Голямо градище (Брястово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голямо градище (Брястово)
Връх Голямо градище
Връх Голямо градище
Местоположение
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.9388° с. ш. 25.3111° и. д.
Голямо градище (Брястово)
Местоположение в България Област Хасково
Страна Флаг на България България
Област Област Хасково
Археология
Вид Крепост
Епоха Бронзова епоха – Желязна епоха

Голямото градище е древно фортификационно съоръжение намиращо се в землището на село Брястово, Община Минерални бани (Област Хасково), в местността Голямото градище, на 1,6 km от църквата в махала Горно Брястово, на връх на рид с надморска височина 555,4 m. Крепостта е изградена върху самостоятелно, скалисто възвишение със стръмни, на места и отвесни, скални склонове на всички страни. На върха на възвишението са запазени останките на крепостните стени. Обектът е един от сравнително добре запазените древнотракийски крепости в Южна Тракия. Голямо градище е достъпно за посещения посредством новоизградена еко пътека.[1][2]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1937 година българският археолог Димитър Цончев посещава крепостта Голямо градище, съпроводен от учителят Иван Попов от Горно Брястово. Впоследствие след научните публикации на Цончев обектът влиза в научно обръщение.[3]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Елементи от градежа на Голямо градище
Големият менхир при Голямото градище
Менхири разположени при подстъпите към Голямото градище

Голямо градище е най-високият хълм от последната верига на рида Мечковец. Склоновете на хълма са стръмни, скалисти и труднодостъпни. Най-полегат е западният му склон, а най-стръмен южният, който се спуска към Банска река.

На билото, където е разположено съоръжението личат деструкции от крепостна стена от ломени камъни без спойка, на места личи външното лице, а във вътрешността – стени от сгради. На терена се откриват фрагменти от строителна и битова керамика в слаба концентрация, включително и такива, които са работени на ръка. В иманярските изкопи, които често се срещат на терена, личи културен пласт с черен цвят, наситен с археологически материали. Запазените зидове са изградени от големи грубо оформени каменни блокове. Около крепостта са изградени и няколко укрепителни зидове. [4]

Най-запазени са стените на цитаделата, които са с дебелина от 2.2 до 2.8 m, изградени от ломени камъни без спойка. По протежението на стената се забелязват останките на крепостни кули. Във вътрешността ѝ са запазени зидовете на сгради. Ограденото цялостно пространство на обекта има размери около 150 m на 50 m и площ около 5,5 декара. От центъра към периферията на крепостта се наблюдават два пояса крепостни стени. По северните най-достъпни склонове на височината са били изградени още 4 почти успоредни стени, отстоящи от 30 m до 50 m една от друга, сега запазени на височина от 1 m до 3 m. Те са градени от големи необработени камъни, някой широки над 1 m до 1.5 – 2 m.

Следи от подобни допълнителни зидове според Д. Цончев е имало и по северозападните склонове на височината. Керамиката по повърхността е от I хил. пр. Хр. От обекта има отлична видимост във всички посоки на голямо разстояние. На юг е рида Мечковец, където са били разположени синхронни на Голямо градище укрепените селища и рудници. На запад видимост има чак до крепостта на връх Драгойна, а на север и изток – към всички близки и далечни фортификационни съоръжения във Хасковското поле и северните склонове на Родопите.[5][6]

По източната и североизточната част на рида са разположени множество менхири, като от особен научен интерес е един добре запазен в северната част на Голямо градище, заобиколен от кромлех и смятан за символ на плодородието (заради фалическата му форма). Кромлехът е във формата на гнездо от по-ниски конусовидни камъни, върховете на някои от тях са ерозирали.[7][8]

От пътя, който върви по северния склон на Голямо градище към върха, вляво се разклонява стара пътека, която води към Гюробунар – стар извор, ограден от сух градеж, но и преработван в по-ново време.

В югоизточния край на плоския връх на Голямо градище се намира и олтарна скала, където се наблюдават различни по форма вторични вкопавания и от която има видимост във всички посоки. Краеведката Яна Манолова подчертава, че по каменните зидове на крепостта има значителен брой вретеновидни ями във вид на фуния. Диаметърът на тези издълбавания е 1 m, а дълбочината варира 0,50 – 0,70 m. Повечето фуниевидни издълбавания са запълнени със суха шума или треви, други са полуразрушени. Подобни издълбавания се наблюдават и в местностите Калето и Пожарището. (За подобни фуниевидни ями, споменават и братя Шкорпил при връх Връшка чука (Видинско) при своите обходи.)[9][10]

Иманярски легенди[редактиране | редактиране на кода]

Яна Манолова споменава в своето краеведско изследване „Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи – част 1: Мечковец“, че иманяри от района на селата в Община Минерални бани, твърдят, че в крепостта при Голямото градище съществува подземно помещение.[9]

Опазване, социализация и консервация[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2013 година е разработен проект за реконструкция на туристическа еко пътека Минерални бани – Голямо градище – връх Гарваница по одобрение на местният парламент в Община Минерални бани. Проектът е по мярка 313 за „Насърчаване на туристическите дейности“. Целта на проекта е да бъде рехабилитирана и изградена туристическата инфраструктура за създаване на по-добри условия за отдих. Идеята на проекта е да бъде улеснен достъпа до туристическите места и природните забележителности и да се подобри състоянието на заобикалящата ги среда.

При олтарната скала на Гарваница е изградена малка наблюдателна площадка с пейки и голям метален кръст, а в северното подножие на скалата е организиран кът за отдих с маси, пейки и огнище. Изградена е туристическа инфраструктура и при обектите Орлови скали, Градушка църква, Голямо градище и Купена.

Община Минерални бани входира и проект програмата на Кралство Норвегия по програма БГ08 за „Дигитален Културен Диалог За Европейската Мегалитна Култура и Трапецовидните скално-изсечени ниши в Източни Родопи" – проектното предложение съответства на основните цели на Мярка 3 „Достъпност на културното наследство за обществеността“ на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“.

По проекта се предвижда създаване на Културно-информационен център над село Брястово, община Минерални бани. Културният център ще обобщава, съхранява, допълва и дигитализира всички културни обекти и събития на територията на области Хасково и Кърджали свързани с мегалитните паметници в Източни Родопи.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. И. Венедиков. Скални гробници. – Мегалитите в Тракия. (Тракийски паметници I), София, 1976, 82 – 127
  2. wikimapia.org – Тракийска крепост Голямо градище
  3. Д. Цончев; „Старините около Хасковските топло-минерални извори“, ГПБМ, 1937 – 1939 г.
  4. Г. Нехризов, Р. Миков. Теренни обхождания и спасителни разкопки във водосборния басейн на Бяла река, Източните Родопи. – АОР през 1999 и 2000; БАН София, 2001 г., стр.61 – 62
  5. Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001 г.
  6. bulgariancastles.com – Kрепост Голямото градище, Брястово
  7. wikimapia.org – Менхир с кромлех при Горно Брястово
  8. Регистрационна карта за АКБ № 1590077, автор Г. Нехризов; Нехризов 2005, Каталог, обект с № 55
  9. а б Манолова, Яна; „Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи – част 1: Мечковец“, ИК Гутенберг, София 2010 г., ISBN 9789546170910
  10. Херман и Карел Шкорпил; „Паметници из Българско“ – част I, София 1888 г.
  11. Уебсайт на Община Минерални бани – ОБЩИНСКИ ПРОЕКТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ПРЕЗ 2015 г.