Васил Захариев (метеоролог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Захариев
български физик

Роден
Починал
14 ноември 2006 г. (77 г.)
Научна дейност
Област Физика, метеорология

Васил Иванов Захариев е български физик, метеоролог. Той е първият български изследовател и единствен досега, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ (1967-1969). Затова е наречен от международни учени „първия български полярник“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Захариев е роден на 12 март 1929 г. в село Габрешевци, Кюстендилско.

През 1953 г. завършва специалност физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1954-61 г. е началник на Областната хидрометеорологична служба в Кюстендил.

От 1961 г. е научен сътрудник, през 1970 г. е избран за старши научен сътрудник II степен (доцент), а през 1988 г. – за старши научен сътрудник I степен (професор). Захариев завършва аспирантура в Гидрометцентр в Москва, Русия при видния учен чл.-кор. И. А. Кибел и през 1972 г. получава научната степен кандидат на физико-математическите науки. Дисертационната му работа е на тема „Локальный краткосрочный прогноз погоды при помощи решении полных уравнений гидротермодинамики“, която е една от първите в областта на мезометеорологичните прогнози на времето.

Цялата му трудова дейност протича в Хидрометеорологичната служба и Институт по хидрология и метеорология при БАН - от специалист-метеоролог до ръководител на филиала в гр. Кюстендил. През 1961 г. след конкурс става научен сътрудник по синоптична метеорология.

През 1967 – 1969 г. участва като представител на БАН в работата на XIII съветска антарктическа експедиция, където работи като синоптик по издаване на краткосрочни прогнози на времето за Антарктида и цялото Южно полукълбо. Същевременно участва в изследванията на атмосферната циркулация над южнополярната област, климата и ледниковите процеси на Антарктида. В резултат на тези научни изследвания на Южнополярния континент през 1980 г. защитава докторска дисертация на тема „Физико-географические аспекты климата и оледенения Антарктиды" и получава научната степен доктор на географските науки.

В продължение на 20 години (1970 – 1990) е ръководител на секция „Синоптична и динамична метеорология“ и на секция „Физика на снега и лавини“ на ИХМ при БАН. От 1972 г. до 1982 г. е заместник-директор, а от 1982 до 1990 г. – директор на ИХМ и заместник-началник по наука на ГУХМ.

Васил Захариев е член на Комисията по атмосферни науки при СМО и на експертната работна група по Антарктична метеорология при изпълкома на СМО, ръководител на работната група по Космическа метеорология на програмата Интеркосмос и др.

Васил Захариев активно работи в редица научни области на метеорологията и климатологията. Публикува над 150 научни статии в България и в чужбина. Автор е на 6 книги в областта на метеорологията и геофизиката. Ръководител е на 6 аспиранти. Има доклади в над 60 международни и национални научни конференции и симпозиуми. Педагогическата му дейност протича в Софийския университет (1979-1990), Варненския свободен университет (1991-1997), от началото на 1990-те до 2006 г. в Новия български университет и от края на 1990-те до 2006 г. в Русенския университет „А. Кънчев“. Написва 4 учебника по метеорология, климатология, замърсяване на въздуха и хидрология (с Б. Райкова).

Основните научни области, в които работи Васил Захариев, са: прогностична метеорология (числени прогнози), статистическа структура на метеорологичните полета, физика на средната атмосфера, космическа метеорология, география на Антарктида, екология на атмосферата. Във всички тях има постигнати определени постижения: полага основите на численото прогнозиране на времето в страната през 1964 г., създава група за числено моделиране на атмосферните процеси, мезометеорологични прогнози, числена краткосрочна прогноза на ветровото вълнение в Черно море и др. Пръв започва изследване на статистическата структура на приземните метеорологични полета в България във връзка със задачата за оптимизация на мрежата от метеорологични станции. Подобна методика е приложена и за мрежата от станциите за ракетно сондиране на атмосферата. Установените резултати се използват в програмата Интеркосмос и КОСПАР.

Захариев е инициатор и организатор за построяване на станцията за ракетно сондиране на атмосферата в Ахтопол, която работи през периода 1982 - 1991 г. Въз основа на ракетните данни от станция Ахтопол са изследвани атмосферните процеси над Югоизточна Европа, направен е емпиричен модел на атмосферата до 100 км, изучени са зимните стратосферни затопляния над Балканския полуостров.

Той е ръководител и участник в международен експеримент по изучаването на замърсяването от единичен източник (Варна, 1973 г.), както и по изучаването на антропогенното замърсяване при градски условия, международен експеримент в шелфовата зона на Черно море (1977-1979), изследване на средната атмосфера по ракетни данни над Европа (1985-1988) по програма Интеркосмос и др.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ I-ва степен (1979). Проф. д-р Васил Захариев завършва своята творческа и жизнена дейност на 14 ноември 2006 г.

С указ N164 от 31 май 2016 г. на Президента на Република България един връх в Антарктика е наименуван на Васил Захариев (координати 65°10'42.0" ю.ш., 62°03'19.0" з.д.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българин на Антарктида“ (1971),
  • „Научни изследвания на Антарктида“ (1973),
  • „Антарктида-настояще и бъдеще“ (1977),
  • „Антарктида – политико-икономически справочник“ (1982)

Литература[редактиране | редактиране на кода]