Норвегия

Норвегия
Знаме        Герб
Химн: Ja, vi elsker dette landet
Местоположение на Норвегия
Административни данни
Официално име	Кралство Норвегия
Местно име	на букмол: Kongeriket Norge на нюношк: Kongeriket Noreg
Официален език	норвежки и саамски
Столица	Осло
Най-голям град	Осло
Управление
Форма	унитарна парламентарна конституционна монархия
Крал	Харалд V
Министър-председател	Йонас Гар Стьоре
Организации	ООН, НАТО, СС, СЕ
Законодателна власт	Стортингет
История
Обединение	872 г.
Средновековно кралство	1263 г.
Калмарска уния	1397 г.
Дания-Норвегия	1524 г.
Независимост	25 февруари 1814 г.
Конституция	17 май 1814 г.
Швеция-Норвегия	4 ноември 1814 г.
Независимост	7 юни 1905 г.
География и население
Площ	385 207 km² (на 61-во място)
Води	5,32%
Климат	умерен, океански, субарктичен
Религия	68,5% християнство 61,7% лутеранство 6,8% други християни 27,3% нерелигиозност 3,4% ислям 0,8% други религии
Демоним	норвежец
Население (2025)	5 594 340 (на 116-о място)
Население (2015)	5 214 890
Гъстота на нас.	14,5 души/km² (на 224-то място)
Градско нас.	83% (на 35-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2025)	606,590 млрд. щ.д. (на 49-о място)
БВП на човек (ППС)	107 890 щ.д. (на 5-о място)
БВП (ном., 2025)	504,280 млрд. щ.д. (на 31-во място)
БВП на човек (ном.)	89 690 щ.д. (на 6-о място)
ИЧР (2023)	0,970 (много висок) (на [4] място)
Джини (2020)	25,3 (нисък)
Прод. на живота	82,3 години (на 14-о място)
Детска смъртност	2,5/1000 (на 127-о място)
Грамотност	99% (на 18-о място)
Валута	Норвежка крона (NOK)
Допълнителна информация
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд.мм.гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	NO
Интернет домейн	.no
Телефонен код	+47
ITU префикс	NOR
Официален сайт	norway.no
Норвегия в Общомедия

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Официалното ѝ име на норвежки език е Kongeriket Norge. Сред другите съвременни имена на страната са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

Тя е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си, като морска сила. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 207 km², от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна площ.

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС, като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Тя е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване.

Официални езици в Норвегия са букмол и нюношк, а северносаамският език е официален в 6 общини. Националният празник на страната е 17 май, денят в който през 1814 г. е приета норвежката конституция.

Етимология

Името на страната идва от северногермански език и означава „Пътят на север“. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. На старонорвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“. Старонорвежкото е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на средновековен латински – Northvegia.

География

Изглед от Мандал, най-южният град в Норвегия

Планински пейзаж от Норвегия

Приемането на конституцията, картина от Оскар Вергеланд

Изглед от фиорда Хардангерфиорд

Изглед от Лисефиорд

Добив на нефт в Норвежко море

Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, простирайки се на над 2500 km. Норвегия има граница по суша дълга 2542 km с Швеция (1619 km), Финландия (727 km) и Русия (196 km). На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океан мият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток. На по-голямата част от територията ѝ са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части на Норвегия има и арктическа тундра. Най-ниската точка в Норвегия е Норвежко море (0 m надморска височина), а най-високата – връх Галдхупиген (2469 m). В страната има един действащ вулкан – Бееренберг (2227 m) на остров Ян Майен.

Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен. Остров Петър I в Южния Тихи океан са норвежки васали, но не се смятат за част от кралството. Остров Буве в Южноатлантическия океан също е норвежка територия. Страната има претенции и за над 2 млн. km² от Антарктида – Земя Кралица Мод.

С площ от 385 207 km² (включително Свалбард и Ян Майен) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери (ледници), каквито – както и водопади – на територията на Норвегия има голям брой. Най-забележителни са фиордите (най-големият от тях е Согнефиорд) – дълбоки прорязъци от вода, появила се след последната ледниковата епоха. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 km². Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите, дължината става 58 133 km.

Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има 4 добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат. Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието. На места на север от Полярния пояс се случва Слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“.

Административно деление

Норвегия е разделена на 15 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker)(2024), и на 357 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен.

История

Археолозите откриват, че в земите на съвременна Норвегия е имало хора още преди над 11 000 г. пр.н.е. (т.е. от времето на палеолита). Най-старите намерени останки от човешко присъствие са открити в югоизточната част на окръг Йостфолд (Østfold), близо до южната граница с Швеция. Намерени са кремъчни сечива, глинени съдове и скални рисунки. Заселниците по тези места са ловци, живеещи в малки групи и изхранващи се с ловуване на северни елени и други животни. Предполагаемо идват от юг (Северна Германия) или от североизток (Северна Финландия и Русия), заемайки територии по бреговата линия на полуостров Йостфолд.

Археологическите открития в графство Мьоре ог Ромсдал са от 9200 г. пр.н.е. и най-вероятно са останки от местните жители от Догерланд – област, днес (включително и към началото на 2026 г.) потопена в Северно море. По онова време тази земя е била сухопътен мост, свързващ днешните Британски острови и полуостров Ютланд (в дн. Дания). Фосно-Хенсбакаската култура населява части от Норвегия между 8300 и 7300 г. пр.н.е. Скални рисунки, датиращи от неолита (в Норвегия 4000 – 1800 г. пр.н.е.), показват сцени от живота на примитивно общество от ловци и събирачи. Преходът към препитаване със земеделие започва около 4000 – 3000 г. пр.н.е., първоначално в областта около фиорда на днешния град Осло. По-постоянни колонии се развиват през Бронзовата (1500 – 500 г. пр. н.е.) и Желязната епоха. Скалните рисунки от това време показват земеделски живот, особено в Южна Норвегия, докато в земите на Северна Норвегия населението все още е от ловци.

Най-ранните намерени руни са изписани върху върха на стрела от около 200 г. Открити са много други надписи, датиращи до 800 г. Очевидно през това време са се появявали малки кралства. Между 400 и 550 г. местни племена изграждат защитни системи, като крепостни стени, части от които днес (вероятно – XIX – XXI век) могат да се видят на източните брегове на най-голямото норвежко езеро – Мьоса. Викингската епоха (VII – XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установяват на островите Исландия, Гренландия и в части от Британските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и създават търговски връзки в селищата между Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града. През IX в. в Норвегия съществуват множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с Битката при Хафърсфиорд и става първият крал на обединена Норвегия. Норвежките традиции са бавно изменени през IX и X век. През 1030 г. норвежците приемат християнството. 1066 г. се счита за край на викингската епоха и начало на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349 г. чумната епидемия Черната смърт убива между 1/2 и 2/3 от населението на Норвегия. Следва забавяне на развитието – и що се отнася до обществото, и що се отнася до икономиката. След няколко спора страната влиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция и троновете на Норвегия, така че кралица Маргарета I Датска става техен общ монарх. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в него цели 434 години до 1814 г., като част от т.нар. Дания-Норвегия. Това време (известно като „400-годишната нощ“) е период, в който цялата власт в страната се упражнява откъм Копенхаген, Дания. Друг фактор за отслабването на Норвегия тогава е появата през 1537 г. на протестантството. Архиепископът в Тронхайм е изгонен и приходите на Църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които посещават мощите на свети Олаф, а с тях – и по-голямата част от контактите си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален, които преминават към Швеция по военен път.

