Бачия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бачѝя, бачѝло или ма̀ндра е временно сдружение в традиционното овцевъдство на притежатели на овце и кози за съвместна дейност по преработка на мляко и отглеждане на дойните животни. Бачиите се организират на оградено място извън селата, където се доят овцете и козите и се прави масло, сирене, извара и други млечни продукти. До Първата световна война бачиите са разпространени в българските земи и извън тях в райони с развито овцевъдство. С превръщането на голяма част от пасищата в обработваеми земи броят и големината на бачиите намалява значително.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Бачиите се организират от притежателите на дойни животни с цел по-пълното оползотворяване на млякото на овцете и козите. В тях преработката на млякото се организира по-рационално, като отделните стопани се редуват в грижата си за общото стадо или заплащат в пари или в натура на специално наети хора. Бачиите се основават на принципите на доброволност и взаимоизгода.

Както пише Йордан Захариев през 1918 година,

Оособена изгода в бачията имат по-сиромасите. С 3-4 овци или кози такъв човек не би могъл нито сирене да подсири, нито масло да направи. А като влезе в бачията, отведнъж ще вземе 50-60 оки млеко и в един ден ще се разправи с неговото превръщане в сирене и масло.[1]

Най-често бачиите се образуват в края на май или началото на юни, като дойните овце или кози на различните стопани се отлъчват от своите малки и се събират заедно. В Бурела са се събирали на „Йеремия“ - 1 май.[2]

През първия ден след отделянето, стадата обикновено се пасат в най-добрите пасища, за да съберат колкото се може повече мляко. След това те се доят един или повече пъти и нарочно избрани мерачи претеглят събраното от всеки стопанин мляко. По-късно готовата продукция се разпределя според съотношението на издоеното през този ден мляко от различните стопани. Освен чрез пробно издояване разпределението на продукцията между участниците в бачията може да се определя и от броя на животните.

Участниците в бачията избират бач, специално лице, което се занимава с преработката на млякото и урежда вазимоотношенията между пастирите и собствениците на дойните животни. Освен уменията, свързани с преработката на мляко, бачът разбира и от народна медицина и лекува болните животни.[3] Обикновено на него му се заплаща с пари и/или с мляко. На бача помага и главен овчар (кехая, кия или кяя), на когото също се заплаща.

Често пръв взима продукция стопанинът, който участва с най-много овце или чиито животни са дали най-много мляко на пробното доене. В някои случаи бачилата продавали свободно сирене, извара, масло.[4]

Бачиите прекратяват дейността си по различно време на различни места - от началото на юли до средата на септември. В Бурела през първата половина на ХХ век бачиите са се прекратявали на Голяма Богородица, като се е правил овченѝк - сварено и подсолено гъсто овче мляко, приемано за деликатес.[5]

Местата, на които се организират бачиите, обикновено са ниви, които, след като бъдат наторени, се сменят. В някои случаи стопаните плащат, за да се установи бачията на техни ниви.[6]

Терминология[редактиране | редактиране на кода]

  • Бачия - бачѝло или ба̀чило, ма̀ндра, бучѝло (Черешница, Костурско), тор (Пирдопско, Косинец, Костурско)[7]
  • Място, където се отделят овцете - бачѝще, бачиище или бачевище (Кюстендилско Краище[1]).
  • Ден на пробното доене - прѐмус, премуз или премузване (Кюстендилско Краище[1]), премлаз (Царибродско[8], Бурел[2], Лужница[9]).
  • Лице, което обработва млекото - бач.
  • Помощници-овчари - изгинячѐ (Кюстендилско Краище[1]), изкарува̀чи (Висок[10])
  • Оградено място, където се доят овцете по време на бачило - о̀дър (Костурско и Леринско[11]), егрѐк, заго̀н (Чупрене[12]).
  • Колиба, в която се подсирва млякото и спи бачът - кома̀р (Кюстендилско Краище[1])

Поговорки[редактиране | редактиране на кода]

  • Зло куче бачия държи [13]
  • Свил се като куче на бачия [13]
  • В някои говори преносният смисъл на "бачия" е на сигурен източник на доходи - "Такава бачѝа никъде нема да намериш" (Радовене, Врачанско[14])
  • Една овца не бива бачия (Македония)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Захариев, Йордан. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 263.
  2. а б Попов, Кирил. Чеканец. Из историята на Бурел и с. Чеканец, София 1988, с. 58-59.
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил, София 1988, с. 46.
  4. Королов, Лари-Лабро. Дрено̀вени. Разцвет и разорение на едно село в Южна Македония, София 2016, с. 312.
  5. Любенов, Райко Арсов. Бурел и с. Неделище, Софийско. Речник на говора, фолклорни и етнографски проучвания, София, 1993, с. 88, 207.
  6. Николић, Владимир. Етнолошка грађа и расправе: Из Лужнице и Нишаве, Београд 1910, с. 25-26.
  7. Според Благой Шклифов думата „тор“ е първична, а по-късно е заменена с гръцката заемка „мандра“ - Шклифов, Благой. Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско - Леринско), София 2000, с. 93. В Черешница, Костурско, сиренето, което се прави по време на бачилото, се нарича „торско“ (бито, обезмаслено сирене) - Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 106.
  8. Ставров, Станимир. Петрлаш - село које нестаје, Димитровград 2000, с. 98.
  9. Николић, Владимир. Етнолошка грађа и расправе: Из Лужнице и Нишаве, Београд 1910, с. 17.
  10. Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 59.
  11. Шклифов, Благой. Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско - Леринско), София 2000, с. 116.
  12. Маринов, Димитър. Народното обичайно право (I Гражданско право). Материал, събран в Западна България, Жива старина. Етнографическо списание, Книга четвърта, Русе 1894, с. 382.
  13. а б Речник на българския език, Т. I А-Б, София 1977, с. 436.
  14. Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, в: Българска диалектология. Проучвания и материали, книга IX, София 1979, с. 226-227.