита север“. През април същата година фон Зеект ръководи военния отдел на германската делегация при изготвянето на Версайския договор. Фон Зеект отказва да използва армията за смазване на пуча на Валтер фон Лютвиц и Волфганг Кап през март 1921 г. На 5 юни същата година става ръководител на армията. [3]

След 1921 г. фон Зеект тайно планира създаването на германска армия и полага основите за развитието ѝ в периода 1935-1939 г. Въпреки усилията на Съюзническата контролна комисия фон Зеект успява да създаде генерален щаб. Фон Зеект работи за това да няма грешни изводи от загубата на Първата световна война, получени на основата на личен опит. Вместо това войната е анализирана систематично и из основи. Всички наръчници за война са пренаписани – не за стохилядната армия, позволена на Германия по това време, а за пълноценната бъдеща армия на Третия райх. С цел заблуда на съюзниците части от тези документи са отпечатани и показани обществено, но важните документи остават тайни. Най-важните служби – пехотата, кавалерията и артилерията биват тактически преплетени, а картечарите, минохвъргачите, противотанковите отряди и авиоотрядите биват смесени. Няколко години се провеждат кратки и тайни военни служби, надминаващи границите на споразумението с Антантата. Претендирайки, че работят в областта на възстановяването, науката и културата, хиляди офицери в цивилни дрехи и асистентите им работят заедно в Берлин. [1]

Фон зеект и Ото Геслер

Същевременно, на 27 септември 1923 г. фон Зеект фактически получава изпълнителната власт в следствие на обявеното от президента Фридрих Еберт извънредно положение. На 29 октомври потушава метеж, организиран от саксонското правителство, в този момент в ръцете на социалдемократическата и комунистическата партии, в следствие на забрана на комунистическа преса, посредством навлизане в големите градове на Саксония с войска. След пуча на Адолф Хитлер от 9 ноември 1923 г. фон Зеект използва получената изпълнителна власт за забраната на Националсоциалистическата партия. [3]

През 1924 г. германската армия надминава позволените 100 000 души. По това време вече има изградена система на гражданска авиция, заводи за самолети и се работи върху популяризиране на летенето сред населението. По този начин Германия обучава много военни пилоти. При военноморските сили се процедира по сходен начин. Въпреки разрешения 15 000 войници във военноморските сили, броят им е увеличен под различни претекстове. Въпреки разрушаването на крайбрежната отбрана на Хелголанд, тя бързо е построена отново. Биват строени и подводници, а персоналът за ползването им бива обучаван в чужбина. През 1925 г. планът на Генералния щаб е удвояване и след това утрояване на позволените от Антантата седем пехотни дивизии, но целта на фон Зеект са поне 63. През 1926 г. фон Зеект провежда най-голямото си военно упражнение, в което не участват обикновени войници, но участват всички генерали, командващи офицери и офицери от Генералния щаб. [1]

Фон Зеект със съпругата си през октомври 1930 г. в Берлин

През 1926 г. фон Зеект напуска военната служба в следствие на конфликт с военния министър Ото Геслер. През 1930 г. фон Зеект е избран за депутат от Германската национална партия от избирателен окръг Магдебург. Публикува няколко книги. От 1933 до 1935 г. е неколкократно в Китай като военен съветник на маршал Хианг Кай-шек. Генерал Ханс фон Зеект почива на 27 декември 1936 г. в Берлин. [2]

Библиография[редактиране | edit source]

Сред написаните от фон Зеект книги са: [2][3]

  • Gedanken eines Soldaten (1928)
  • Die Zukunft des Reiches (1929)
  • Landesverteidigung (1930)
  • Moltke, ein Vorbild (1931)
  • Deutschland zwischen Ost und West (1933)
  • Aus meinem Leben (1938)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 35-43.
  2. а б в ((de))  [http://www.reichstag-abgeordnetendatenbank.de/selectmaske.html?pnd=118612603&recherche=ja Datenbank der deutschen Parlamentsabgeordneten Basis: Parlamentsalmanache/Reichstagshandbücher 1867 - 1938]. // www.reichstag-abgeordnetendatenbank.de. Баварска държавна библиотека. Посетен на 9 март 2014.
  3. а б в ((de))  Biographie: Hans von Seeckt, 1866-1936. // www.dhm.de. Deutsches Historisches Museum. Посетен на 9 март 2014.