Христо Дограмаджиев
| Христо Дограмаджиев | |
| български политик | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 1931 г.
|
| Народен представител в: VIII ОНС XIII ОНС XIV ОНС | |
Христо Марков Дограмаджиев е български юрист и политик[1][2] от Демократическата партия.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Дограмаджиев е роден в централния македонски български град Крушево, Османската империя, днес в границите на Северна Македония,[1] в Сливен[2] или в Стара Загора на 18 май 1858 година.[4] Родителите му са Гайта Апостолова и Марко Василев. Баща му, прочут строител в Прилеп, е наричан Уста Марко (Първомайстор Марко). Поради това, че неведнъж показва българското си самосъзнание, той е подложен на преследвания от гърците и решава да се пресели във вътрешността на българските земи. Заедно със семейството си и някои от работниците си се установява в Стара Загора, след това се мести в Нова Загора, а после в Сливен. Там започват да го наричат Дограмаджиев, тъй като има склад за строителни материали и готова дограма.[4]
Христо Дограмаджиев завършва основното си образование в Сливен.[4] Към 1875 година учи в Галатасарайския лицей в Цариград.[2] След Освобождението учи право и държавни науки в Брюксел, Белгия. След дипломирането си се завръща в България, става заместник-прокурор в Бургас, после е в Пловдив като областен прокурор на Източна Румелия,[4] след това е адвокат[5] в Сливен.[4]
В 1894 година е избран за депутат в Осмото обикновено народно събрание.[1] На изборите от 17 октомври 1903 година Дограмаджиев заедно с Иван Салабашев (избран в Казанлък) е един от двамата депутати на Демократическата партия, избран от коалиционната листа в Сливен.[6] След това е избран за депутат и в Тринадесетото обикновено народно събрание и Четиринадесетото обикновено народно събрание.[1]
Женен е за Теофана Лазарова Еврова от Пазарджик. Имат три деца: Любен (адвокат и съдия), Вера (учителка) и Владимир Дограмаджиев (военен, европейски шампион по конен спорт, убит след Деветосептемврийския преврат).[7]
Умира на 4 ноември 1931 година. Погребението е тържествено, присъстват членове на Висшия партиен съвет на Демократическата партия, а реч държи лидерът на партията в Сливен д-р Иван Дянков.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 216.
- ↑ Генов, Г. П. Политическа и дипломатическа история на България. Т. 16 - 17. Вътрешна и външна политика на България при кабинетите на личния режим 1894-1918. София, Ваньо Недков, 2003. с. 195.
- ↑ а б в г д Георгиева, Стоянка, Георгиев, Стоян. Исторически събития и личности в Сливен и сливенския край. Отбрани публикации в национални, регионални и местни издания. Сливен, Обнова БТ - Везирови-сие, 2018. ISBN 978-619-7445-08-4. с. 204.
- ↑ Табаковъ, С. История на градъ Сливенъ (опитъ). Т. ΙΙΙ. Ч. I. Икономиченъ развой. Ч. II. Народенъ битъ. София, Издава Сливенска културна дружба „Д-ръ Селимински“ - София, Печатница С. М. Стайковъ, 1929.
- ↑ Генов, Г. П. Политическа и дипломатическа история на България. Т. 16 - 17. Вътрешна и външна политика на България при кабинетите на личния режим 1894-1918. София, Ваньо Недков, 2003. с. 138, 195.
- ↑ а б Георгиева, Стоянка, Георгиев, Стоян. Исторически събития и личности в Сливен и сливенския край. Отбрани публикации в национални, регионални и местни издания. Сливен, Обнова БТ - Везирови-сие, 2018. ISBN 978-619-7445-08-4. с. 209.
