Вихър (ракетен комплекс)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
РПК-1 „Вихрь“
Класификацията на НАТО: SUW-N-1/FRAS-1
SUW-N-1 missile system.jpg
Две ПЛУР 82Р на ПУ МС-32
Обща информация
Вид Противолодъчен ракетен комплекс
История на производство и служба
Производител Старт (НПП), разработчик: НИИ-1, Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
На въоръжение 12 юни 1968 г. - 1994 г.
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Габаритни характеристики
Маса 1800 кг
Дължина 6 м
Диаметър 0,54 м
Технически характеристики
Двигател Твърдогоривен, двукамерен
Бойна глава Ядрена
Взривна мощност 10 кт
Брой бойни глави 1
Обсег 10 – 24 км
Дълбочина на поражение: до 500 м
Насочване Инерционно
Платформа Надводни кораби

РПК-1 „Вихрь“ (Индекс82Р, Класификацията на НАТО: SUW-N-1/FRAS-1) е съветски противолодъчен ракетен комплекс с корабно базиране. Приет на въоръжение с Постановление на правителството № 440 – 168 от 12 юни 1968 г.

Разработчици[редактиране | редактиране на кода]

Главен разработчик е НИИ-1 (днес Московски институт по топлотехника)[1] под ръководството на главния конструктор Н. П. Мазуров. Пусковите установки са разработени в СКБ-203 МАП (днес КБ „Старт“) под ръководството на А. И. Яскин.

Пускови установки[редактиране | редактиране на кода]

  • МС-18 – двухрелсова стабилизирана насочваща се ПУ стоящ тип с долно окачване за две ракети, устройство за съхранение, подаване и зареждане. Боезапаса се съхранява в подпалубен погреб и в 2 въртящи се барабана под ПУ. Барабана вместява 8 ракети разположени вертикално и има един подаващ люк. За пуск на следващата ракета барабана се завърта, за да може поредната ракета да заеме позиция под подаващия люк. Погреба е оборудван със системи за контрол на микроклимата, пожарогасене, контрол на нивото на излъчването. Използва се на опитния кораб ОС-332 и противолодъчните крайцери от проекта 1123: „Москва“ и „Ленинград“.
  • МС-32 – двурелсова стабилизирана насочваща се ПУ стоящ тип с долно окачване за две ракети, устройство за съхранение, подаване и зареждане. Боезапаса се съхранява в 2 барабана под ПУ. Барабан вместява 16 ракети разположени вертикално и има един подаващ люк. За пуск на следващата ракета барабана се завърта, за да може поредната ракета да заеме позиция под подаващия люк. Погреба е оборудван със системи за контрол на микроклимата, пожарогасене, контрол на нивото на излъчването. Използва се на авионосните крайцери от проекта 1143: „Киев“, „Минск“ и „Новоросийск“.

Противолодъчна ракета[редактиране | редактиране на кода]

82Р— неуправляема, с двукамерен твърдогоривен двигател и нормална аеродинамична конфигурация.

При старта на ракетата от късата направляваща се включва твърдогоривния двигател на ракетата с осево сопло. След слизането на ракетата от направляващите на ПУ се пуска двигателя за завъртане, с помощта на който се осъществява стабилизацията на ракетата, за сметка на нейното въртене от косо поставените сопла на двигателя за завъртане и аеродинамичните стабилизатори.

Детонацията на ядрената бойна част се осъществява на дълбочини от 0 до 200 метра, с радиус на поражение от 1,2 – 1,5 км съответно.

Скоростта на хода на кораба при пусковете на ракетите може да бъде 32 възела.

Система управления[редактиране | редактиране на кода]

Корабната система за управление и насочване „Спрут“ (система за управление на стрелбата ПУСТБ-1123) е разработена от ЦКБ-209[2] и включва:

  • Централен прибор за управление на стрелбата (ЦПУС), който осигурява насочването на ПУ по азимут и ъгъл, управление на предстартовата подготовка и единичен или залпов пуск от ПУ.
  • Приставката „Тифон“ изчислителна машина (ИМ) осигуряваща обработката на информацията за целеуказание, обработка на данните, класификация на целите с избор на типова схема за използване на противолодъчното оръжие на кораба и определяне на главната цел, разпределение на целите между противолодъчното оръжие.
  • Жировертикал, който автоматично дава данни за отчитане на ъглите на борвото и киловото люлеене в системата за управление на ПУ.
  • Главно средство за целеуказание са корабните хидроакустични средства за контрол на надводната и подводната обстановка.
  • Станция от измерителни прибори, която осигурява контрол на параметрите на мрежата и разпределение на електрозахранването по приборите на КСУ.
  • Превключватели и съединителни кутии за осигуряване на захранване и прекъсване между приборите на системите за управление.

Корабната система за управление и насочване „Спрут“ има силова електрическа трансмисия за дистанционно автоматично завъртане на ПУ във вертикалната и хоризонталната плоскости, работи от системите за обмен на информация МВУ-200 „Море-У“ или хидроакустичните средства по типови схеми в зависимост от обстоятелствата за воденето на боя.

По подводни цели приетите данни за целеуказание постъпват в изчислителната машина (ИМ), на приставката „Тифон“, която определя оптималният алгоритъм за поражение на целта с противолодъчното оръжие на кораба в зависимост от далечината до нея. Ракетата или ракетите при залпова стрелба се подават от барабана на направляващите ПУ. ПУ се завърта по азимут и ъгъл в посока на целта. След старта на ракетата или ракетите при залпова стрелба те се извеждат на траекторията на полет в направление към целта. Полета на ракетата или ракетите е неуправляем. При подход към целта в точката на очакваните координати ракетата или ракетите извършват пускане на бойната част (бомбата). Атаката на целта става от висока траектория на полета на ракетата. Пуснатата от носителя бомба има предварително зададена преди старта дълбочина на детониране на СБЧ до 200 метра. За сметка на огромната кинетична енергия на взрива на ядрената БЧ тя може да унищожи всякакви цели в радиус 1,5 км от точката на взрив, на дълбочина до 500 метра и на далечина до 24 км от мястото на старта.

По надводни кораби приетите данни за целеуказание постъпват в изчислителната машина (ИМ), на приставката „Тифон“, която определя оптималният алгоритъм за поражение на целта с оглед разчетно предварение. Ракетата или ракетите при залпова стрелба се подават от барабана на направляващите ПУ. ПУ се завърта по азимут и ъгъл в посока на целта. След старта на ракетата или ракетите при залпова стрелба те се извеждат на траекторията на полет в направление целта. Полета на ракетата или ракетите е неуправляем. При подход към целта в точката на очакваните координати ракетата или ракетите извършват пускане на бойната част (бомбата). Атаката на целта става от висока траектория на полета на ракетата. Пуснатата от носителя бомба има предварително зададена преди старта дълбочина на детониране на СБЧ 0 метра. За сметка на огромната кинетична енергия на взрива на ядрената БЧ тя може да унищожи всякаква надводна цел или корабен ордер в радиус 1,2 км от точката на взрив и на далечина от 10 до 24 км от мястото на старта.

Вихрь-М[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1970-те г. НИИ-1 разработва модифициран вариант „Вихрь-М“, който в крайна сметка не е реализиран (проекта е закрит през 1973 г.).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.
  • Широкорад А. Б. Ракеты над морем. Ракетная техника отечественного ВМФ. Авиация и космонавтика № 11 – 12 1997 г.
  • Журнал „Обозрение армии и флота.“ № 6 2006 г.
  • Владимир Асанин. Противолодочные ракеты. Техника и вооружение. 11 – 15 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вихрь (ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.