Георгиос Сотириадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгиос Сотириадис
Γεώργιος Σωτηριάδης
гръцки филолог и археолог

Роден
Починал

Етнос гърци
Националност Флаг на Гърция Гърция
Образование Атински университет
Научна дейност
Област Филология, археология, география
Образование Мюнхенски университет
Работил в Атински университет
Солунски университет

Георгиос Сотириадис (на гръцки: Γεώργιος Σωτηριάδης) е гръцки филолог, археолог, картограф и изследовател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта „Елинизмът в Близкия изток“, 1918 г.

Роден е на 25 април 1852 година в град Валовища, тогава в Османската империя (днес Сидирокастро, Гърция). Следва в Университета в Атина, но завършва образованието си в Мюнхен, където получава докторска степен.[1] През 1896 година е назначен за уредник на археологическото дружество, а от 1912 е и професор по история в Атинския университет.

През 1918 година издателство „Станфорд“ публикува картата на Сотириадис „Елинизмът в Близкия изток“ (1918),[2] която идва в отговор на картата на Александър Грос. Картата на Сотириадис представя официалната гръцка гледна точка в края на Първата световна война и е издадена, за да подкрепи гръцките претенции в Албания и Тракия.[3]

Между 1918 – 1920 година е заместник-председател на Археологическото дружество.[4] Преподава също в училища в Одеса, Янина, Пловдив и Атина. От 1926 година е професор в Университета в Солун, като е и негов първи декан, а през същата година е избран и за член на Атинската академия.[5]

Умира на 30 януари 1942 година в Атина на 89-годишна възраст.[6]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сотириадис извършва археологически проучвания и разкопки в Термо, Беотия, Фокида, Локрида и Маратон. Води разкопките в античния град Дион.

Сред публикуваните му трудове са „Топография на древна Тива“ (Баварска академия на науките, 1904), „Менандър и античната комедия“ и други. Също прави превод на „Орестияда“ от Есхил и „История на византийската литература“ на Кроубахер.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция