Киев (авионосен крайцер, 1972)

„Киев“
ТАКР „Киев“ през 1986 г.
Флаг	СССР Русия
Клас и тип	Тежък авионосен крайцер от проекта „1143“
Производител	Черноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР.
Служба
Заложен	21 юли 1970 г.
Спуснат на вода	25 декември 1972 г.
Влиза в строй	28 декември 1975 г.
Изведен от експлоатация	30 юни 1993 г.
Състояние	Продаден на китайска компания, преоборудван в развлекателен парк 39°09′19″ с. ш. 117°48′30″ и. д.39.155278° с. ш. 117.808333° и. д.39.155278, 117.808333
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Североморск
Организация	ВМФ на СССР
Оператор	Северен флот
Водоизместимост	30 530 t (стандартна); 41 370 t (пълна)
Дължина	273,1 m
Ширина	31,0 m (по водолинията) 49,2 m (по полетната палуба)
Височина	61,6 m (от кила до клотика)
Газене	8,95 m
Задвижване	4 парни турбини ТВ-12-3; 8 водотръбни котли КВН-98/64
Мощност	182 500 к.с. (136,1 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32 възела (59,3 km/h)
Далечина на плаване	4900 морски мили при 19,5 възела ход
Автономност	30 денонощия
Екипаж	до 1300 души
Радиолокационни станции (РЛС)	МР-600 „Восход“; МР-710М „Фрегат-М“
Кръстен в чест на	град Киев
Награди:	орден „Червено знаме“
Въоръжение
Артилерия	2x2 76,2 mm АК-726
Зенитна артилерия	8x6 30 mm АК-630
Ракетно въоръжение	4xПУ за ПКРК П-500 „Базалт“ 2xЗРК М-11 „Шторм“ 2×ЗРК „Оса-М“
Противолодъчно въоръжение	2xРБУ-12000
Торпедно въоръжение	2x5 533 mm ТА ПТА-53-1123
Самолети	12 самолета СВИК Як-38
Хеликоптери	12 – 16 вертолети Ка-25 и Ка-27
„Киев“ в Общомедия

Киев е червенознаменен тежък авионосен крайцер на ВМФ на СССР (гр. Североморск). Главен кораб на проекта 1143.

Всичко ТАВКР „Киев“ за времето на експлоатацията му в състава на Военноморския флот на СССР има 10 бойни служби и взема участие в 8 учения. Екипажът на крайцера се води войскова част 30920.

Строителство

Строи се от 1970 до 1975 г. в Николаев от Черноморския корабостроителен завод. Първият построен кораб на СССР в този клас (проект 1143 „Кречет“).

Специално за него започва модернизация на завода. При Северната и Западната достроечни крайбрежни стени са изровени котловани с дълбочина 11,25 метра. Поради скалния грунт не са достигнати планираните 16 метра, за това е решено да се построят нови достроечни стени за перспективните самолетоносачи с цялата необходима инфраструктура. За удобство на преминаването на крайцерите от проекта 1143 са проведени дънноизкопни работи в Бугско-Днепровския лимански канал. На територията на завода е построен нов механосборъчен цех. Ръководството на завода закупува от ФРГ два специални колесни прицепа за превозване на голямогабаритни товари с маса до 300 тона.

На стапела, където се води построяването на „Киев“, са заменени два кулокрана с по-товароподемни такива (до 75 тона).

Черноморския корабостроителен завод прави в натурална величина макет на отсек на кораба с участък от полетната палуба, от който е оборудван изпитателен стенд в Летно-исследователския институт Громов, град Жуковск.

На 21 юли 1970 г. крайцерът, който получава името „Киев“, е заложен на най-големият, към този момент в Европа, стапел № 0. На именната сребърна табела в района на дънните секции на ГЕУ е написано:

„Противолодъчен крайцер с авиационно въоръжение „КИЕВ“. Създаден от съветския народ за осигуряване на безопасността и защитата на държавните интереси на Съюза на Съветските Социалистически Републики.“

Строителството на крайцера се води по метода на разделяне на 10 отделни строителни района. Стапелното сглобяване се осъществява по пирамидалния начин от предварително сглобени и заварени на околостапелната площадка секции. Средно по строителството на кораба ежедневно работят около 1500 души.

Министърът на отбраната, маршал А. А. Гречко, който много прави за строителството на съвременен флот, „добивайки“ от правителството необходимите средства. През юни 1971 г., по време на визита в 5-та Средиземноморска ескадра, офицери стават свидетели на разговора между министъра и главкома на ВМФ С. Г. Горшков. Гречко тогава казва: „Построяваме тежкият авионосен крайцер „Киев“ — и може да се пенсионираме...“

Спускането на вода на ТАВКР „Киев“ се състои на 26 декември 1972 г., и в същия ден в Черноморския корабостроителен завод е заложен еднотипният с него втори ТАВКР – „Минск“ (зав. № 102).

През юли 1974 г. започват швартови изпитания на отделните системи: противопожарни, механизмите на главните енергетични установки.

През октомври 1974 – април 1975 г. се провеждат комплексни швартови изпитания вече на целия кораб.

