Диолк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коринтският провлак с Коринтския канал успоредно на който от северната му страна се е намирал диолкът.
Стратегическата важност на провлака между две морета

Диолкът край Коринтския канал е павиран път с издълбани коловози, построен в древността за прехвърляне на стоки и вероятно кораби от изток на запад между Коринтския и Сароническия залив.

Думата идва от гр.: δια (отвъд) и χολκος (пренасяне). Прехвърлянето на товарите или корабите по суша позволява на древните мореплаватели да избегнат опасното заобикаляне на полуостров Пелопонес и да спестят между 400 – 500 км по вода в капризното Средиземно море.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Макар основната функция на диолка да е търговска, той е от изключителна военноморска важност. Присъствието му позволява на военните кампании да ускорят придвижването на силите. Изсеченият път, с дължина между 6.5 км и 8.5 км, е своеобразна антична железница [1] и е в употреба от около средата на 6 век пр.н.е. до към средата на 1 век.[2][3][4][5][1] Мащабът на операцията на диолка както и комбинация на морски и сухоземен транспорт остава уникален за древността.[1]

Древните мореплаватели се придържат близко до континенталните брегове и плават в сравнително топлото през по-голямата част от годината Средиземно море, но покрай Пелопонес то се слави с много течения, подводни скали и внезапни бурни ветрове. Ако днес това не представлява особено голяма опасност за стабилните, снабдени с апаратура модерни кораби, то в древността тези препятствия са истински врагове на моряците. Морските мъгли и силните крайбрежни течения особено в Йонийско море на път за Егейско море предлагат пътувания изпълнени с опасности. Особено печална слава имат бурите покрай нос Матапан и нос Малея.[4][1][6] За разлика от това Коринтският и Сароническият залив са защитени от бури и са разположени между гъсто населени градове с удобни пристанища. Така, сравнително късото разстояние между двата залива по суша, предлага далеч по удобен маршрут за пътниците от западните брегове на Гърция към Атина.

Строеж на съоръжението[редактиране | редактиране на кода]

Античната литература не упоменава специфична дата или период на построяването на диолка. В книгите на историка Тукидид (460 пр.н.е – 395 пр.н.е) диолкът е споменат като нещо древно. [7]

Археологически разкопки на надписи и керамични съдове намерени покрай мястото на диолка фиксират датата на строежа около края на 7ми век пр.н.е. или началото на 6ти век пр.н.е., съвпадащо с властвуването на тирана на Коринт Периандър.[2][3][4][5][8] Диолкът най-вероятно е бил в експлоатация до поне средата на 1ви век, след което не се срещат писмени или други доказателства указващи неговата употреба. [1] По всяка вероятност амбициозните планове на император Нерон през 67ма година да прокопае провлака с помощта на 6000 пленени евреи слага край на употребата на съоръжението. [9][8] Пез средновековието, около 9ти век[10] и към 1150та[11] опити за употреба са били изоставени поради времетраенето на прехвърлянето на (вероятно много по-големите от древногръцките триреми) кораби.[10][12]

През военни кампании[редактиране | редактиране на кода]

Античните военноморски конфликти в този район имат добра полза от присъствието диолка. Гръцките историци отбелязват нееднократно между 5ти пр.н.е. и 1ви век за това как военните кораби са били прехвърляни между заливите, за да се ускори придвижването на войските.[13] През 482 пр.н.е. спартанците планират да прехвърлят през диолка корабите си в Сароническия залив, за да се опълчат срещу Атина,[14] докато по-късно по време на Пелопонеските войни те прехвърлят една ескадра, която бързо отплува, за да се намеси в операциите покрай Хиос (411 пр.н.е.).[15] През 220 пр.н.е. Деметрий Фароски прехвърля с моряците флотата си от 50 кораба през диолка от Сароническия залив до Коринт. [16] Три години по-късно, през 217 пр.н.е. македонската флота от 38 съда е прекарана през провлака от Филип V Македонски, докато по-големите кораби заобиколили покрай нос Малея. [17] След победата на Октавиан в битката при Акциум (31 пр.н.е.), войските му напреднали изключително бързо след като той наредил да прехвърлят част от 260те либурни през провлака по диолка.[18] През 868, византийският пълководец Никита Орифас нарежда да прекарат цялата му флота от сто дромони[11] в светкавична операция; това обаче може да не е станало точно през диолка, а на друго удобно място.[12][10].

Древни извори[редактиране | редактиране на кода]

Следните автори споменават в произведенията си прехвърлянето на кораби през провлака (в хронологичен ред):[19]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155
  • Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 75 – 76
  • Lewis, M. J. T., "Railways in the Greek and Roman world", in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (10 – 15)
  • MacDonald, Brian R.: „The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 106 (1986), pp. 191 – 195
  • Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, на френски: Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261
  • Verdelis, N. M.: „Der Diolkos am Isthmus von Korinth“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 71 (1956b), pp. 51 – 59
  • Verdelis, N. M.: „Die Ausgrabungen des Diolkos während der Jahre 1957 – 1959“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 73 (1958), pp. 140 – 145
  • Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Lewis, M. J. T. (2001), „Railways in the Greek and Roman world“, in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001),
  2. а б Verdelis, Nikolaos: „Le diolkos de L'Isthme“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 81 (1957), pp. 526 – 529 (526)
  3. а б Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155 (152)
  4. а б в Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 757ndash;76 (75)
  5. а б Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261 (256)
  6. Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (98)
  7. Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (99 & 112)
  8. а б Lewis, M. J. T., "Railways in the Greek and Roman world", in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (11)
  9. Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 8)
  10. а б в Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7)
  11. а б Werner, Walter (1997), p. 114
  12. а б Lewis, M. J. T. (2001), p. 12
  13. "...Макар името на диолка да не е явно споменато в тези исторически източници, употребата се приема за дадена..." (Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7); MacDonald, Brian R. (1986), p. 192 (Fn. 6))
  14. Тукидид, “Пелопонеските войни”, 3.15.1
  15. Тукидид. “Пелопонеските войни”, 8.7 – 8
  16. Полибий. "Истории", 4.19.77 – 79
  17. Полибий. "Истории", 5.101.4
  18. Werner, Walter (1997), p. 113f.
  19. All references from Raepsaet, G. & Tolley, M. (1993), p. 233, save Livy and al-Idrisi (Lewis, M. J. T. (2001), p. 18)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Diolkos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.