Вадим Делоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вадим Делоне
Вади́м Никола́евич Делоне́
Роден 22 декември 1947 г.
Починал 13 юни 1983 г. (35 г.)
Професия поет
Националност Флаг на СССР СССР
Уебсайт vadim-delaunay.org

Вадим Николаевич Делоне (на руски: Вади́м Никола́евич Делоне́) е руски поет и дисидент, участник в две ярки протестни акции: митинга на площад „Пушкин“ в Москва през 1967 г. и „демонстрацията на седемте“ на Червения площад против интервенцията в Чехословакия през 1968 г. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 декември 1947 г. в Москва. Потомък е на фамилия с изявени учени: баща му Николай Борисович Делоне е физик, доктор на физико-математическите науки, дядо му Борис Николаевич Делоне е математик, член-кореспондент на Академията на науките на СССР, описал първи т. нар. Триангулация на Делоне, а прадядо му е математикът Николай Борисович Делоне. Брат му е Михаил Николаевич Делоне. Фамилното име идва от френския офицер Делоне, който при Наполеоновия поход в Русия (1812 г.) е пленен, жени се за дворянка от рода Тухачевски и остава в Русия.[2]

Учи в московското специално математическо училище номер 2, едно от най-добрите в страната, но го напуска и завършва вечерно училище като външен ученик. Започва да пише стихове на 13-годишна възраст. Постъпва във Филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт. Работи като сътрудник на свободна практика в „Литературная газета“. Ранните му стихове се разпространяват от самиздат, някои от тях са публикувани в чужбина.[1]

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

Плакат на демонстрантите

През 1966 г. е изключен от Педагогическия институт и от Комсомола заради писмо до Идеологическата комисия на ЦК на КПСС с искане за узаконяване на литературната асоциация СМОГ. Привикан е на „беседа“ в КГБ, където му е препоръчано по-малко да общува с Буковски, Галансков и др. [1]

На 22 януари 1967 г. той заедно с Буковски, Евгений Кушев и Виктор Хаустов участва в демонстрация на площад „Пушкин“ срещу арестите на Александър Гинзбург, Юрий Галансков, Алексей Доброволски и Вера Лашкова (довели до т.нар. процес на четиримата през януари 1968 г.). На 1 септември 1967 г. е осъден на 1 година условно.

След освобождаването от затвора заминава за Академгородок край Новосибирск [3], където живее при приятеля на дядо си, академик А. Д. Александров. Постъпва в Новосибирския университет.[4] Продължава да пише стихове, участва в местни конкурси за млади поети.[5]

В началото на 1968 г., след процеса срещу Гинзбург и Галансков, той изпраща отворено писмо до „Литературная газета“ и „ Комсомолская правда“, адресирано до „съветската, международната комунистическа и прогресивна общественост“. В него става дума за демонстрацията на площад Пушкин на 22 януари 1967 г. и причините за нейното провеждане; подчертава се, че Гинзбург и Галансков, подобно на Буковски и Хаустов, са хора с истинска гражданска смелост, борци за демократизация и човешки права (писмото е публикувано от нюйоркския вестник „Новое руское слово“ на 20 октомври същата година).[5]

През юни 1968 г. във вестник „Вечерний Новосибирск“ се появява статия (“В кривото огледало“) с нападки срещу „изкривяващата съветската действителност“ поезия на Делоне. По същото време той напуска университета и се връща в Москва.[5]

На 25 август 1968 г. Вадим Делоне и още седмина дисиденти участват в демонстрация на Червения площад срещу въвеждането на съветски войски в Чехословакия [6][7], Делоне и Павел Литвинов държат прочутия транспарант с думите „ЗА ВАШУ И НАШУ СВОБОДУ“ („За вашата и нашата свобода“).

Арестуван е и обвинен по член 190-1 от Наказателния кодекс на РСФСР (Разпространение на умишлено фалшиви измислици, дискредитиращи съветската държавна и социална система). Той не се призна за виновен. В последната си дума Вадим казва: „За пет минути свобода на Червения площад мога да се разплатя с години затвор ...“ Призовава съда „не за снизходителност, а за сдържаност“.[1] Защитната реч на адвокат В. Калистратова [8], според съвременниците, е оказала малко влияние върху решението на съда. [9][10][11]

Осъден е на 2 години и 10 месеца в лагерите. Излежава срока си в лагер в Тюменска област. Освободен е в края на юни 1971 г. след изтърпяване на присъдата.