По време на Наполеоновите войни Дания-Норвегия отначало се стреми към неутралитет, за да може да запази търговските си отношения, както с Франция, така и с Великобритания, но когато се включва в Северната лига на неутралните (League of Armed Neutrality), инициирана от руския цар Павел I, англичаните възприемат това като враждебен акт и нападат Копенхаген през 1801 г. и след това през 1807. Затова кралството влиза в алианс с Наполеон, като по този начин през 1814 г. се озовава на губещата страна във Войната на Шестата коалиция. Това се прибавя към ужасяващите последици от масовия глад през 1812 г. Датско-норвежкият крал Оуденбург (Фредерик VI) е принуден да абдикира от управлението на Норвегия и да предаде короната ѝ на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия – Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност, обявява независимост (от Дания, но не и от Швеция) и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският принц Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните среди в Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия и поставят на власт в страната шведската династия Бернадот. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции. В този период се наблюдава възход на норвежката култура чрез средствата на романтизма, в които норвежците намират начин да изразят своя забележителен национален характер и след множество опити – да определят оригиналният норвежки език. Тогава се обосноват и днешните му официални форми – букмол и нюношк. През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. – на всички жени.

Норвегия обявява независимостта си от Швеция през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разтрогната. Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархията, като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката. През 1907 г. Русия, Германия, Франция и Великобритания гарантират целостта на Норвегия по силата на международен акт. През Първата световна война тя остава неутрална. Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г. – всеки трети в работоспособна възраст е безработен. Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от Вермахта от 9 април 1940 до 8 май 1945 г. След войната страната претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. По време на възстановяването след Втората световна война Норвегия води политика, целяща пълна заетост, поддържана от всички правителства оттогава. Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управлява страната през по-голямата част от Студената война.

Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ. Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. – и членството в Европейския съюз, въпреки че правителството препоръчва гласуване „за“ членството.

Сградата на парламента в Осло

Държавно устройство и политика

Държавната власт в Норвегия е разпределена между парламента (законодателна власт), правителството (изпълнителна власт) и съда (съдебна власт). Властта е разпределена и географски на държавна, общинска и окръжна. Норвегия е конституционна монархия с демократична парламентарна правителствена система. Конституционна, защото според конституцията властта на правителството произлиза от изпълнителната власт, дадена на краля. Демократична, защото според конституцията властта е в ръцете на народа, тъй като всички граждани могат да участват в парламента на страната, Стортингет, и в окръжните и общинските съвети. Парламентарна, защото правителството има изпълнителната власт, но не може да управлява без подкрепата на парламента, който има законодателната власт.

Право на глас имат всички граждани на възраст от 18 или повече години. Процентът на гласувалите обикновено е около 80%. Участието на хората в политиката става освен посредством гласуване, също и чрез участие в организации. Средностатистическият норвежки гражданин участва в 4 организации, а 70% от възрастните участват поне в 1 организация. Сред основните политически проблеми на страната са интеграцията на етнически малцинства, поддържането на социалната сигурност въпреки застаряващото население, и поддържането на икономическата конкурентоспособност.

Крал

Реалната политическа власт на краля е малка, но той изпълнява важна символична функция като държавен глава и официален представител на норвежкото общество и норвежката индустрия. Кралят е символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет).

Крал на Норвегия от 17 януари 1991 г. е Харалд V.

Правителство

Правителството има изпълнителната власт. То предлага закони и държавен бюджет на парламента и прилага решенията посредством министерствата. Правителството бива избирано от парламента и е оглавявано от министър-председател. Формално кралят упълномощява парламентарно представената партия с най-голям брой депутати да състави правителство самостоятелно или в коалиция с други партии. Правителствените решения формално се взимат от Кралския съвет. Всички кралски декрети биват подписвани от краля и министър-председателя.

Властта на министър-председателя е по-малка от тази на министър-председателите в повечето от Западния свят. Традиционно министър-председателят и министрите на външните работи и на финансите държат най-важните правителствени позиции. Дългогодишен министър-председател е Йенс Столтенберг от Работническата партия, управляваща в ляво-зелена коалиция от 2005 до 2009 г.

Парламент

Парламентът се състои от 169 депутати, представители на политически партии, които биват избирани за период от четири години на основата на пропорционално представителство, т.е. всеки окръг има определен брой представители, пропорционален на населението му. Парламентът има законодателна власт и определя държавния бюджет.

Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност. Парламентът контролира правителството. Всеки депутат има право да внесе вот на недоверие към правителството, а правителството може да поиска вот на доверие. Ако правителството е нарушило закон или конституцията парламентът може да стартира процедура по импийчмънт. Парламентът провежда и парламентарен контрол на правителството.