На 15 април 1975 г. на крайцера е издигнат Военноморският флаг на СССР.

На 17 април 1975 г. крайцерът излиза за ходови изпитания към Севастопол. Строителството му продължава 5 години, 5 месеца и 5 дни.

Изпитания

Корабът получава бордовия номер „852“, който първоначално е нарисуван върху надстройката.

На 01.12.1973 г. на летището Саки, съгласно директивата на ГЩ на ВМФ от 19.03.1973 г. и заповед на ГК на ВМФ на СССР от 15.09.1973 г., започва сформирането на 279-ти отделен корабен щурмови авиационен полк. Това е първият в историята на СССР авиационен полк от палубни самолети вертикално излитане и кацане. Сформирането на полка и обучението на личния състав продължава до 1975 г. Първото самостоятелно излитане изпълнява на 3 март 1975 г. летецът-инспектор по бойна подготовка на Авиацията на ВМФ полковник Ю. Н. Козлов. Първите щатни 10 Як-36М постъпват в полка през ноември.

Летището Саки е избрано като базово за авиагрупата СВИК. През 1974 г. е сформирана група от 10 летци и екип от инженерно-технически персонал за експлоатацията на Як-36М. На летището са направени специални площадки за отработване на зависването, вертикалното излитане и кацане, площадки за форсиране на двигателите и техническа позиция.

На 18 май 1975 г., на рейда Белбек около Севастопол, летецът изпитател от ЛИИ на МАП Олег Григориевич Кононенко за първи път каца със сериен самолет Як-36М на палубата на крайцера. Втори каца изпитателният Як-36М № 04, пилотиран от летеца изпитател от НИИ на ВВС полковник В. П. Хомяков. Всичко са планирани кацанията на три машини, но третият самолет, поради отказ в канала на САУ (Система за Автоматично Управление) каца „по-самолетному“ на летище Саки.

На 15.12.1975 г. се състои първата пълноценна полетна смяна на Як-36М на летище Саки, а на 06.04.1976 г. – първите полети от палубата на ТАКР „Киев“.

В периода от 16 юли до 10 август 1976 г. ТАВКР „Киев“, с пет бойни Як-36М и един учебен Як-36МУ, извършва преход към мястото на своето постоянно базиране в Северния флот. В Средиземно море се състоят първите отвъд пределите на СССР полети на Як-36М. Всичко за времето на прехода са проведени 45 полета от палубата на кораба.

На 04.11.1976 г. в Саки е сформиран 299-ти инструкторско-изследователски корабен авиационен полк на ВМФ (в/ч 10535) със самолети Як-36М и МиГ-21. Цел на даденото формирование се явява инструкторско-изследователска работа по СВИК. За формирането на полка са задействани кадри от 279-та ОКШАП СФ.

На Север, през август—декември 1976 г. са проведени държавните изпитания от втория етап – на ударния ракетен комплекс П-500 „Базалт“, комплексните изпитания на радиоелектронното въоръжение в състава на корабна група, групови полети на ЛАк, а също мореходните изпитания на кораба. С постановление на Съвета на министрите на СССР, през февруари 1977 г., ТАВКР „Киев“ е приет на въоръжение от ВМФ на СССР.

На 11 август 1977 г., с постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР № 644 – 210 самолетът Як-36М е приет на въоръжение от авиацията на ВМФ с обозначението Як-38. Съгласно заповедта на Министъра на отбраната, № 196 от 15 октомври 1978 г., двуместният учебно-тренировъчен вариант получава обозначението Як-38У.

История на службата

1981 г.

Място на постоянно базиране на крайцера е Мурманск-35 (Североморск).

В периода 1976 – 1982 г. ТАВКР „Киев“ нееднократно носи бойна служба в Атлантика и в Средиземно море:

• Първа бойна служба – от 16 юли до 10 август 1976 г. (преход към мястото на постоянно базиране).
• Учения „Север-77“ – от 12 до 19 април 1977 г.
• Втора бойна служба – от 20 декември 1977 г. до 4 април 1978 г. в Атлантика и Средиземно море. Към края на 1977 г. в 1-ви корабен щурмови авиационен полк, от състава на който се комплектува авиогрупата на ТАВКР „Киев“, летят вече 34 морски летци.
• Учения на Северния флот – 4 август 1978 г.
• Трета бойна служба – от 16 декември 1978 г. до 27 март 1979 г. (Северния Атлантик, Средиземно море). По време на похода със самолетите Як-38 са проведени 355 полета.
• Учения „Разбег-79“
• Четвърта бойна служба – от 30 декември 1979 г. до 28 април 1980 г. (Средиземно море)
• Пета бойна служба – от 6 януари до 15 март 1981 г.
• Учения на Черноморския флот
• Шеста бойна служба – от 17 юли до 18 септември 1981 г., включая ученията „Запад-81“.
• Учения на Северния флот
• Седма бойна служба – от 27 юли до 30 септември 1982 г. в Атлантика, Средиземно и Балтийско морета, включая ученията „Щит-82“.
• Появява се в съветския филм от 1982 г. „Случаят в квадрат 36-80“.

1985 г.

Як-38, 1986 г.

