Наяда (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наяда
Естествен спътник на Нептун
Naiad Voyager.png
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Откриване
Открит от Ричард Терил
Дата 1989 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 48 227 km[1]
Ексцентрицитет (e) 0,0004
Орбитален период (P) 0,294 дни
Инклинация (i) 4,75° - към екватора на Нептун
4,75° - към равнината на Лаплас
Физически характеристики
Среден диаметър 96×60×52 km.[2]
Обем ~1,5×105km3
Маса (m) 1,9×1017 kg (изчислено по предполагаема плътност)
Средна плътност 1,3 g/cm3 (предполагаема)
Екваториална гравитация ~0.012 m/s2
Втора космическа скорост ~0,028 km/s
Период на въртене сихронен
Наклон на оста 0
Албедо 0,07
Видима величина 23,9
Повърхностна температура (T) ~71 K

Наяда е естествен спътник на Нептун. Носи името на Наядите от древногръцката митология.[3] Като алтернатива се употребява и името Нептун 3.

Откриване[редактиране | edit source]

Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от Вояджър 2. Дадено му е предварителното означение S/1989 N 6.[4] Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.

Физически и орбитални характеристики[редактиране | edit source]

Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.

Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради под-стационарната орбита, орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради приливните сили на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на планетарен пръстен или ще бъде погълнат от атмосферата на планетата.

Изследване[редактиране | edit source]

След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни обсерватории и телескопа Хъбъл. В периода 2002 — 2003 г. телескопът Кек наблядава системата с помощта на адаптивна оптика и лесно засича големите четири вътрешни спътника. Таласа е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октовмри 2013 г. института SETI обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.[5] Подозрението, че изгубването на позицията ѝ е поради значителни грешки в ефемеридата на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. R.A. Jacobson and W.M. Owen Jr.. The orbits of the inner Neptunian satellites from Voyager, Earthbased, and Hubble Space Telescope observations. // Astronomical Journal 128. 2004. с. 1412.
  2. E. Karkoschka. Sizes, shapes, and albedos of the inner satellites of Neptune. // Icarus 162. 2003. с. 400.
  3. Planet and Satellite Names and Discoverers. // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21 2006. Посетен на 2006-08-05.
  4. IAU Circular No. 4867. // September 29 1989. Посетен на 2006-08-05.
  5. Lost Neptune Moon Re-Discovered. // Посетен на 14 юни 2014.

Външни препратки[редактиране | edit source]