Гай Цилний Меценат
Тази статия е за личност. За понятието вижте Меценат.
|
Гай Цилний Меценат C.Maecenas |
|
|---|---|
| римски политик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
между 74 г. пр.н.е. и 64 г. пр.н.е.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Терентила |
| Гай Цилний Меценат в Общомедия | |
Гай Цилний Меценат (на латински: Gaius Cilnius Maecenas) е доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от „Августовски поети“. Името му става пословично за богат покровител на изкуствата.[2]
Меценат произхожда от древния етруски род Цилнии (Cilnii).[3] Роден е, както се предполага някъде около 70 пр.н.е.. По рождение принадлежи към съсловието на конниците.[4] Убеден от нуждата от монархическо управление на Рим, в лицето на Октавиан вижда идеалния управител. По време на гражданската война Меценат застава на страната на Октавиан и често изпълнява важни поръчения.
Съветник на Август[редактиране | редактиране на кода]
За първи път името му се появява в историята през 40 пр.н.е., когато е ангажиран от Октавиан да организира сватбата му със Скрибония, и след това да помогне при преговорите в Бриндизи и сдобряването с Марк Антоний.[5] Така, през 40 пр.н.е. при посредничеството на Марк Кокцей Нерва и със съдействието на Меценат и Гай Азиний Полион в Бриндизи се сключва мирния договор между Октавиан и Марк Антоний.[6]
По време на войната със Секст Помпей (син на Помпей Велики) на два пъти успокоява народното недоволство в Рим.
Меценат заедно с Марк Агрипа са най-доверените и влиятелни помощници на Август и вземат дейно участие в управлението на държавата и укрепването на властта. Меценат не заема никакви официални длъжности, но до края на войната с Антоний живее в Рим и в отсъствието на Октавиан води държавните дела.[7] В този период разкрива и заговор на Лепид Младши (син на Емилий Лепид), който цели убийството на Октавиан.[1][7]
В отношенията си с Август е освободен от низкопоклонство и има пълна свобода да изразява своите възгледи, често съвършено различни от плановете на императора. Според Светоний, Меценат не притежава умението да мълчи и споделя неща, който би трябвало да запази в тайна.[8] Близостта му с Август му позволява да удържа поривите на императора, които нерядко го водят до жестокост. Стават исторически думите, предадени от Дион Касий: „Surge tandem, carnifex!“ (от лат. „Стига, кръвнико!“), с които Меценат спира подписването на множеството смъртни присъди от Октавиан.[9]
Меценат е женен за Теренция или Терентила, сестра на направилия заговор срещу Октавиан, Мурена.[10] Домът му се намирал на хълма Есквилин[11], в най-укрепената част на Рим, по това време. Светоний казва, че когато Октавиан бил болен, живеел в дома на Меценат.[8]
Меценат и поетите[редактиране | редактиране на кода]
Добрите поети от това време намират в лицето на Меценат внимателен, грижовен покровител и защитник; заслугите му към поетите са като заслуги към цялата римска (латинска) поезия. Помага на Вергилий да си върне имение, загубено по време на гражданската война, за което поетът разказва в своята „Георгики“. През 33 пр.н.е. подарява на Хораций свое имение в Сабинските гори, за да осигури доходи на поета. Хораций посвещава на Меценат произведенията си „Сатири“, „Еподи“ и „Кармина“.
Меценат е поклонник на епикуровата философия. Отдава се на насладите на живота до такава степен, че дори тогавашните римляни казват, че е прекалено. Последните 3 години от живота си страда от безсъние. Умира през 8 пр.н.е., оплакван горчиво от своите приятели и целия народ. Завещава своето имущество на Октавиан Август.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в 1911 Encyclopædia Britannica, Maecenas
- ↑ меценат на български и на руски език, μαικήνας на гръцки, mecenaat на нидерландски, mesenaatti на фински, mécénat на френски, Mäzen на немски, mecenate на италиански, mecenat на румънски, mecen на словенски, mecenas на испански.
- ↑ Тит Ливий, Римска история 10.3
- ↑ Цицерон, Pro Cluentio, 56
- ↑ Апиан, Граждански войни, 5, 53
- ↑ Апиан, Граждански войни, 64
- ↑ а б Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott, The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C.-A.D. 69 стр 74
- ↑ а б Светоний, Животът на 12-те цезари, Август
- ↑ Hildegard Temporini, Wolfgang Haase, Aufstieg U Niedergang D Roemwelt Teil 2 Bd 36/4, стр. 2264
- ↑ Дион Касий, Римска история, книга 54
- ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Гай Цилний Меценат в Encyclopædia Britannica, публикувано като обществено достояние
|