В периода 1982 – 1984 г. ТАВКР преминава среден ремонт в Черноморския корабостроителен завод, след което продължава да носи своята служба:

• Осма бойна служба – от 20 март до 4 юли 1985 г., включая ученията „Атлантика-85“. Намира се през май 1985 г. с визита в Алжир, неговия екипаж разбира за награждаването на кораба с ордена Червено Знаме за успехи в бойната подготовка.
• Девета бойна служба – от 31 декември 1985 г. до 21 май 1986 г. През 1986 г. има само локални излизания от базата за работа на авиацията.
• Десета бойна служба – от 5 януари до 24 юни 1987 г. в Средиземно море, посещение на град Сплит (Югославия) При прехода към Средиземно море, по време на силен щорма в Бискайския залив, от един от сопровождащите кораби (ЕМ (ескадрен миноносец) „Безупречный“) изчезва без вест матрос, тридневните издирвания на спасителната служба не дават резултат. Разглеждан е, също така, вариант с дружеска визита в град Триполи (Либия), но впоследствие посещението е осъществено от БПК „Адмирал Исаченков“ и ЕМ „Безупречный“. От 8 котела в строй са само 2 и затова се разглежда въпросът за преход към Севастопол за ремонт. Обаче корабът все пак успява на свой ход да се добере до базата в Североморск, след което скоро крайцерът влиза за голям ремонт в сухия док в село Росляково (Мурманск).

На 21 март 1990 г., поради нарушаване на мерките за безопасност при провеждане на заваръчни работи, в кораборемонтния завод в Мурманск на кораба избухва пожар, ликвидиран от силите на екипажа. Значителни повреди на оборудване и по корпуса не са допуснати, сред личния състав няма пострадали. На 15 юни 1991 г. става още един пожар, в резултат на който изгарят две каюти и са повредени част от служебните помещения.

Далечните походи на ТАВКР „Киев“ продължават до края на 1991 г., след което кораба е поставен на стоянка.

Изваждане от бойния състав и продажба

През 1993 г., във връзка с недостатъчните средства за експлоатация и ремонт, а също значително изработения ресурс на въоръжението, механизмите и оборудването, е изваден от бойния състав на флота, разоръжен е и е продаден за 1,6 милиона долара на неустановени лица, които препродават кораба вече за 8,2 милиона долара на правителството на КНР. На 17 май 2000 г. започва буксировката на кораба от пункта на базиране Видяево за порт Тиендзин, където по-късно е преоборудван, както е обявено официално, в кораб музей, а всъщност – в развлекателен комплекс.

Binhai Aircraft Carrier Theme Park

2004 г.

През септември 2003 г. корабът става част от тематичния парк „Бинхай“ (Binhai Aircraft Carrier Theme Park). За него е построен специален причал, от който е направен централния вход водещ във вестибюла-хол на четвъртата палуба. Помещенията на втора и трета палуби са оформени като каюти и бойни постове със съответните информационни табели и стендове, разказващи за бойния път на кораба и историята на световното авионосно корабостроене. Макетите на системите на въоръжението са изпълнени с имитация на работата им. На горната палуба и в хангарите са поставени макети на самолети и вертолети.

От 30 април 2004 г. корабът е напълно отворен за посетители. Стойността на входния билет към 2004 г. съставлява 110 юана. Ежеседмично комплекса посещават до 40 000 души. Обслужващият персонал наброява до 100 души.

2011 г.

През 2011 г. комплексът е напълно преоборудван в разкошен хотел със 148 стай от различна категория, в т.ч. и президентски стаи, за което са похарчени около $15 млн. Отвън кораба е изменен малко – на палубата е съхранено въоръжението, така бившият ТАВКР „Киев“ изпълнява в парка Binhai две функции наведнъж: допълва експозицията като пример за военната техника на СССР и приема гости, като оригинален хотел.

Литература

• Бабич В. В. Наши авианосцы на стапелях и в дальних походах. Николаев, Атолл, 2003, 544 с., 461 илл. с. ISBN 966-7726-69-X.
• Никольский Б. В. В морях оставили мы след. Воспоминания.- Севастополь: Издатель Кручинин Л. Ю., 2013. – 174 с.
• Звада В. 45 лет тяжелому авианесущему крейсеру „Киев“ – первому советскому авианосцу. // Морской сборник. – 2021. — № 9. – С. 39 – 44.

Външни препратки

• KIEV class heavy aircraft carrying cruisers (project 1143) (1975 – 1982) ((en))
• Губернская Неделя: „Они строили советские авианосцы“ ((ru))
• Модель „Киева“ в центральном военно-морском музее. ((ru))
• Советский авианосец китайцы превратили в роскошный отель ((ru))
• History of the Kiev ((ru))
• Article on the Kiev Class ((ru))
• Binhai Aircraft Park ((zh))
• Article from FAS Архив на оригинала от 2010-01-02 в Wayback Machine. ((en))
• China turns aircraft carrier into a luxury hotel (BBC Website News) ((en))
• „Киев“ на Google Maps
• В Общомедия има медийни файлове относно Киев (авионосен крайцер, 1972)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Киев (авианесущий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​