Ботево (Украйна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ботево.
| Ботево Ботієве | |
| — село — | |
 | |
  Ботево  Ботево | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Запорожка област |
| Район | Приазовски район |
| Надм. височина | 18 m |
| Население | 1615 души (2001) |
| Основаване | 1862 г. |
| Пощенски код | 72431 |
| Телефонен код | 6133 |
| МПС код | AP, КР / 08 |
| Ботево в Общомедия | |
Ботево (на украински: Ботієве, на руски: Ботиево) е село в южна Украйна, в Приазовски селищен съвет, Мелитополски район на Запорожка област. Населението му е около 1615 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на 18 m надморска височина в Черноморската низина, край устието на река Карсак, на брега на Азовско море и на 40 km югоизточно от град Мелитопол. Край селото е разположен Балабановият извор, известен още в началото на ХХ век с лековитата си вода.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Край Ботево са открити две селища от късната късната бронзова епоха (I хил. пр. Хр.). В едната са открити останки от скитско селище (IV в. пр. н. е.). Има и могили, най-голямата от които достига до 3 метра височина.[2] Според някои автори при устието на река Корсак край Ботиево се е намирало древногръцкото селище Кремной, споменато от Херодот.[3][4]
През 1993 година край Ботево са разкопани два кумански кургана с височина 1,6 м. и диаметър 38 м. В единия от тях е разкрито погребение на богат воин, положен заедно с въоръжение и предмети на бита.[5]
Цареводаровка в Руската империя[редактиране | редактиране на кода]
През първата половина на ХIХ век на мястото на днешното Ботево е разположен ногайският аул Улкан Сасиктагун (Улкон Сасъктогун). Ногайците са уседнали, но се занимават предимно с животновъдство, като развъждат коне.[6] След Кримската война те се изселват в Османската империя.
Днешното село е основано от български преселници от преминалата към Молдова част от Южна Бесарабия. През 1861 година представители на желаещите да се изселят българи пристигат в Таврия, където се разпределят участъци за заселване. Участъците са разпределени с жребий между представителите на различните български бесарабски колонии, с изключение на Улкан Сасиктагун и Кичкине Тогун, които избира Генчо Къргов, представител на колонията Дермендере. Синът на Къргов, Михаил Греков пише, че тези два участъка са разпределени без жребий поради заслугите на Къргов за преселването.[7] На мястото на бившето ногайско село Улкан Сасиктагун е основана новата българска колония Първо Дермендере, а в участъка Кичкине Тогун (Кичкине Сасък Тогун) - Второ Дермендере. Впоследствие първата колония е преименувана на Цареводаровка, а втората - на Строгановка. Цареводаровка е известна и като Каленчак.[8]
Българските жители на Цареводаровка основават селото си през 1862 година[9]. От ногайското селище са останали три дома и една джамия, пригодена впоследстивие за параклис[6] На 14 февруари 1872 година е осветен нов храм - „Свети Велокомъченик Димитрий“.[10]
През 1881 година селото е център на Цареводаровска волост.[11] През 1886 г. в Цареводаровска волост са включени 18 села. В Цареводаровка се провеждат два годишни панаира.[12] През 1897 година Цареводар има 2448 жители, а през 1904 - 2996.[9]
Михаил Греков пише през 1912 година, че в Цареводаровка и Строгановка са разположени четири големи търговски кантори , които изнасят жито и други зърнени храни. В Цареводаровка има три училища, с четирима учители и 199 ученика.[13] През 1912 година, след избухването на Балканската война жителите на Цареводаровка събират 4000 рубли за организирането на Таврийско-Бердянската болница, изпратена в помощ на българската армия.[14]
След болшевишката революция[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разорено по време на Гражданската война в Русия, когато в Таврия се водят военни действия от различни армии (на Нестор Махно, на Антон Деникин, на барон Врангел, на болшевиките), върлуват разбойнически банди. През 1918 година в Цереводаровка функционира комитет за самоотбрана, чиято цел е защита на местните жители от „болшевишки и анархистки банди“.[15] Таврийските българи сформират и полк за самоотбрана, ръководен от полковник Малаков от Цареводаровка. Повече от година полкът на Малаков осигурява спокойствието в региона, но през есента на 1920 година е разбит при настъплението на съветските войски, ръководени от Фрунзе, и е принуден да се оттегли в Крим, където е разформирован от белогвардейците на Врангел.[16][17] През февруари 1921 Цареводаровка е залята от вълна от арести и разстрели.[18]
След Гражданската война в селото е отворена гимназия.[8]
През 1924 година селото е център на район, в който влизат още 13 села. Жителите му са 4727 души, от които 4262 - българи.[19]
В 1927 година в чест на Христо Ботев Цареводаровка е преименувана на Ботево (Ботиево). През 1930-1932 година селото преминава през разкулачването и глада в Съветска Украйна.
