Андрес Сеговия

Андрес Сеговия
Андрес Сеговия през 1963
Информация
Роден	Andrés Segovia Torres 21 февруари 1893 г.(1893-02-21) Линарес, Испания
Починал	2 юни 1987 г. (на 94 г.) Мадрид, Испания
Стил	Класическа музика
Инструменти	китара
Активност	от 1908 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Андрес Сеговия в Общомедия

Андрѐс Сего̀вия Торес (Шаблон:Lang-es) по-известен като Андрѐс Сего̀вия е изтъкнат испански китарист — виртуоз. Той е считан за еднd от най-влиятелните личности в областта на класическата китара през 20-ти век с огромно влияние върху развитието на класическата китара като концертен инструмент.

Сеговия е известен с виртуозните си изпълнения както на творби написани за него от съвременни композитори като Федерико Морено Тороба така и с негови собствени транскрипции на класически творби писани за други инструменти.

Ранни години

Сеговия започва да свири на шестгодишна възраст като първият му досег е с фламенко, но още от началото той предпочита експресивната музика на композитори като Федерико Морено Тороба. На десет годишна възраст е изпратен да живее при чичо си и леля си в Гранада. Там изучава пиано и цигулка, но не проявява особен интерес отделя повече време на свиренето на китара. Тъй като по това време китарата се смята предимно за „кръчмарски“ инструмент за съпровод на песни и танци Сеговия се развива като самоук китарист прилагайки наученото по теория и история на музиката към китарата. В резултат развива собствена техника на свирене.

Прекарва много време в двореца Алхамбра, който за него е извор на вдъхновение.

Кариера

Дебютът на Сеговия пред публика е през 1909 в Гранада когато е на 16. По-късно > е и първият му професионален концерт в Мадрид където изпълнява творби на Франциско Тарега и собствени транскрипции на творби на И.С.Бах.

Следващите му концерти са в Мадрид през 1912 и Парижката консерватория през 1915, Барселона през 1916. Следва успешно турне в Южна Америка през 1919. В началото на XX век класическата китара е в упадък като само в Барселона и района на Рио де ла Плата има известен интерес. Появата на Сеговия на сцената заедно с усилията на Мигуел Льобет поставя началото на възраждането на интереса към този инструмент.

Комбинацията от силната личност и артистизъм на Сеговия и технологичните новости в началото на XX-ти век (звукозапис, радио, въздушен транспорт) дават възможност за ново популяризиране на китарата.

През 1921 Сеговия се среща в Париж с полския композитор и пианист Александър Тансман, който впоследствие пише известен брой произведения за Сеговия. Едно от тях — Cavatina печели международна награда за композиция в Сиена през 1952.

През 1923 Сеговия посещава за пръв път Мексико. Силно впечатлен от представянето му мексиканският композитор Мануел Понсе пише статия за вестника Ел Универсал, а впоследствие композира многобройни произведения за Сеговия.

Първият му концерт в САЩ през 1928 е организиран от виенския цигулар Фриц Крайслер. Скоро след това бразилският композитор Хейтор Виля-Лобос композира известните си „Дванадесет етюда“, които впоследствие посвещава на Сеговия. Впоследствие Виля-Лобос продължава да пише за Сеговия както и транскрибира множество класически пиеси за китара.

През 1932 във Венеция Сеговия се среща и сприятелява с композитора Марио Кастелнуово-Тедеско. Тъй като Кастелнуово-Тедеско не свири на китара Сеговия му предоставя творби от Понсе и Фернандо Сор, които да изучава. Кастелнуово-Тедеско композира многобройни пиеси за китара много от които посветени на Сеговия. Неговият Опус 99 от 1939 е първият концерт за китара написан през XX-ти век и последната му творба написана в Италия преди да емигрира в САЩ. Премиерата на концерта е в представена от Сеговия в Уругвай през 1939.

През 1935, Сеговия за пръв път изпълнява пред публика Chaconne от Партита в ре минор за соло цигулка на И.С.Бах (BWV 1004) — произведение считано за изключително трудно за изпълнение както на цигулка така и на всеки друг инструмент.

През 1936 гражданската война в Испания принуждава Сеговия да емигрира в Монтевидео, Уругвай.

След Втората световна война Сеговия започва да записва по-често и да изнася многобройни концерти в Европа и САЩ в продължение на следващите 30 години.

През 1954, Хоакин Родриго му посвещава своята Fantasía para un gentilhombre (Фантазия за джентълмен).

През 1958 Сеговия печели Награда Грами за албума си Segovia Golden Jubilee (Сеговия — златен юбилей).

През 1962 Джон Дуарте посвещава своята Английска сюита оп.31 на Сеговия и съпругата си.

