Александър Барченко
| Александър Барченко | |
| съветски езотерик | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Александър Барченко в Общомедия | |
Александър Василиевич Барченко (1881, Елец – 25 април 1938, Москва) – съветски окултист, писател, изследовател на телепатията, хипнотизатор.[1] Проведена изследователска работа в рамките на специален отдел на ОГПУ (предшественик на НКВД). След като е обвинен в контрареволюционна дейност и шпионаж, той е разстрелян и реабилитиран през 1956 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бащата на Барченко е нотариус на окръжния съд, майка му идва от род на духовници. Според Барченко от младостта си той се отличава със „склонност към мистицизма и всичко мистериозно“.[2]
През 1898 г. завършва гимназията в Санкт Петербург, след което се опитва да получи висше образование, посещава лекции в медицинския факултет в Казан, след това в Юриевския (Дерптски) университет. Поради липса на средства образованието му остава незавършено.
Пътуване и литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 1905 – 1909 г. А. В. Барченко, в търсене на своето призвание и за да спечели пари, пътува „като турист, работник и моряк“, по думите му, в „по-голямата част от Русия и някои места в чужбина“, посещава и Индия. През същия период Барченко се интересува от езотериката.
През 1909 – 1911 г. той се занимава с „гадаене“ и дава частни консултации в Боровичи, Новгородска губерния (с разрешение на местната полиция).
От 1911 г. под псевдонимите А. Нарвски, А. Елецки пише научнопопулярни статии и репортажи за списанията „Светът на приключенията“, „Живот за всеки“, „Руски странник“, „Природа и хора“, „Историческо списание“. През 1913 г. той публикува романа „Доктор Блек“, година по-късно – романа „Извън тъмнината“ (преиздаден през 1991 г.) и сборника с разкази „Вълни на живота“ (с негови собствени илюстрации).
Изследователска дейност
[редактиране | редактиране на кода]След Октомврийската революция Барченко е поканен да работи в института „Бехтерев“. Служителите по сигурността се заинтересуват от изследванията на Барченко, след което започва активна работа в специален специален отдел на ОГПУ под ръководството на Г. И. Бокий.
От август до ноември 1922 г. Барченко ръководи етнографска експедиция до центъра на Колския полуостров, в района на Ловозеро и Сейдозеро, където живеят саамите (от т.нар. „Руска Лапландия“). Една от целите на тази експедиция е да се проучи феноменът на „измерването“, подобно на масовата хипноза, широко разпространено сред саамите и други народи от Далечния север; също по време на експедицията Барченко обявява откриването на някои древни каменни паметници, за които се твърди, че са присъщи на саамската цивилизация.[3][4] Резултатите от експедицията са представени от астронома Александър Кондяин в доклада „В страната на приказките и магьосниците“ от 29 ноември 1922 г. в Петроград на заседание на географската секция на Обществото за световни изследвания и в статията на Барченко в „Червена газета“ от 19 февруари 1923 г.[5] и след доклад в Института за мозъка и за извършените изследвания, с решение на Главното научно управление от 27 октомври 1923 г. Барченко е назначен като научен сътрудник.[6] Твърди се, че Барченко уж е намерил „участък от големия римски път“ на Колския полуостров и е предоставил негова снимка на ОГПУ, но негативът на снимката се счита за изгубен. По-късно Михаил Вечеслов настоява, че снимката на Барченко е фалшива.[7] През лятото на 1923 г. Арнолд Колбановски организира независима експедиция в района на Ловозеро, след което заявява, че заключенията на Барченко са неверни.[8]
Организация на езотеричното общество (1923)
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. Барченко организира езотеричното общество „Обединено трудово братство“, което включва А. А. Захаров, съпругата на П. Д. Успенски София Григориевна, Г. И. Бокий и др. Тази страница от неговата биография е отразена в романа на Д. Биков „Остромов, или чиракът на магьосника“ (2010).[9]
Още от обучението си в Юриевския университет и запознаването си с трудовете на Сен-Ив д'Алвейдр Барченко се интересува от Шамбала като своеобразен център на древна култура и наука, съществуващи в планините на Тибет.[10] В рамките на специалния отдел той се подготвя за експедиция за търсене на Шамбала, за да се възползва от наследството на „тайната наука“ и да укрепи позициите на СССР в Азия, но експедицията не се състои поради враждебност между отдела за външно разузнаване и ръководството на ОГПУ.[11] Според една друга версия на Георгий Чичерин, вместо Барченко, става дума за тибетската експедиция на художника Николай Рьорих, за който се твърди, че е свързан с ОГПУ[12] (според авторите, които са били в движението на Рьорих, Рьорих не е бил свързан с ОГПУ).[13][14]
Арест и екзекуция
[редактиране | редактиране на кода]Барченко е арестуван на 22 май 1937 г. по обвинения в създаването на масонската контрареволюционна терористична организация „Обединено трудово братство“ и шпионаж в полза на Англия[15] (клаузи 6, 8 и 11 от член 58 от Наказателния кодекс на РСФСР).
