Аневско кале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анево кале)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аневско кале
Ко̀псис
Изглед към крепостта
Изглед към крепостта
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6778° с. ш. 24.7339° и. д.
Аневско кале
Ко̀псис
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
област Пловдив
Община Сопот
Археология
Вид крепост
Епоха Античност
Средновековие
Аневско кале
Ко̀псис
в Общомедия

Аневското кале, също наричано Аневско градище и Ко̀псис, срещано и с неправилното Анево кале[1], е крепост край село Анево, община Сопот, област Пловдив.

С името Копсис е наименуван ледник в Антарктида – Ледник Копсис. [2]

Разположена е на южния склон на Стара планина на надморска височина от 850 метра. На няколко километра на юг от рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма. Крепостта отстои на 2 километра от с. Анево, на около 4 километра от град Сопот (по автомобилен път с кола и по екопътека до върха).

Тя е сред най-запазените крепости в страната. Останките от крепостните стени достигат височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Изградена по време на Второто българско царство.

Подградието и цитаделата на Аневското кале са сред 3-те основни квартала на средновековния град Копсис (дн. Сопот). С голяма вероятност може да се допусне (но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирваният ранносредновековен град Потука (т.е. Потока), описан в житието на един от първите християнски светци от български произход – свети Михаил Воин от Потука, чието житие в старобългарската книжнина е известно като „Чудото на свети Георги с българина“.

В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“. Крепостта е много добре запазена и поради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи. Крепостта се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“. Аневското кале е задълбочено проучвано. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г.

Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.

Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с църква (с др. 2 църкви). Под средновековната църква са открити следи от по-ранна църква от V-VI век.[3] На мястото на подградието и самата крепост са открити следи от живот и укрепления още от времето на на Античността (I – V в.) и Ранното средновековие (VII – Х в.) Археолозите смятат, че крепостта в този си вид е започнала да съществува през първата половина на 12 век и е престанала да се използва в края на 14 век.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин Аневското кале е столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и царува през периода 1292 – 1298 г.

Около крепостта и в подстъпите към нея се откриват голям брой осколки от артилерийски снаряди от XIX в. С оглед на това и на относително пресните следи от пожар в крепостта може с голяма доза вероятност да се допусне, че тя е била обстрелвана с артилерия от руската войска по време на Освободителната война през 1877 – 1878 г. Възможно е височината, където се издига крепостта, да е била използвана за позиция от османски военни части или просто тя е била използвана като цел за учебни артилерийски стрелби.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
  2. Англ. Kopsis Glacier
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 79.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]