Джовани Ланфранко

Джовани Ланфранко Giovanni Lanfranco
италиански художник
Автопортет на Джовани Ланфранко
Рождено име	Джовани Гаспаре Ланфранко
Роден	26 януари 1582 г. Парма, Италия
Починал	30 ноември 1647 г. Рим, Италия
Стил	Барок
Агостино Карачи, Анибале Карачи
Джовани Ланфранко в Общомедия

Джовани Ланфранко (на италиански: Giovanni Lanfranco) (Парма, 26 януари 1582 – Рим, 30 ноември 1647) е италиански бароков художник.

Биография

Роден в Парма на 26 януари 1582 г. Джовани Гаспаре Ланфранко, познат като Джовани Ланфранко, твори в Парма, Рим и Неапол.

Граф Орацио Скоти от Пиаченца, при когото Ланфранко е на служба, открива таланта му и го изпраща да изучава техниката на изобразителното изкуство в Парма при Агостино Карачи, където младият Ланфранко остава до внезапната смърт на Агостино през 1602 г.

След смъртта на Агостино Карачи, двадесетгодишният Джовани се мести в школата на Анибале Карачи в Рим. В периода (1602 – 1607) под ръководството на Анибале и заедно с други негови ученици той участва в декорацията на параклиса Херера в църквата Сан Джакомо дегли Спаньоли и на галерия Фарнезе, Рим.

През 1608 Ланфранко работи заедно с Гуидо Рени в параклиса Сант Андрея, Рим. Пак в Рим изографисва църквите Сант Андрея (1609) и Анунциата (1610). В същия период заедно със Систо Бадалокио публикува том с гравюри на лоджиите на Рафаело Санцио във Ватикана, посветен на Анибале Карачи.

През 1610 г., малко след смъртта на Анибале, Джовани се връща в Парма, където рисува „Христос спасителя“ за главния олтар на пармеската църква Вси светии.

Фреска на купола на църквата Сант Андреа деле Вале, Рим

Връщайки се в Рим към края на 1612 г., той изографисва тавани в три стаи на Палацо Матей, но неговият шедьовър от този период е декорацията на параклиса Буонджовани в църквата Сант Агостино, направена през 1616 г. В същия период той изпълнява много олтари и малки картини върху мед, включително и картината „Възнесение на Магдалена“, както и поръчкови картини за Пиаченца, Орвието, Валерано, Леонеса и Фермо.

Свода на главния кораб на църквата Сан Мартино, Неапол

След работата по Дворецът Квиринал и особено след заминаването на Гуидо Рени през 1614 г., Франческо Албани и Доменикино през 1617 г., Ланфранко става любимия художник на папа Павел V. Но негодият наследник папа Григорий XV, предпочита да повери важните работи на Гуерчино и Доменикино. Въпреки това през 1621 г. Ланфранко рисува в Параклиса на разпятието в църквата Санта Мария във Валичела, Рим докато между 1625 и 1627 г. рисува своя шедьовър, стенописите на купола на църквата Сант Андрея деле Вале, Рим.

През септември 1628 г. Ланфранко завършва афреска с тематика Свети Петър, който върви по вода в Базилика „Свети Петър“, Рим и новият папа Урбан VIII награждава художника с назначаване за рицар на Ордена на Христос.

През 1631 и 1632 г. е принц на Академията на Сан Лука.

В края на 1633 г., или в началото на 1634 г. той е извикан в Неапол от йезуитите и за малко повече от десетилетие с неизчерпаем ентусиазъм изпълнява впечатляваща поредица от стенописи в най-важните църкви на града. Сред тях са купола на църквата Новия Христос (1634 – 1636), анексираната оратория на благородниците към Съкровищницата на Сан Дженаро (1641 – 1643), вътрешността на църквата Санти Апостоли (1638 – 1646), свода на главния кораб на църквата Сан Мартино (1637 – 1638).

Завръщайки се в Рим през 1646 г., художникът изографисва апсидата на църквата Сан Карло Ай Катинари, Рим.

Джовани Ланфранко умира на 30 ноември 1647 г. в Рим.

Картини на Джовани Ланфранко

• 
  Благовещение
  Ермитаж
  Санкт Петербург
• 
  Коронация на Богородица
  Лувър
  Париж
• 
  Успение на Магдалена
  Пушкински музей (Москва)
  Москва
• 
  Моисей и пратениците от Ханаан
  Гети център
  Лос Анджелис
• 
  Дева Мария се явява на св. Яков и Антоний
  Музей на историята на изкуството
  Виена
• 
  Освобождаване на Свети Петър
  Музей на изкуствата в Бирмингам
  Бирмингам (Алабама)

Фрески на Джовани Ланфранко

• 
  църква „Сан Карло Ай Катинари“
  Рим
• 
  Палацо Матей
  Рим
• 
  Палацо Матей
  Рим
• 
  Базилика „Сант Андреа деле Вале“
  Рим
• 
  Капела „Сан Дженаро“
  Неапол
• 
  църква „Свети Апостоли“
  Неапол

Източници

• Valentino Martinelli, Un capolavoro inedito del Lanfranco in S. Domenico a Spoleto, in Spoletium, Spoleto, Edizioni dell'Accademia spoletina, 1957 anno IV, n. II.
• D. Gallavotti Cavallero, Giovanni Lanfranco, un pittore barocco tra Parma, Roma e Napoli, in „Studi romani“, 50, 2002.
• Lanfranco: la macchina del tempo, catalogo della mostra di Mantova, 2004.
• C. Steinhardt-Hirsch, Giovanni Lanfranco. Un pittore barocco tra Parma, Roma e Napoli, in „Kunstchronik“, 56, 2003.
• A. Brogi, Lanfranco: 'ritratto di santo', in Deanna Lenzi (a cura di), „Arti a confronto. Studi in onore di Anna Maria Matteucci“, Bologna, Editrice Compositori, 2004, ISBN 88-7794-403-X.
• Erich Schleier, LANFRANCO, Giovanni, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 63, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanni Lanfranco в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​