Болбока
| Котловина Котловина | |
| — село — | |
  | |
 Църквата в селото | |
  Котловина  Котловина | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Измаилски |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 2643 души (2001) |
| Основаване | 1948 |
| Пощенски код | 68820 |
| Телефонен код | +380 04840 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Котловина в Общомедия | |
Болбо́ка или Котлови́на (на украински и на руски: Котловина, до 1948 г. – Болбо́ка; гагаузки: Bolboka; на румънски: Bolboca) е село в Измаилски район на Одеска област, Украйна. Заема площ от 3,43 км2.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпуг, на 6 километра южно от село Владичен и на 14,5 километра североизточно от село Караагач.
История
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път Болбока се споменава през 1754 година, когато Буджакът се контролира от ногайците. По това време населението на селото е молдовско.[1]
След Руско-труската война от 1806 – 1812 година, когато Бесарабия е завладяна от Руската империя, в Болбока се заселват 154 семейства от българските земи[2] – предимно гагаузи, определяни по това време като българи. Според някои сведения през 1818 година Болбока има 489 жители (109 семейства), а през 1820 г. – 504 жители (107 семейства).[3] В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Болбока е посочено като селище в Кагулски окръг.[4]
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Болбока попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище.[5] В 1861 – 1862 година 255 семейства от Балбок участват в преселението на част от бесарабските българи в Таврия.[6]
След 1878 година селото отново е включено в състава на Русия. В началото на ХХ век Болбока има 489 къщи, 2608 жители, притежаващи 5669 десетини земя.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото възлиза на 2643 души(2001). Гъстотата е 770,55 души/км2. Местните жители са гагаузи. Православни християни.
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[8]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 2643 | 100.00 |
| Гагаузки | 2292 | 86.71 |
| Руски | 159 | 6.01 |
| Украински | 85 | 3.21 |
| Български | 53 | 2.00 |
| Молдовски | 51 | 1.92 |
| Беларуски | 1 | 0.03 |
| Други | 2 | 0.07 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Болбока
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Евтушенко – български просветен деец, учител по български език в Болградската гимназия.
- Лариса Чакир-Узун (1956), художничка
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Козлев (1824 – 1902) – български книжовник и революционер, учителствал в Болбока 1860 – 1868.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
- ↑ Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 67.
- ↑ Каранастас, Олга Радова. Гагаузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII – первая четверть XIX века), Кишинев – Комрат 2001, с. 98
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 април 2018. (на украински)
