Владимир Качалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Качалов
съветски генерал
Vladimir Kachalov.jpg

Звание генерал-лейтенант
Години на служба 1911 – 1941
Служи на Flag of Russia.svg Руска империя
(1911 - 1917)
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски
Военно формирование Пехота
Командвания 28-ма армия
Битки/войни

Първа световна война


Гражданска война в Русия


Втора световна война

Награди Орден „Червено знаме“ и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Русия
Владимир Качалов в Общомедия

Владѝмир Я̀ковлевич Кача̀лов (на руски: Влади́мир Я́ковлевич Кача́лов) е съветски военачалник, участник в Първата и Втората световна война, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1890 г. в село Городишче, център на Городишченски уезд на Пензенска губерния (сега работническо селище, център на Городишченски район на Волгоградска област).

В руската армия е от 1911 г. През 1914 г. завършва школа за прапоршчици. По време на Първата световна война на Румънския фронт командва рота и полк.

В РККА е от 1918 г. През Гражданската война в боевете срещу войските на Деникин и Врангел последователно командва кавалерийска бригада и корпус и заема длъжността началник на полевия щаб на 2-ра конна армия. Член на ВКП(б) от 1927 г.

В междувоенния период завършва курсовете „Изстрел“ за усъвършенстване на командния състав на РККА, Военната академия „Фрунзе“ и извървява пътя от командир на дивизия до командващ военен окръг.

В началото на Великата Отечествена война генерал-лейтенант Качалов командва 28-ма армия от състава на Западния фронт, участваща в Смоленското сражение. В края на юли 1941 г. оглавява оперативна група в състав от 3 дивизии, която нанася контраудар от района на Рославъл на настъпващите германски войски и ги отхвърля зад река Стомет, създавайки заплаха за тила на предните съединения на Вермахта. За да парира удара, германското командване е принудено да прехвърли на този участък на фронта големи сили, които скоро обкръжават групата на Качалов.

На 4 август Владимир Качалов загива при пробива от обкръжението. Погребан е в селището Стодолишче, Починковски район, Смоленска област [1].

Без да има точни сведения за съдбата на генерал Качалов, Ставката на Върховното командване, със заповед № 270, [2] го обвинява в измяна и предаване в плен. Едва на 23 декември 1953 г., след установяването на обстоятелствата около смъртта на Качалов, Върховният съд на СССР, отменя заповед №270.[3]

По-късно началникът на политическия отдел на 28-ма армия В. Терешкин си спомня за Владимир Качалов: [4]

Той бе спокоен, сдържан, внимателен към своите подчинени. Аз не помня случай, нито в мирно време, нито по време на войната, Качалов да загуби самообладание, да допусне грубост по отношение на подчинените си. Той бе строг и взискателен, но винаги спокойно и убедително разясняваше задачите, които поставяше на подчинените си, и също така спокойно и убедително отговаряше на всички въпроси, които възникваха у подчинените му, във връзка с получените от Качалов заповеди. Той никога не проявяваше прибързаност. В боевете той бе пример за лично мъжество и презрение към опасностите.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Авторски колектив. „Великая Отечественная. Командармы. Военный биографический словарь“. Москва. Жуковский: Кучково поле, 2005 г. ISBN 5-86090-113-5
  • Ерьоменко, А. „В начале войны“. Москва. Наука. 1965 г.
  • Жуков, Г. „Воспоминания и размышления“. Москва. Олма-Пресс. 2002 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Качалов, Владимир Яковлевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.