Георги Заркин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Заркин
български политически затворник
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Награди Орден „За гражданска заслуга“
Семейство
Деца Лъчезар Заркин

Георги Атанасов Заркин (3 март 1940 г. – 7 август 1977 г.) е български политически затворник, журналист и поет. Убит без съд и присъда по време на комунистическия режим в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Бели Искър, Самоковско през 1940 г., в семейството на каменоделеца Атанас Лазаров Заркин и домакинята Гена Заркина[1]. След идването на комунистическата власт баща му както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местността „Черната скала“ над Боровец[2][3].

Георги Заркин завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник Самоковска комуна[1]. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник Земеделско знаме[4].

Година по-късно, през 1964 се запознава с Иван Тодоров-Горуня и е привлечен към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт[5]. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви призоваващи за въоръжена борба, като ги подписва от името на несъществуващата Врачанска революционна организация[2][5]. За тази си дейност е арестуван и осъден 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд[1]. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския[2], където получава още две вътрешни присъди за писане на контрареволюционна литература[3].

„Преценявайки доказателствата, съдът приема, че подсъдимият е разпространил въпросните материали. От съдържанието на тези материали се вижда, че те съдържат неверни клеветнически твърдения, засягащи нашия държавен и обществен строй. Тези материали са пълни с гнусни клевети срещу нашия държавен и обществен строй. Не само това, но с тези материали той възхвалява извършването на престъпления срещу НРБ. Само да вземем втория стих от “Марш на българските политзатворници". В този стих той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт. Тези материали сочат контрареволюционния умисъл на подсъдимия. Затова с деянието си той е консумирал престъпния състав на чл. 108 от НК, по който текст съдът го признава за виновен и наказва."[3]
„Какво говори и пише Заркин, другари съдии? Той пише, че “Русия ни доведе до просия". Ако е така, ако Русия води до просия, то нямаше да помага на наводненията в Индия, в Бангладеш и в Бразилия. Русия нямаше да изпраща чрез Червения полумесец и Червения кръст помощи на хората от Африка. Къде е тази просия, Заркин, когато именно Русия облече народите. Ако не беше тя, детето ти сега щеше да стигне до просешка тояга. Георги Заркин с поведението си досега не е дал основание да се разбере, че той не може да има друго отношение към народната власт освен вражеско. А аз трябва да му кажа, защото той сам не може да стигне до тази истина, че ако не беше Русия, нямаше да има Народна република България.

А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че: „Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество.“[3]

От 1975 г. е в Пазарджишкия затвор, където две години по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа"[5].

„Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури“ [6]

На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга" - първа степен от президента Росен Плевнелиев.[1][7]

„Нам нужни са ни храбреци-

задават се барутни жътви!

Поне станете, Вие, мъртъвци,

защото живите са мъртви…“ [4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно са издадени:

  • Отвъд чертата (1994 г.)[8] – стихосбирка
  • От храма на самообречените (2011 г.)[9] – стихосбирка
  • Приливи и отливи (2012 г.)[10]
  • Чест (2008 г.)[11][12] – роман; 2015 г. – второ издание

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Комунистически зверства: случаят Георги Заркин dariknews.bg; посетен на 27 октомври 2013 г.
  2. а б в Интервю с Лъчезар Заркин и Алфред Фосколо desebg.com; посетен на 27 октомври 2013 г.
  3. а б в г Георги Заркин decommunization.org; посетен на 27 октомври 2013 г.
  4. а б Поета Георги Заркин - жертва на червената тирания zemedelskozname.com; посетен на 27 октомври 2013 г.
  5. а б в Георги Заркин – журналист, убит през 1977 г. от режима на Тодор Живков, Интервю със сина на журналиста Лъчезар Заркин bivol.bg, автор: Петър Пенчев, 7 септември 2011; посетен на 27 октомври 2013 г.
  6. btvnews.bg (посетен на 20.03.2013 г.)
  7. Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти с орден „За гражданска заслуга“, Mediapool.bg, 10 ноември 2014 г.
  8. Отвъд чертата, knigabg.com (посетен на 20.03.2013 г.)
  9. Представят стихосбирка на Георги Заркин в КДК, 20 януари 2011 г.
  10. Излезе нова стихосбирка от Георги Заркин, vestnikpriatel.com, 13 юни 2012 г.
  11. Чест, knigabg.com (посетен на 20.03.2013 г.)
  12. Роман зад решетките: „Чест“ на убития в затвора от ДС Георги Заркин посетен на 27 октомври 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]