Георги Заркин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Заркин
български политически затворник
Георги_Заркин_(Georgi_Zarkin).png

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Награди Орден „За гражданска заслуга“
Семейство
Деца Лъчезар Заркин

Георги Атанасов Заркин (3 март 1940 г. – 7 август 1977 г.) е български политически затворник, журналист и поет. Убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Бели Искър, Самоковско през 1940 г., в семейството на каменоделеца Атанас Лазаров Заркин и домакинята Гена Заркина.[1] След идването на комунистическата власт баща му както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местността „Черната скала“ над Боровец.[2][3]

Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна.[1] През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме.[4]

Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт.[5] След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация.[2][5] За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд.[1] Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския,[2] където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература.[3]

„Преценявайки доказателствата, съдът приема, че подсъдимият е разпространил въпросните материали. От съдържанието на тези материали се вижда, че те съдържат неверни клеветнически твърдения, засягащи нашия държавен и обществен строй. Тези материали са пълни с гнусни клевети срещу нашия държавен и обществен строй. Не само това, но с тези материали той възхвалява извършването на престъпления срещу НРБ. Само да вземем втория стих от “Марш на българските политзатворници". В този стих той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт. Тези материали сочат контрареволюционния умисъл на подсъдимия. Затова с деянието си той е консумирал престъпния състав на чл. 108 от НК, по който текст съдът го признава за виновен и наказва."[3]
„Какво говори и пише Заркин, другари съдии? Той пише, че “Русия ни доведе до просия". Ако е така, ако Русия води до просия, то нямаше да помага на наводненията в Индия, в Бангладеш и в Бразилия. Русия нямаше да изпраща чрез Червения полумесец и Червения кръст помощи на хората от Африка. Къде е тази просия, Заркин, когато именно Русия облече народите. Ако не беше тя, детето ти сега щеше да стигне до просешка тояга. Георги Заркин с поведението си дотогава не е дал основание да се разбере, че той не може да има друго отношение към народната власт освен вражеско. А аз трябва да му кажа, защото той сам не може да стигне до тази истина, че ако не беше Русия, нямаше да има Народна република България.

А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че: „Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество.“[3]

На 15 юли 1968 г., в разгара на демократичното обновление в Чехословакия, Заркин изпраща от затвора писмо-протест до министър-председателя Тодор Живков. В него той пише открито за диктаторския характер на режима, за политическото съдопроизводство и липсата на независимо правосъдие. Заркин обявява и 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския договор в Чехословакия.[6] В протеста си до началника на затвора, писан на 2 ноември 1968, скоро след смазването на Пражката пролет, Заркин пише:

„Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата.“[3]

Докато е в затвора, срещу него се води следствие за „разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй“. В следствие получава вътрешна, допълнителна присъда от 5 години. През 1974 г. получава и втора вътрешна присъда в размер на 8 години, този път по обвинение, че е създал в затвора „контрареволюционна група“ и е разпространявал поезия с „вражеско съдържание“.

От 1975 г. е в Пазарджишкия затвор, където две години по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по радио „Свободна Европа“.[5]

„Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури“[7]

На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга“ - първа степен от президента Росен Плевнелиев.[1][8]

„Нам нужни са ни храбреци-

задават се барутни жътви!

Поне станете, Вие, мъртъвци,

защото живите са мъртви…“[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно са издадени:

  • Отвъд чертата (1994 г.)[9] – стихосбирка
  • От храма на самообречените (2011 г.)[10] – стихосбирка
  • Приливи и отливи (2012 г.)[11]
  • Чест (2008 г.)[12] – роман; 2015 г. – второ издание

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Комунистически зверства: случаят Георги Заркин dariknews.bg; посетен на 27 октомври 2013 г.
  2. а б в Интервю с Лъчезар Заркин и Алфред Фосколо, desebg.com; посетен на 27 октомври 2013 г.
  3. а б в г д Георги Заркин, decommunization.org; посетен на 27 октомври 2013 г.
  4. а б Поета Георги Заркин - жертва на червената тирания zemedelskozname.com; посетен на 27 октомври 2013 г.
  5. а б в Петър Пенчев, Георги Заркин – журналист, убит през 1977 г. от режима на Тодор Живков, Интервю със сина на журналиста Лъчезар Заркин bivol.bg, 7 септември 2011; посетен на 27 октомври 2013 г.
  6. Дечев, Стефан. „Защо ме убивате?!“ Задушен с възглавници, бит с маркучи. Георги Заркин, който щеше да стане на 80. // Свободна Европа. Посетен на 30 септември 2020 г.
  7. btvnews.bg (посетен на 20.03.2013 г.)
  8. Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти с орден „За гражданска заслуга“, Mediapool.bg, 10 ноември 2014 г.
  9. Отвъд чертата, knigabg.com (посетен на 20.03.2013 г.)
  10. Представят стихосбирка на Георги Заркин в КДК, dariknews.bg, 20 януари 2011 г.
  11. Излезе нова стихосбирка от Георги Заркин, vestnikpriatel.com, 13 юни 2012 г.
  12. Роман зад решетките: „Чест“ на убития в затвора от ДС Георги Заркин, desebg.com, посетен на 27 октомври 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]