Габриел Меркадо Алмоснино
| Габриел Меркадо Алмоснино | |
|---|---|
| български равин и политик | |
| Роден |
1805 г.
|
| Починал |
Йерусалим, Османска империя |
| Погребан | Еврейско гробище на Елеонския хълм, Израел |
|
|
|
| Религия | юдаизъм |
| Активен период | от 1838 г. до 14 януари 1890 г. |
|
Народен представител в: УС II ВНС |
|
Габриел Рафаел Алмоснино (на иврит: גבריאל מֶרְקָאדוֹ רפאל בן אברהם אָלמוֹשְֹנִינוֹ) е български равин и политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1830 г. в Никопол в сефарадско семейство, преселило се от Кастилия, Испания. След раждането му семейството му се преселва в Йерусалим, където той завършва своето образование. През 1855 г. Никополската еврейска община го кани да се завърне в родния си град и той се установява там. Годината 1858 прекарва в Италия, където се опитва да събере средства за възстановяване на равинска школа и синагога на Йосеф Каро. След това отново се завръща в Йерусалим, където остава до 1875 г. и прави опит да събере средства за Йешивата в Хеврон. От 1876 г. е равин на София.
Като равин на София, през 1877 г. Габриел Алмоснино заедно с консулите Леандър Леге и Вито Позитано (съответно на Франция и на Италия) успяват да спасят града от планираното опожаряване и неминуемо клане от страна на турците, командвани от Сюлейман паша, палачът на Стара Загора. Осуетил зверствата, Алмосино посреща тържествено руските войски в София с други 3-ма представители на еврейската общност в града и заедно с православното духовенство и народа.
На 8 октомври 1879 г. е назначен за първия главен равин на Княжество България. С негово участие се изработват „Привременните правила за духовно управление на християните, мюсюлманите и евреите“. До 1885 г., когато се пенсионира, е главен равин. Народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като представител на чуждото духовенство и във 2 ВНС[1]. Умира през 1890 г. в Йерусалим.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 53
