Скално-култов комплекс Ночево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скално-култов комплекс Ночево
Трапецовидни ниши при пещерата Коджа Ин (Голямата пещера)
Трапецовидни ниши при пещерата Коджа Ин (Голямата пещера)
Местоположение
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.8775° с. ш. 25.2027° и. д.
Скално-култов комплекс Ночево
Местоположение в България Област Хасково
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид кално-култов комплекс
Епоха Каменно-медна епоха – Желязна епоха
Скално-култов комплекс Ночево в Общомедия

Скално-култовият комплекс при село Ночево започва непосредствено след последните къщи на селото и е на почти 60 km от град Хасково.

Обектът е от най-мащабните древни сакрални праисторически комплекси на територията на Североизточните Родопи. Той включва няколко скални масива с множество издълбани в монолитните скали трапецовидни ниши и едни от най-големите шарапани.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Пармаклъ кая и пещерата утроба
Пармаклъ кая и трапецовидните ниши издълбани в скалите

Светилищният комплекс е разположен на няколко скални масива, при които се наблюдават множество изсечени трапецовидни ниши, скални басейни, фалически символ (Памарлъ кая) и малка пещера – утроба. В скалните масиви има и няколко сухи пещери ("Ташлък", "Коджа ин" и др.), около които са издълбани множество вкопавания и трапецовидни ниши.

Шарапаните край Ночево се намират в едноименната местност, недалеч от мегалитния комплекс в местността Памук кая. Това са две съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Предполага се, че в древността са служели при направата на вино и използвани при различни религиозни обреди (има и хипотези, че са използвани за отмиване на руда). Съоръженията се намират на около 200 m едно от друго, като едното е сравнително добре запазено и са се съхранили два от басейните (резервоарите) му и улеи. Първият от резервоарите му е с правоъгълна форма със заоблени краища и е дълбок около 0,20 m. Другият е с формата на полусфера (диаметър 0. 80 m) и е дълбок 65 см. На втория резервоар ясно личат два улея, което предполага наличието и на следващо ниво. При втората шарапана е запазен само единият от резервоарите, но улеят показва къде се е намирал другият. Шарапаната е с внушителни размери. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 1.80 m. Дълбочината е 0.30 m, изсечена скосено към дъното.[2]

Пещерата разположена в следващия скален комплекс се нарича “Коджа ин” (Голямата пещера), като в района около нея също има множество мегалитни съоръжения и изсичания. Местното население е дало различни наименования за всяка открояваща се скална група – "Овенът", "Сляпата глава", "Кучето", "Лицето", "Килимявката", и др.

На около 4.5 km северно от Памук махала в село Ночево се намира местността Пармаклъ кая – в превод от турски "Каменният пръст/фалос".

Скалният комплекс Пармаклъ кая се състои от две високи скали с издълбани в тях трапецовидни ниши, между които е разположена пещера утроба, която според някои изследователи прилича на двурога, като лявото разклонение е сравнително малко. Пещерата е дълбока над 10 m.[3]

Научни хипотези[редактиране | редактиране на кода]

Според интерпретацията на проф.Валерия Фол скално-култовият комплекс при село Ночево е един от големите регионални религиозни центрове в на територията на Родопите, използван от тракийското племе Беси. Свещената територия включвала цялото пространство осеяно със скално-изсечени олтари, басейни за пречистване и жертвоприношения, скали с издълбани в тях ниши, като централното и най-свято място е пещерата-утроба между двата скални масива маркирани с трапецовидни ниши. Естествената цепнатина между двете извисяващи се скали е дооформена допълнително така, че по време на зимното слънцестоене светлинният лъч достига до дъното ѝ, моделирано като утроба. В тази пещера-утроба тесен кръг от посветени аристократи са изживявали тайнството на сътворението, като са наблюдавали акта на сливането на светлината с утробния пещерен мрак. Според Фол, именно този акт е вярвания от траките свещен брак (хиерогамия) между Великата богиня-майка-Планина (Земя) и нейния Син-Слънце. Хипотезата на Фол обаче не е подкрепена с научни факти.

Проф. В.Фол разглежда скално-култовият комплекс край с. Ночево като "прекрасно съхранено свещено място, в което всеки, който обича мистерията на тайните знания, може да я изживее като древните траки в дните на Слънцебога и на Великата богиня майка". Тълкуванието на Фол не почива на редовни археологически разкопки и е врамките на една много обща интерпретация. [4]

Социализация и опазване[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в периода 13-15 август Тракийско общество „Трескейа” организира посещение на скално-култовия комплекс. Според литературните данни, в тези дни в древен Рим е била почитана т.нар. "Диана от Неми", за която римските автори са писали, че има много скитски и варварски, т.е. чужди на римляните, елементи в образа и обредите ѝ. Те смятат, че тя е приличала на Артемида от Таврополис. Смята се, че тя е тракийска версия на Артемида и е почитана в Северна Гърция.

Според културолога д-р Георги Мишев онези, които искат да посетят подобен обект с ясната мисъл, че е свещено място, е възможно да научат повече за него, а защо не и да съпреживеят, което е целта на т.нар. "духовен туризъм" – духовното преживяване.[5] Идеята на посещението на скално-култовия комплекс край Ночево е, че не може сега, след 2000 или 3000 години, да бъде измислено ново предназначение на древните свети места – то е дефинирано още в древността.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]