Габриел Меркадо Алмоснино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габриел Меркадо Алмоснино
български равин и политик
Роден
1805 г.
Починал
14 януари 1890 г. (85 г.)
Йерусалим, Османска империя
Погребан Еврейско гробище на Елеонския хълм, Израел

Религия юдаизъм
Активен период от 1838 г. до 14 януари 1890 г.
Народен представител в:
УС   II ВНС   

Габриел Рафаел Алмоснино (на иврит: גבריאל מֶרְקָאדוֹ רפאל בן אברהם אָלמוֹשְֹנִינוֹ‎) е български равин и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1830 г. в Никопол в сефарадско семейство, преселило се от Кастилия, Испания. След раждането му семейството му се преселва в Йерусалим, където той завършва своето образование. През 1855 г. Никополската еврейска община го кани да се завърне в родния си град и той се установява там. Годината 1858 прекарва в Италия, където се опитва да събере средства за възстановяване на равинска школа и синагога на Йосеф Каро. След това отново се завръща в Йерусалим, където остава до 1875 г. и прави опит да събере средства за Йешивата в Хеврон. От 1876 г. е равин на София.

Като равин на София, през 1877 г. Габриел Алмоснино заедно с консулите Леандър Леге и Вито Позитано (съответно на Франция и на Италия) успяват да спасят града от планираното опожаряване и неминуемо клане от страна на турците, командвани от Сюлейман паша, палачът на Стара Загора. Осуетил зверствата, Алмосино посреща тържествено руските войски в София с други 3-ма представители на еврейската общност в града и заедно с православното духовенство и народа.

На 8 октомври 1879 г. е назначен за първия главен равин на Княжество България. С негово участие се изработват „Привременните правила за духовно управление на християните, мюсюлманите и евреите“. До 1885 г., когато се пенсионира, е главен равин. Народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като представител на чуждото духовенство и във 2 ВНС[1]. Умира през 1890 г. в Йерусалим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 53

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]