Направо към съдържанието

Букурещки договор (1886)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.

Букурещки договор (1886)
Делегатите, сключили Букурещкия договор
Информация
Подписване3 март 1886 г.
МястоБукурещ, Кралство Румъния
ПодписалиКралство Сърбия
Княжество България
Букурещки договор (1886) в Общомедия

Букурещкият договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година е мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война.[1][2]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Поради това, че княжество България е васално на Османската империя, официални страни в преговорите са „султанът, император на отоманите, в качеството си на сюзерен на княжество България, негово величество кралят на Сърбия и негово височество князът на България“. Те назначават свои делегати: за България Абдуллах Маджид паша, Иван Евстратиев Гешов и за Сърбия посланикът в Лондон Чедомил Миятович. Българското правителство на Каравелов се съгласява с това представителство, за да покаже, че зачита сюзеренитета на султана[3]. Преките преговори се водят на практика под диктовката на Великите сили, а провеждането им в Букурещ е предложено от Германия. Конференцията започва работа на 23 януари и договорът е подписан на 19 февруари.

Победителят във войната, България, и победеният, Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските и на двете страни на старите граници.[4] В хода на мирната конференция, сръбският делегат Миятович предлага околията на Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялба на Македония (тогава под османска власт) на сфери на влияние, но българският представител Иван Евстратиев Гешов отказва. Сръбският покровител Австро-Унгария се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 милиона франка. В очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, правителството на Каравелов отстъпва. Отхвърлено е и искането на Белград за освобождаване на сръбските търговци от транзитни такси в България.[5][6] Така в мирния договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, е записано един-единствен член: „[м]ирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество от деня на подписване“.[7]

Мирният договор е един от малкото подобни документи, който не налага наказание на държавата-агресор и тя не понася нито териториални, нито финансови загуби. Макар че държавата-победителка не е компенсирана за несправедливото нападение, значението на българските отстъпки е в последвалото фактическо приемане на Съединението от страна на Великите сили. Същия месец е подписан Топханенският акт, който урежда управлението на Източна Румелия от българския княз[3].

  1. Договор за мир между България и Сърбия, сключен в Букурещ на 19 февруари (3 март) 1886 г. // Международни актове и договори 1648 – 1918. Наука и изкуство, 1958. с. 171.
  2. The map of Europe by treaty; showing the various political and territorial changes which have taken place since the general peace of 1814 : Hertslet, Edward, Sir, 1824 – 1902 : Free Download, Borrow, and Streaming : Internet Archive // Internet Archive. Посетен на 24 март 2022. (на английски)
  3. а б Димитров, Илчо. Епоха 1885. София, Тилиа, 1995. ISBN 954-8706-24-5. с. 291 – 3.
  4. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 688 – 690
  5. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0. Стр. 72 – 76
  6. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 694 – 697
  7. Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6. Стр. 355
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: