Вадим Делоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вадим Делоне
Вади́м Никола́евич Делоне́
Роден22 декември 1947 г.
Починал13 юни 1983 г. (35 г.)
Професияпоет
Националност СССР
Уебсайтvadim-delaunay.org

Вадим Николаевич Делоне (на руски: Вади́м Никола́евич Делоне́) е руски поет и дисидент, участник в две ярки протестни акции: митинга на площад „Пушкин“ в Москва през 1967 г. и „демонстрацията на седемте“ на Червения площад против интервенцията в Чехословакия през 1968 г. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 декември 1947 г. в Москва. Потомък е на фамилия с изявени учени: баща му Николай Борисович Делоне е физик, доктор на физико-математическите науки, дядо му Борис Николаевич Делоне е математик, член-кореспондент на Академията на науките на СССР, описал първи т. нар. Триангулация на Делоне, а прадядо му е математикът Николай Борисович Делоне. Брат му е Михаил Николаевич Делоне. Фамилното име идва от френския офицер Делоне, който при Наполеоновия поход в Русия (1812 г.) е пленен, жени се за дворянка от рода Тухачевски и остава в Русия.[2]

Учи в московското специално математическо училище номер 2, едно от най-добрите в страната, но го напуска и завършва вечерно училище като външен ученик. Започва да пише стихове на 13-годишна възраст. Постъпва във Филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт. Работи като сътрудник на свободна практика в „Литературная газета“. Ранните му стихове се разпространяват от самиздат, някои от тях са публикувани в чужбина.[1]

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

Плакат на демонстрантите

През 1966 г. е изключен от Педагогическия институт и от Комсомола заради писмо до Идеологическата комисия на ЦК на КПСС с искане за узаконяване на литературната асоциация СМОГ. Привикан е на „беседа“ в КГБ, където му е препоръчано по-малко да общува с Буковски, Галансков и др. [1]

На 22 януари 1967 г. той заедно с Буковски, Евгений Кушев и Виктор Хаустов участва в демонстрация на площад „Пушкин“ срещу арестите на Александър Гинзбург, Юрий Галансков, Алексей Доброволски и Вера Лашкова (довели до т.нар. процес на четиримата през януари 1968 г.). На 1 септември 1967 г. е осъден на 1 година условно.

След освобождаването от затвора заминава за Академгородок край Новосибирск [3], където живее при приятеля на дядо си, академик А. Д. Александров. Постъпва в Новосибирския университет.[4] Продължава да пише стихове, участва в местни конкурси за млади поети.[5]

В началото на 1968 г., след процеса срещу Гинзбург и Галансков, той изпраща отворено писмо до „Литературная газета“ и „ Комсомолская правда“, адресирано до „съветската, международната комунистическа и прогресивна общественост“. В него става дума за демонстрацията на площад Пушкин на 22 януари 1967 г. и причините за нейното провеждане; подчертава се, че Гинзбург и Галансков, подобно на Буковски и Хаустов, са хора с истинска гражданска смелост, борци за демократизация и човешки права (писмото е публикувано от нюйоркския вестник „Новое руское слово“ на 20 октомври същата година).[5]

През юни 1968 г. във вестник „Вечерний Новосибирск“ се появява статия (“В кривото огледало“) с нападки срещу „изкривяващата съветската действителност“ поезия на Делоне. По същото време той напуска университета и се връща в Москва.[5]

На 25 август 1968 г. Вадим Делоне и още седмина дисиденти участват в демонстрация на Червения площад срещу въвеждането на съветски войски в Чехословакия [6][7], Делоне и Павел Литвинов държат прочутия транспарант с думите „ЗА ВАШУ И НАШУ СВОБОДУ“ („За вашата и нашата свобода“).

Арестуван е и обвинен по член 190-1 от Наказателния кодекс на РСФСР (Разпространение на умишлено фалшиви измислици, дискредитиращи съветската държавна и социална система). Той не се призна за виновен. В последната си дума Вадим казва: „За пет минути свобода на Червения площад мога да се разплатя с години затвор ...“ Призовава съда „не за снизходителност, а за сдържаност“.[1] Защитната реч на адвокат В. Калистратова [8], според съвременниците, е оказала малко влияние върху решението на съда. [9][10][11]

Осъден е на 2 години и 10 месеца в лагерите. Излежава срока си в лагер в Тюменска област. Освободен е в края на юни 1971 г. след изтърпяване на присъдата.

На 3 януари 1973 г. в Москва съпругата на Делоне, Ирина Михайловна Белогородская, е арестувана по делото „Хроника на текущите събития.[12] Впоследствие тя е помилвана в очакване на съдебен процес. През ноември 1975 г. Делоне емигрира от СССР с жена си.[5]

Живее в Париж, където умира в съня си от сърдечна недостатъчност на 13 юни 1983 г.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ранните стихове на Делоне се разпространяват в самиздат, някои от тях попадат в чужбина (на процеса през 1967 г. се споменава неговото „политически вредно“ стихотворение „Баладата за неверието“, което авторът предава на Запад чрез „емисаря на НТС”). Първата му чуждестранна публикация е в списание „Грани“ № 66 (1967). [13]

Докато съветската преса атакува „изкривяващата съветска реалност“ поезия на Делоне,[13] Корней Чуковски в писмо до дядото на Делоне говори за „силно лирическо ядро“ в поезията му, „объркване на чувствата“ и понякога „зряла“, „артистична“ форма.[14]

През 1979 г. парижкото списание Echo публикува откъс от повестта на Делоне за лагера „Портрети в бодлива рамка“. През 1984 г., след смъртта му, е издаден сборникът „Стихове. 1965 – 1983“ и отделно издание на разказа.

През 1984 г. му е присъдена посмъртно литературната награда „Дал“.

От 1989 г. стиховете му започват да се публикуват в СССР, а през 1993 г. в Омск е преиздадена и повестта „Портрети в бодлива рамка“.[13]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Грани, № 66 (1967); Что-то в белых снегах беспокойно // Континент, № 9 (3/1976);
  • Стихи // Континент, № 16 (2/1978);
  • Баллада о судьбе // Континент, № 22 (4/1979);
  • Неотправленное письмо // Континент, № 34 (4/1982);
  • Портреты в колючей раме: Лондон, Overseas Publications Interchange Ltd, 1984; Аврора, № 5–6, 1991; Москва, Ад Маргинем Пресс, 2013.
  • Стихи. Париж, 1985. Огонек, № 38, 1989; Дружба народов, № 5, 1990; Юность, № 2, 1991. Стихи; Роман, стихи. Омск, 1993.
  • Делоне Вадим Николаевич. Публикации

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г ДЕЛОНЕ ВАДИМ НИКОЛАЕВИЧ // old.memo.ru.
  2. ↑ Розенфельд, Б. А. Пространства, времена, симметрии. Воспоминания и мысли геометра. с. 61 // personal.psu.edu.
  3. ↑ Александров А. Д. Вступление к воспоминаниям Вадима Делоне «Портреты в колючей раме» // «Аврора» № 5, 1991; // Академик А. Д. Александров «Воспоминания. Публикации. Материалы.» — М.: «Наука», 2002, C. 291 – 294. ISBN 5-02-013111-3
  4. ↑ След Вадима Делоне. Все новосибирские документы Вадима Делоне, фото Александра Галича (16 сентября 2003 года) // www.alrapp.narod.ru. Архивиран от оригинала на 2003-10-30. Посетен на 2021-05-05.
  5. ↑ а б в г Вадим Делоне в антологии Игрунова
  6. ↑ Нам стыдно, что наши танки в Праге
  7. ↑ Шаховская, Зинаида. Вадим Делоне // univer.omsk.su.
  8. ↑ Защитительная речь по делу Вадима Делоне 11 октября 1968 г. // old.memo.ru. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 2021-05-05.
  9. ↑ Хроника текущих событий, вып.4. Судебный процесс по делу о демонстрации на Красной площади 25 августа 1968 года // old.memo.ru.
  10. ↑ Ким, Ю. Удивительная женщина // old.memo.ru. Архивиран от оригинала на 2021-02-24. Посетен на 2021-05-05.
  11. ↑ Горелик, Кристина. У правозащитного движения женское лицо // svoboda.org. 10 март 2007.
  12. ↑ «Наше все», Эхо Москвы, 29.07.2007
  13. ↑ а б в Делоне Вадим Николаевич
  14. ↑ Делоне В. Д.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вадим_Делоне&oldid=12185005“.