Бранко Ристич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бранко Ристич
Бранко Ристић
сръбски филолог
Роден

Националност Флаг на Сърбия Сърбия сърбин
Научна дейност
Област Филология
Образование Скопски университет
Университет на Нови Сад
Работил в Прищински университет

Проф. Бранко Ристич (на сръбски: Бранко Ристић) е сръбски учен, писател и българист. Професор е в Прищинския университет, който е преместен в Косовска Митровица и едновременно преподава в педагогическия факултет на Призренски университет, който е преместен в град Лепосавич (Северно Косово).[1] Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език.[2] Превел е голям брой български автори на сръбски - Никола Вапцаров, Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Слави Георгиев. Работи върху избрани творби на Йордан Йовков. Издал е и три книги разкази на Чудомир в превод на сръбски.[1][3] Член е на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бранко Ристич е роден на 15 юни[1] 1961 година в село Велики Шилеговец. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие, а докторат — във Философския факултет в Нови Сад.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бранко Ристич издава книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.[2][3]

Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.[2]

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]