Бернардо Кавалино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бернардо Кавалино
Bernardo Cavallino
неаполитански художник
Роден
1616 г.
Починал
1656 г. (40 г.)
Неапол, Италия
Масимо Станционе
Бернардо Кавалино в Общомедия

Бернардо Кавалино (на италиански: Bernardo Cavallino), (Неапол, 1616 – Неапол, 1656) е италиански художник, представител на Неаполитанската школа по живопис в периода Барок.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Преклонението на маговете“,
Музей на историята на изкуството,
Виена, Австрия.

Бернардо Кавалино е роден в Неапол, но няма информация за това от какво семейство произлиза. Въпреки че някои от неговите картини са признати като едни от най-изразителните произведения на своето време, не се знае кой е първият му учител, открил способностите му в изобразителното изкуство.

От приблизително 80-те картини, които му се приписват, малко над десет носят неговия подпис, което се дължи и на факта, че художникът работи изключително за частни клиенти и колекционери, от които не са оставени записки за платната му.

Със сигурност се знае, че той е ученик на Андреа Вакаро и Масимо Станционе, от когото заимства хроматичните тонове, като ги примесва с художественото влияние на Антонис ван Дайк. Произведенията на Бернардо Кавалино могат да бъдат дефинирани като стил, еднакво отдалечен от тенебризма на Караваджо и този на Федерико Барочи с характеристики на римската барокова скулптура.

Въпреки всички тези влияния Бернардо Кавалино остава оригинална и независима художествена личност, чиито платна се отличават с меланхолична особеност на действието, силно осветено в златисти цветове и диагонална композиция на фигурите.

В своята втората художествена фаза Бернардо Кавалино се запознава с работата на Артемизия Джентилески, през тези години работеща в Неапол, както е впечатлен и от очарованието на изкуството на Петер Паул Рубенс. В този период художникът се освобождава от влечението към групата Караваджисти, като се стреми към по-ясен хроматизъм и по-приветлива фигурация.

За едни от неговите шедьоври със сигурност може да се считат платната „Непорочното зачатие“ от 1650 г., запазено в Пинакотека „Брера“ в Милано, както и „Санта Чесилия в екстаз“ от 1645 г., изложено в зала 94 на Музей Каподимонте в Неапол. Други негови известни картини са „Спасяването на Мойсей“, изложена в Галерия „Палацо Дзевалос“, Неапол и „Избиване на невинните“, запазена в Пинакотека „Брера“ в Милано.

Чумната епидемия в Неапол през 1656 г., покосила половината от населението на града, не прощава както на Бернардо Кавалино, така и на учителя му Масимо Станционе. Бернардо Кавалино умира в Неапол през 1656 г. и е погребан в Монументалното гробище на града.

Картини на Бернардо Кавалино[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Il Seicento Pittura a Napoli: alcune osservazioni sulla Bernardo Cavallino, Artemisia Gentileschi e a., Józef Grabski. (1985) Artibus et Historiae. (1985) Artibus et Historiae. p. pag 23 – 63.
  • Stoughton, Michael (1985). Stoughton, Michael (1985). „Bernardo Cavallino“. The Burlington Magazine: pp. „Bernardo Cavallino“. Burlington Magazine: pp. 192 – 194. 192 – 194.
  • R.Causa, Pittura napoletana dal XV al XIX secolo, Bergamo, 1957, pag.40 – 42
  • G. Forgione, „Per una rilettura di Bernardo Cavallino“, in „Paragone. Arte“, 108, 2013, pp. 55 – 69, figg. 36-48b.
  • Maria Angela Novelli, CAVALLINO, Bernardo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 23, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1979. Посетен на 3 юни 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernardo Cavallino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​