На 3 януари 1973 г. в Москва съпругата на Делоне, Ирина Михайловна Белогородская, е арестувана по делото „Хроника на текущите събития.[12] Впоследствие тя е помилвана в очакване на съдебен процес. През ноември 1975 г. Делоне емигрира от СССР с жена си.[5]

Живее в Париж, където умира в съня си от сърдечна недостатъчност на 13 юни 1983 г.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ранните стихове на Делоне се разпространяват в самиздат, някои от тях попадат в чужбина (на процеса през 1967 г. се споменава неговото „политически вредно“ стихотворение „Баладата за неверието“, което авторът предава на Запад чрез „емисаря на НТС”). Първата му чуждестранна публикация е в списание „Грани“ № 66 (1967). [13]

Докато съветската преса атакува „изкривяващата съветска реалност“ поезия на Делоне,[13] Корней Чуковски в писмо до дядото на Делоне говори за „силно лирическо ядро“ в поезията му, „объркване на чувствата“ и понякога „зряла“, „артистична“ форма.[14]

През 1979 г. парижкото списание Echo публикува откъс от повестта на Делоне за лагера „Портрети в бодлива рамка“. През 1984 г., след смъртта му, е издаден сборникът „Стихове. 1965 – 1983“ и отделно издание на разказа.

През 1984 г. му е присъдена посмъртно литературната награда „Дал“.

От 1989 г. стиховете му започват да се публикуват в СССР, а през 1993 г. в Омск е преиздадена и повестта „Портрети в бодлива рамка“.[13]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Грани, № 66 (1967); Что-то в белых снегах беспокойно // Континент, № 9 (3/1976);
  • Стихи // Континент, № 16 (2/1978);
  • Баллада о судьбе // Континент, № 22 (4/1979);
  • Неотправленное письмо // Континент, № 34 (4/1982);
  • Портреты в колючей раме: Лондон, Overseas Publications Interchange Ltd, 1984; Аврора, № 5–6, 1991; Москва, Ад Маргинем Пресс, 2013.
  • Стихи. Париж, 1985. Огонек, № 38, 1989; Дружба народов, № 5, 1990; Юность, № 2, 1991. Стихи; Роман, стихи. Омск, 1993.
  • Делоне Вадим Николаевич. Публикации

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ДЕЛОНЕ ВАДИМ НИКОЛАЕВИЧ. // old.memo.ru.
  2. Розенфельд, Б. А.. Пространства, времена, симметрии. Воспоминания и мысли геометра. с. 61. // personal.psu.edu.
  3. Александров А. Д. Вступление к воспоминаниям Вадима Делоне «Портреты в колючей раме» // «Аврора» № 5, 1991; // Академик А. Д. Александров «Воспоминания. Публикации. Материалы.» — М.: «Наука», 2002, C. 291 – 294. ISBN 5-02-013111-3
  4. След Вадима Делоне. Все новосибирские документы Вадима Делоне, фото Александра Галича (16 сентября 2003 года). // web.archive.org.
  5. а б в г Вадим Делоне в антологии Игрунова
  6. Нам стыдно, что наши танки в Праге
  7. Шаховская, Зинаида. Вадим Делоне. // univer.omsk.su.
  8. Защитительная речь по делу Вадима Делоне 11 октября 1968 г.. // old.memo.ru.
  9. Хроника текущих событий, вып.4. Судебный процесс по делу о демонстрации на Красной площади 25 августа 1968 года. // old.memo.ru.
  10. Ким, Ю.. Удивительная женщина. // old.memo.ru.
  11. Горелик, Кристина. У правозащитного движения женское лицо. // svoboda.org. 10 март 2007.
  12. «Наше все», Эхо Москвы, 29.07.2007
  13. а б в Делоне Вадим Николаевич
  14. Делоне В. Д.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]