На 24 Юни 1981 Сеговия е удостоен от крал Хуан Карлос I със наследствената титла Маркиз на Салобреня като признание за приноса му към музиката и изкуството.

Андрес Сеговия продължава да концертира епизодично и през последните години на живота си живеейки в Коста дел Сол през 70-те и 80-те.

Умира в Мадрид от сърдечен удар 2-ри Юни, 1987, на 94 годишна възраст. Погребан е в родния си Линарес.

Техника

Техниката на изпълнение на Сеговия се отличава от тази на школата на Тарега и последователите му като Емилио Пухол по отношение на позицията на дясната ръка и звукоизвличането. Сеговия както и Мигуел Льобет (който преподава на Сеговия много от своите транскрипции на пиеси за пиано на Енрике Гранадос) извличат звуците използвайки кедновременно върховете на пръстите и ноктите си, което позволява по богат тембров обхват от другите техники. Исторически различните школи по класическа китара спорят, коя техника на звукоизвличане е най-добра — само с върховете на пръстите, само с нокти или комбинация от двете.

След Втората световна война Сеговия е от първите, които подкрепят използването на новите за времето си струни от найлон вместо традиционните струни от животински черва. Това нововъведение позволява много по-голяма стабилност в цялостния звук и интонация на китарата и е последният липсващ детайл в стандартизацията на инструмента.

Репертоар

Репертоарът на Сеговия се състои от три основни части. На първо място са съвременни творби включително концерти и сонати повечето от които специално написани за него от композитори, с които той работи съвместно по-специално испанците Федерико Морено Тороба, Федерико Момпоу и Хоакин Родригес, мексиканецът Мануел Понсе, италианецът Марио Кастелуово-Тедеско и бразилецът Хейтор Виля-Лобос. На второ място транскрипции на класически творби композирани за други инструменти (напр. лютня, клавесин, пиано, цигулка, виолончело) от И.С.Бах, Исак Албениз, Eнрике Гранадос и много други видни композитори. На трето място са класически произведения за китара от композитори като Фернандо Сор и Франциско Тарега. Има и някои собствени композиции като Estudio sin luz (Eтюд без светлина), но те са сравнително малка част от репертоара му.

Сеговия подбира внимателно репертоара си и изпълнява само творби с които се идентифицира персонално. Известен е с това, че отказва атонални творби или такива които смята за прекалено радикални дори когато са му посветени напр. отказва Quatre pièces brèves на швейцарския композитор Франк Мартeн и Сеговиана на френския композитор Дариус Мийо.

Преподавателска кариера

Сеговия води майсторски класове по време на Музика ен Компостела в Сантяго де Компостела. Преподава и в Академия музикале Чигиана в Сиена подпомаган от венецуелския китарист Арилио Диаз. По-късно неговият клас е поет от италианския китарист Оскар Гилия.

Веъпреки дългата си кариера като преподавател Сеговия никога не систематизира своята техника в учебник или школа по китара.

Неговият преподавателски стил е повод за противоречия. Някои от съвременните изпълнители го определят като догматично-авторитарен. Джон Уилямс например крикитува неговия обхват като учител и говори за атмосфера на страх в класовете му.

Музикално наследство

Сеговия може да се счита за катализатор на възприемането на китарата като сериозен концертен инструмент способен на емоционална наситеност и дълбочина на интерпретацията и като достоен за сцената пред претенциозната музикална общественост, която до този момент възприема китарата като ограничен, салонен инструмент.

През май 1995 в родния му град Линарес е основан музей Фондация Андрес Сеговия.

Цяло поколение класически китаристи се изграждат върху техниката и музикалната чувствителност на Сеговия вкл. виртуози като Кристофър Паркенинг, Джулиан Брийм и Оскар Гилиа.

Оставя и многобройни транскрипции за китара на произведения за други инструменти както и редакции на оригинални произведения за китара.

Награди

Сеговия е носител на многобройни награди и отличия вкл. Доктор хонорис кауза от десет университета, благородническа титла маркиз, Награда Сонинг (1974), Ернст фон Сименс Музикпрайс (1985) и Грами за цялостен принос (1986).

Семеен живот

Сеговия се жени за пръв път през 1918 за Аделаида Портийо. Втората му женитба е през 1935 за пианистката Пакита Мадригера. От 1944 поддържа връзка с бразилската певица и китаристка Олга Прагер Коельо, която продължава повече от десетилетие. През 1962 се жени за Емилия Магдалена дел Корал Санчо. Има общо три деца — син и дъщеря от първия си брак и син от последния. След смъртта му титлата му маркиз на Салобреня наследена от сина му от последния брак Карлос-Андрес де Сеговия и дел Корал.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrés_Segovia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​