През 1943 година писателят Мишо Хаджийски описва Ботево по следния начин:
| „ | Ботево е голямо село с 4500 жители....Тук е прочутото ботевско пристанище. По брега на морето чезнат гигантски магазини-хамбари за жито и храни...Селото е успоредно с Карсак, в центъра има двуетажни каменни къщи. Тук са митницата, търговските фирми, безброй магазини и складове. В Ботево има две големи валцови мелници и няколко вятърни. Общинската електроцентрала дава електроенергия не само за Ботево, но и за Строганово.[8] | “ |
В независима Украйна[редактиране | редактиране на кода]
От 1991 година Ботево е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Ботієве.
През 2016 година е образуван Ботевски селски съвет в Приазовски район. През 2020 година Ботевският селски съвет е обединен с Приазовския селищен съвет, а Приазовският район е закрит.
През пролетта на 2022 година, в хода на руското нападение над Украйна Ботево е окупирано от руски военни части.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
През 2012-2016 година между Ботево и село Приморски Посад е построена Ботиевската вятърна електроцентрала, определяна като най-голямата вятърна електроцентрала в Украйна.[20] Мощността ѝ е 200 мегавата.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 210. Хаджийски отбелязва и други подобни извори край Ботево, както и че край селото са били открити петролни находища, неразработени поради избухването на Втората световна война.
- ↑ Ботєве, Приазовський район, Запорізька область, Історія міст і сіл Української РСР, ukrssr.com.ua, посетен на 7 декември 2022 г.
- ↑ Болтрик, Ю.В., Фиалко, Е.Е. К вопросу о локализации гавани Кремны // Скифы Северного Причерноморья, Киев, 1987, с. 41 – 48. За местонахождението на Кремной същестуват повече версии. По-голяма част от учените го локализират край Таганрог.
- ↑ Hind, John. Colonies and Ports-of-Tradee on the Northern Shores of the Black Sea: Borysthenes, Kremnoi and the "Other Pontic Emporia in Herodotos, Yet More Studies in the Ancient Greek Polis, Franz Steiner Verlag Stuttgart, 1997, p. 112.
- ↑ Толочко, Петр Петрович, Кочевые народы степей и Киевская Русь, Санкт-Петербург, 2017, с. 177-178.
- ↑ а б Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 267.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 247.
- ↑ а б в Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 209.
- ↑ а б Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 25.
- ↑ Бонов, Йонко. Таврийски българи. Кратка история на сънародниците ни в Приазовието, Враца, 1998, с. 12
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 282, 296.
- ↑ Волости и важнѣйшія селенія Европейской Россіи. По данным обслѣдованія, произведеннаго статистическими учрежденіями Министерства Внутренних Дѣл, по порученію Статистическаго Совѣта. Изданіе Центральнаго Статистическаго Комитета. Выпуск VIII. Губерніи Новороссійской группы. СанктПетербургъ. 1886, с. 55.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298, 300.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 27-28.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 32, 234.
- ↑ Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 212-215.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 31-32.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 33.
- ↑ Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.
- ↑ Лысенко, Иван. Реализация строительства крупнейшей ветроэлектростанции в Украине : Ботиевская ВЭС. Материалы третьего Международного энергетического форума «Энергоэффективность. Энергосбережение» (11 сентября 2013).
