Владимир Бурилков
| Владимир Бурилков | |
| български журналист | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 декември 1968 г.
|
| Учил в | Брюкселски свободен университет |
| Народен представител в: XXII ОНС | |
Владимир Тодоров Бурилков е български журналист, историк и юрист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бурилков е роден в 1882 година в Малко Търново в семейството на общественика и революционер Тодор Бурилков. Брат е на Димо Бурилков и Жельо Бурилков. Завършва прогимназия в родния си град, четвърти клас в Одринската гимназия и гимназия във Видин в 1903 година. От 1904 година учи право в Софийския университет. В 1907 година при Университетската криза продължава следването си в Сърбия и Белгия. В 1911 година защитава докторат по право в Брюкселския свободен университет. Като студент се занимава с журналистика. Работи във вестник „Мир“, а от 1907 година - в „Дневник“. Бурилков е сред основателите на Дружеството на столичните журналисти.
След Младотурската революция в 1908 година заминава за Солун като кореспондент на „Дневник“. Участва във формирането на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за депутат от Малко Търново на Втория конгрес на Съюза.[1] Член е на Централната комисия по печата. Участва в създаването на Българска матица и пише в органа ѝ „Летоструй“. В края на 1910 година екзарх Йосиф го кани за главен редактор на вестник „Вести“.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година и спирането на вестника успява да избяга в България и като доброволец участва във войната. След Междусъюзническата война е окръжен управител в Струмица. В 1914 година се жени за Радка Гугучкова.
Участва в Първата световна война като подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия. Ранен е и е назначен за комендант на гара Криволак (1916 - 1917). От 1917 до края на войната е окръжен управител в Ниш.
Основова и редактира „Бургаска поща“ и „Бургаска вечерна поща“. Член е на Демократическия сговор и депутат в ХХІІ Народно събрание. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е арестуван и изселен.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бурилков, Владимир. В Македония и Одринско (1908-1912). Младотурската революция видяна от специалния кореспондент на „Дневникъ“. София, ИК „Парнас-96“, 1999. с. 9.
- ↑ а б Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 57 - 58.
- Български журналисти
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Брюкселския свободен университет
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български подофицери
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Дейци на Българската матица
- Родени в Малко Търново
- Починали в Бургас