Съдебна власт

Норвежката правна система е смес от обичайното право на норвежците с неговите традиции и гражданската правна система на страната. Редовните съдилища включват Върховния съд (Høyesterett) с 18 постоянни съдии и президент, апелативни съдилища (съдът на втора инстанция в повечето случаи), градски и окръжен съд (съд на първа инстанция в повечето случаи) и помирителни съвети (съд на първа инстанция в повечето случаи на гражданския код). Съдиите, прикрепени към редовните съдилища, се назначават в Съвета от краля на Норвегия след номинация от Министерството на правосъдието.

Въоръжени сили

Въоръжените сили на Норвегия наброяват около 30 000 души (вкл. цивилен персонал). Четирите рода войски са армия, Кралски военновъздушни сили, Кралски военноморски сили и отечествена гвардия. Страната е член на НАТО и на територията си има военни обекти, контролирани съвместно от страните членки на организацията. Главният щаб на въоръжените сили на Норвегия се намира в град Ставангер.

При управлението на Йенс Столтенберг норвежките войски се изтеглят от Ирак.

Наземно оборудване

• ОБТ „Леопард-1“ – 84, изтеглят се от употреба;
• ОБТ „Леопард-2“ – 52;
• Бронирана бойна машина CV9030 – 114;
• Бронетранспортьор М113 – 670;
• Залпова ракетна установка М270 – 12 (складирани, не се употребяват; предвижда се връщането им на въоръжение);
• Самоходна артилерийска установка M 109 A3GN – 54;

Военновъздушни сили

• Изтребител Локхийд F-16AM/BM – 57

Дипломация

Към началото на XXI век Норвегия си е извоювала силна роля в международната политика. Страната е била посредник между Израел и Организацията за освобождение на Палестина и е главен посредник между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри между 2000 и 2009 г. Посолството в София е една от дипломатическите мисии на Норвегия, закрити през 2016 г. То е закрито на 30 юни 2016 г., като за връзка остава да служи само почетен генерален консул.

• Гюру Катарина Викьор (2012 – 2016)
• Тове Скарстейн (от 7 ноември 2006 – 2012)
• Ролф Балцерсен (28 ноември 2001 – 7 ноември 2006) – първият извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в България със седалище в София

Икономика

Нефтена платформа в Северно море

Особености и развитие

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. Разработването на добива на нефт и газ води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987 – 1988 г. През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% – сред най-ниските в Европа, отличава се и с ниска, в сравнение с останалите европейски страни, инфлация (3%).

Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободният пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява вследствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. Към юни 2017 г. 42% от регистрираните в страната нови коли са електрически. Страната си е поставила за цел да достигне 100% от продадените нови автомобили да са с нулево ниво на емисиите, започвайки от 2025 г.

Норвегия притежава двадесет и седмата икономика в света по данни от 2014 г. Тя е най-големият производител на нефт и газ в Северна Европа. Хидроенергетиката покрива голяма част от потребностите на населението, което позволява да се изнася по-голяма част от нефта. Нефтените фондове служат за развитието на бъдещите поколения. Страна има голям търговски флот, има отворена, насочена към експорта икономика и е една от най-богатите в света. Същевременно е силно зависима от нефта и с твърде малко висококвалифициран персонал и малък вътрешен пазар. Суровият климат ограничава развитието на селското стопанство, периферното разположение, високите данъци и много скъпата работна ръка също забавят развитието ѝ.

Норвежка крона

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони).

Население

Динамика на населението в Норвегия (1734 – 2012 г.)

Брой и състав

Норвегия има население от 4 953 000 души през 2011 г., което нараства с 0,327% годишно по данни от 2012 г. По изчисления от 2007 г. 94,4% от населението са норвежци (вкл. 60 000 саами). 3,6% са европейци, а 2% – други. Средната продължителност на живота през 2011 г. е 83 години за жените и 78 години за мъжете. Ръстът на населението е 0,329 през 2011 г.

Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

Възрастова структура

Данните са от 2011 г.