Заедно с Барченко са арестувани много негови колеги, сред които Глеб Бокий и астрономът Александър Кондяин. Според Антон Первушин обвинението срещу Бокий, Барченко и много други е скалъпено от НКВД и звучи по следния начин – всички те са работили за определен религиозно-политически център „Шамбала-Дунхор“ в Британска Индия, който се е опитал да ги използва за влияние по отношение на висшето съветско ръководство, така че то да провежда външна политика, изгодна за Великобритания.[16][17]
На 25 април 1938 г. Военната колегия на Върховния съд на СССР признава Барченко за виновен и го осъжда на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. На 3 ноември 1956 г. Александър Василиевич Барченко е реабилитиран посмъртно от Военната колегия на Върховния съд на СССР.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
Приживе издадени (избрани)
[редактиране | редактиране на кода]- статия „Передача мыслей на разстояніе“ в „Природа и люди“, 1911, № 3
- роман „Из мрака“ (1914)
- сборник раскази „Волны жизни“ със собствени илюстрации (1914)
- повест „Океан-кормилец“ (1918, второе издание)
- „Введение в методику экспериментальных воздействий энергополя“ (конфискувано от НКВД)[18]
Посмъртни издания
[редактиране | редактиране на кода]- Барченко, А. В. Из мрака. Москва, Современник, 1991. ISBN 5-270-01374-6. с. 537.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шишкин, Олег Анатольевич. Доклад Начало оккультного и паранормального проекта ОГПУ: декабрь 1924-го — август 1925 года и его отголосок. Москва, The Occult in 20th Century Russia, 2007. с. 2.
- ↑ Андреев, Александр. Время Шамбалы. Санкт Петербург, Нева, 2004. ISBN 5-7654-3442-8. с. 384.
- ↑ Первушин, Антон. Оккультный Сталин. Москва, Яуза, 2006. ISBN 5-87849-202-4. с. 365.
- ↑ Войцеховский, Алим. Тайны Атлантиды. Москва, Вече, 2000. ISBN 5-7838-0509-2. с. 411 – 419, 480.
- ↑ Первушин, Антон. Оккультный Сталин. Москва, Яуза, 2006. ISBN 5-87849-202-4. с. 152 – 153.
- ↑ Брачев, Виктор Степанович. Тайные общества в СССР. Стомма, 2006. с. 164.
- ↑ Ал. Алтаев (М. В. Ямщикова). История Глеба Бокия // 14. Псков, Псков, 2001. с. 205 – 218.
- ↑ Первушин, Антон. Оккультный Сталин. Москва, Яуза, 2006. ISBN 5-87849-202-4. с. 153 – 154.
- ↑ Быков, Дмитрий. Один // youtube.com, 7 декември 2017.
- ↑ Брачев, Виктор Степанович. Тайные общества в СССР. Стомма, 2006. с. 161.
- ↑ Светлова, Елена. Фальшивий лама // sovsekretno.ru, 1 март 1999. Архивиран от оригинала на 16 юли 2021. Посетен на 4 юли 2024.
- ↑ Брачев, Виктор Степанович. Тайные общества в СССР. Стомма, 2006. с. 184.
- ↑ Росов, В. А. Русско-американские экспедиции Н. К. Рериха в Центральную Азию (1920-е и 1930-е годы). Санкт Петербург, Санкт-Петербургский государственный университет, 2005.
- ↑ Стеценко, А. В. Клевещите, клевещите, что-нибудь да останется. Сборник «Защитим имя и наследие Рерихов». 2001. с. Том 1, МЦР.
- ↑ Первушин, Антон. Оккультный Сталин. Москва, Яуза, 2006. ISBN 5-87849-202-4. с. 176.
- ↑ Андреев, Александр. Время Шамбалы. Санкт Петербург, Нева, 2004. ISBN 5-7654-3442-8. с. 178.
- ↑ Первушин, Антон. Оккультный Сталин. Москва, Яуза, 2006. ISBN 5-87849-202-4. с. 176 – 178.
- ↑ Кудрявцев, Эдуард. Новое об оккультисте Страны Советов // 12. Санкт Петербург, Нева, 2006.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Барченко, Александр Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
