Бейко войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бейко войвода (Бейко Гешанов) е български хайдутин от село Калугерово, се подвизавал през периода от 1858 до 1863 г. и в Средногорието.Поддържал връзка и с хора от Калагларе – Стойко П.Караджов, Боно Манчов, Стойко Т. Чолаков, Стоян Ат.Чочев, Томе Колчаков и др[1].

Връзките между Стойко Караджов и Бейко войвода били здрави и продължителни, но отношенията им се влошили. Причината била в различните им възгледи в борбата с поробителя.  Бейко войвода се ползвал с голяма популярност. Неговото име всявало страх сред турското население. Турците не смеели свободно да се движат по нашите места. Една нощ керван от коли на българи и турци от близките села, завръщайки се от Панагюрище, спрял в местността Ливадища край Канарската пътека. По едно време кучешки лай разбудил керванджиите и те наскачали, но пред тях застанали двама въоръжени – единият бил Бейко войвода.

Като се уверил в невинността на керванджиите-турци, Бейко ги пуснал, а на по-изпадналите българи дал шепа пари и пак потънал в среднощния мрак[2]. Георги Ангелиев, от четата на Тодор Банчев и Бейко войвода, няколко пъти посещавали с.Калагларе – по негово признание тук бил заклет от Георги Бенковски и Г. Манев[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бюл. „Роден край“, бр.3 от 1968 г., ОИМ— Пазарджик, „Хайдутството в Пазарджишко“, от Ал. Арнаудов, 7 и 8.
  2. Бюл.„Родна реч“, бр. 3,1968 г., с. 24, статия от Кр.Попов.
  3. БИА – НБКМ – София, п.д. I. 132, пенсионно дело на Георги Ангелиев.