• до 14-годишни: 18%
• 15 до 64-годишни: 66%
• над 65-годишни: 16%

Религия

Официалната религия в Норвегия е лутеранството. По данни от 2004 г. 85,7% от населението принадлежи към Норвежката църква, 3,4% са други християни, 1,8% мюсюлмани, 9,1% – други.

На 7 март 1993 г. е създадена Българска православна община в Норвегия „Св. св. Кирил и Методий“, под юрисдикцията на Българската Патриаршия, Светия Синод със седалище в София.

Култура

Изкуства

Dimmu Borgir на сцената, 2005 г.

Едвард Григ е композитор, който помага за изграждането на норвежката култура посредством усъвършенстване на норвежката народна музика. Музиката на Григ е неразделна част от националната идентичност на Норвегия. Хенрик Ибсен (1828 – 1906) е един от най-великите представители на световната литература и баща на модерната драматургия. Пиесите му продължават да бъдат поставяни във всички части на света и са най-често поставяните след тези на Шекспир. Норвежкият художник Едвард Мунк е пионер на експресионизма.

Музиканти и групи с влияние на международната музикална сцена са Рьоюксоп, A-ha, Ословският филхармоничен оркестър, Ян Гарбарек, Арне Нордхейм, Мари Бойне, Лейф Уве Андснес, Нилс Петер Молвер, Ролф Валин, Turbonegro, Трюлс Мьорк, Буге Веселтуфт, Норвежкият камерен оркестър и Serena-Maneesh.

Норвегия е родина на световната музикална вълна, наречена „норвежки блек метъл“. Освен с бързи и насечени китари и барабани, това течение в метъла се свързва и с антихристиянски текстове и символика, въпреки че не е задължително за всички групи. През 90^-те норвежките медии обръщат голямо внимание на редица подпалвания на църкви, извършени от музиканти и фенове на този стил. Известни представители на стила са Burzum, Satyricon, Dimmu Borgir, Mayhem, Immortal, Gorgoroth и др. Повечето представители използват силен черно-бял сценичен грим, покриващ целите им лица. Почти всички от гореспоменатите групи са свирили поне веднъж в България. В Норвегия се провеждат над 200 музикални фестивала във всички жанрове и големини, включително такива с камерна и рок музика.

Норвегия, както Швеция и Дания, е известна с продукцията на висококачествени филми за деца и младежи. Първият филм, продуциран в Норвегия, е „Опасности на рибарския живот“ (Fiskerlivets farer) или „Драма в морето“ (Et drama paa havet), продуциран през 1906 или 1908 г. от Хюго Хермансен.

Медии

Свободата на словото е гарантирана от конституцията. През 2015 г. Норвегия е на второ място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+1 място спрямо предходната година).

Аналоговата телевизия е заменена с цифрова, която предлага голямо разнообразие от канали посредством кабел и сателит. Базираният в Норвегия доставчик на бърз интернет, телефония и сателитна телевизия Telenor е водещ в Северна Европа. Норвежците са сред най-страстните читатели на вестници в света. Броят на изданията е голям спрямо малкото население. По-голямата част от пресата е частна собственост. Schibsted group, издателят на Aftenposten и VG е един от най-големите медийни концерни в Скандинавия.

Кухня

Норвежката кухня е известна с отличните си сурови продукти, най-вече риба. Най-типичните рибни и морски продукти в кухнята са сьомга и пъстърва, но треска, камбала, херинга и скариди също са популярни. Типични месни продукти са месо от северен елен, лос, елен и яребица. Сушеното месо под формата на шунка и наденица е популярна храна през лятото. Млечни специалитети са овче сирене, приготвено по специален начин – брун уст (brun ost), което е с кафеникав цвят. Типичен норвежки хлебен продукт е тънък, хрускав хляб кнеккебрйо (knekkebrød)..

Вижте също

• Полярен ден
• Скагерак
• Сага

Външни препратки

• Norway.info – Норвегия – официален сайт
• Norvegia.bg Архив на оригинала от 2004-07-10 в Wayback Machine. – Норвегия – официален сайт за България
• kongehuset.no Архив на оригинала от 2010-12-27 в Wayback Machine. – официален сайт на кралската фамилия на Норвегия